Галерия

3

2

1

Анастасия Балездрова

 В неделя Атина обикновено си почива от протестите. Днес всички магазини бяха отворени, лампичките по дърветата на площад Синтагма светеха и децата се радваха на малкото пони и клоуните, които ги забавляваха с фигури от балони. В късния следобед в горната част на площада се бяха събрали деца от няколко училища, както и някои туристи, за да проследят церемонията по смяната на почетния караул пред паметника на Незнайния воин. А малко по-встрани плахо и бавно се събираше малка група хора, за да проведе седящ протест срещу случващото се в Гърция през последната година.

Този протест беше различен по много причини. Първо, протестът бе организиран чрез Фейсбук. И второ, участниците в него не бяха свързани по никакъв друг освен приятелски начин помежду си. Много от тях дори не се бяха срещали преди в реалния свят.

Събраха се общо около 30 души. Много малко спрямо 303-имата, които бяха натиснали бутона за присъствие на изпратената им покана. Участниците коментираха този факт по различни начини като общият извод беше, че лесно щракаме по клавиатурата, но трудно се разделяме с мекия фотьойл вкъщи.

Инициативата за протеста принадлежи на Амалия. Тя е собственичка на софтуерна фирма, но има свой блог и разказа за GRReporter причините за днешния седящ протест.

Амалия, кога и защо реши да започнеш тази инициатива?

Започнах в деня, в който Теодорос Пангалос направи поредните си подпалващи изявления. Първо беше казал, че политици и народ сме „изяли парите заедно”, а сега заяви, че ние народът сме виновни за лошото състояние на Гърция. Освен това смятам, че медиите не представят реално събитията, а създават атмосфера на страх и несигурност. От протестите показват винаги само сблъсъците и никога истинските мащаби на шествията.

 В резултат на тази дезинформация хората са изтръпнали, изплашени и ужасени, но вярват, че злото ще ги подмине. Те грешат. То ще се случи на всички ни, след като всъщност сме заложили страната си. Лошото е, че не сме го проумели. Начинът на действие на МВФ е известен от събитията, случили се в Аржентина, Гватемала и Унгария. Всеизвесно е, че служителите му не се интересуват за съдбите на хората, а само за цифрите. Ако не сме в състояние да разберем, че след като МВФ се намира в страната ни това, което правим е да изплащаме лихвите на заемите, а не самите тях и по този начин се заробваме за следващите поне 20-25 години и поставяме в залог живота на нашите деца, не правим нищо.

 Да излизаме по улиците и да чупим каквото видим пред себе си не означава нищо. Въпросът е чрез инициативи на независими и мислещи хора извън политически формации и синдикати, които вече показаха колко близка е тяхната връзка с партиите да започнем да изразяваме протеста си с мирни средства, за да „разбудим” хората. Затова сме тук днес всички ние.

Какъв е коментарът ти за броя на хората, които дойдоха на протеста?

Разбира се, че не съм доволна от броя на хората, които дойдоха. Мисля, че това се дължи на факта, че сме свикнали да изразяваме евентуалния си гняв – казвам евентуален, защото някои още спят, дори не са се разгневили – на клавиатурата на компютъра и по стени, форуми и блогове и да смятаме, че така сме изпълнили своя дълг към родината си. Този дълг обаче се изразява в това да разберем какво се случва, да се пробудим и след това да разбуждаме по още един човек всеки път. Това, за съжаление не може да стане само в интернет. Той е едно изключително средство, за да разпространим истината, но тези, които управляват не разбират от такива неща. Единственият начин да разберат би било присъствието на 10000 души всеки ден на площад Синтагма пред парламента. Да го блокират всеки ден, полицията да ги разгонва със сълзотворен газ и на следващия ден да идват други 10000. Трябва да проумеем, че е нужно да променим потребителското поведение и ежедневието си и да разберем, че стойностите, на които се базираше животът ни преди са кухи. Стъпвахме на едно нелепо чувство на върховно блаженство, което отмина безвъзвратно. Това, което ни интересува сега е какво ще се случи утре. Не се заблуждавам, че с подобни инициативи меморандумът би могъл да бъде анулиран, но трябва да разберем, че животът ни се промени и ако не се променим самите ние, бъдещето на децата ни се очертава в много черни краски. Ако успеем да увеличим малката група, която дойде днес с поне още един човек на следващия протест и с още един на по-следващия мисля, че нещо може да се промени.

Попитах и други участници какво ги е провокирало за участие в протеста. Ето какво отговориха те:

Костас, учител по химия

В момента се занимавам само със частни уроци. Пазарът за работа е много ограничен, положението е трудно и мисля, че още не се намираме дори в началото на тежкия период. Не сме влезли още в тунела, за да очакваме, че ще видим светлината. Съдейки по начина на управление на правителството смятам, че ни чакат още по-тежки дни, защото политиците ни страдат от липса на съчувствие и съвест. Те гледат само джоба си.

Дойдох тук днес, за да изразя протеста си към тази политика и да допринеса, ако това изобщо е възможно да бъде чут и нашият глас, гласът на обикновените хора. Мисля, че гърците като народ сме по-силни на думи и по-малко на действия. Затова и политиците ни действат безконтролно.

Такис, журналист

Събрахме се тук, за да протестираме срещу лошото икономическо състояние, до което стигна страната и срещу начина, по който се вземат политическите решения. Не ги характеризирам като добри или лоши, но смятам, че се вземат много набързо без никакъв респект към нуждите на хората.

Моето мнение е, че отговорността за ситуацията е обща. Виновни сме като общество, защото с апатията и инерцията си позволихме нещата да стигнат дотук. Виновни са и политиците, защото единственото, с което се занимаваха в миналото беше да запазят собствените си облаги. За щастие хората започнаха да разбират как стоят нещата и да се възпротивяват. Добре е протестите да се провеждат винаги по мирен начин, защото ни очакват много тежки дни. Кризата тепърва започва и никой не знае докога ще продължи. Такива периоди обикновено продължават поне 10-15 години.

Костас, инженер-химик

Тук съм, за да се възпротивя срещу ситуацията, която води страната към загуба на национална съвест и на суверенни права, а хората към бедност. Аз съм безработен от 13 месеца, въпреки че съм дипломиран инженер-химик с 20-годишен стаж и познавам пазара. Въпреки това не мога да намеря работа и това е един от резултатите на липсата на политика на развитие, която се намира в основата на политиката на правителството през последната година.

Дойдох тук, за да изразя протеста си по мирен начин, за да настъпи някаква промяна, да изскочи един пламък, подобен на този, който Микис Теодоракис запали преди месец и да се разпространи в цяла Гърция.

Участниците в протеста държаха в ръце плакати с надписи като „не дължа – няма да плащам”, „не изядохме парите заедно с вас” и „не на страха и общата вина”. При тях се спираха минувачи, повечето от които бяха съгласни с позицията на протестиращите.

Докато се събираха дойдоха двама полицаи, за да питат за какво събиране става дума. Когато протестиращите им обясниха единият от тях попита коя е групата във Фейсбук за да се включи и той.