Според теоретика Стелиос Рамфос гръцкото общество има една тенденция да се опитва да подчини на себе си политическата система. Реално това се случва, когато държавата става „собственост” на някои решени малки образувания, в които се вкоренява корупцията. И това, защото хората са затворени в това, което е тяхно и не се интересуват за нищо друго. В нормални обстоятелства държавата работи за общото благо. Според Стелиос Рамфос обаче в Гърция тя е загубила своята ориентация и вместо към общия интерес тя е започнала да защитава частни интереси на хора, които участват във властта. „Тук се намира същността на проблема. Всички мерки, които правителството предприема са, за да може да се запази разточителната държава на гърба на едно цяло общество. Кризата ще продължи за много време напред, ако държавата продължи да настоява в полза на държавата” посочи писателят и подчерта, че кризата в Гърция ще успее да се превърне във възможност само ако бъде възстановен балансът на ролите и връзката между държавата и обществото.
„В последно време често се питам с какво ли се е сблъскал Йоаннис Каподистриас, когато е пристигнал през 1828, за да поеме управлението на Гърция. Жителите на област Мани са искали да имат собствена митница, коджабашите пък са искали да запазят своите привилегии. Проблемът, пред който се е сблъскал пристигналият от Европа държавен управител съпътства Гърция вече два века. Ние все още дискутираме за проблеми, които отдавна не съществуват в страните от западна Европа”. Пример за това, според професора в Кипърския универитет и Warwick University Харидимос Цукас е „автономното галско селце” Кератеа, където държавата с месеци не може да овладее ситуацията, както и фактът, че преди няколко дни френският посланик е отменил програмираната си в Тесалийския университет реч, защото членовете на младежката комунистическа организация заплашили, че ще го бойкотират. „Гърция не е Египет, нито Тунис. Но ако се загледате исканията на хората са еднакви. Призивите „Махай се”, „крадци” и прочие могат да бъдат чути и тук”. Според професора това се дължи на факта, че държавата губи своята легитимност. Как се случва това? Чрез манипулирането на институциите, тяхното лошо управление и символичното отнемане на тяхната легитимност.
„През последните 36 години в Гърция действа една безпощадна власт на партиите, която разгражда ядрата на институциите. Когато правителството назначава „свои хора” начело на правосъдието и често прибягва до поправки в закона, за да може да назначи своите избранници става ясно до каква степен то ги използва за собствените си нужди. И днес главните секретари на министерствата са партийни функционери, а не специалисти в своята област”. Вторият проблем според професор Цукас е, че поради този факт институциите не могат да работят правилно и да дават добри резултати. За създаването на третия проблем според него е допринесла съществено гръцката Левица. „Тук говорим за собствено възприятие на понятията. Окупацията за някои хора е протест, държавната намеса – господство, отразяването на даден протест в печата – провокация. Когато тази интерпретация се превърне в убеждение, хората започват да мислят, че могат да правят каквото си поискат” каза професорът и приведе примера на един от публиката, която присъства на процеса срещу обвинените за участие в терористичната организация „Конспирация на огнените ядра”. „Той стана и в изблик на ярост към казаното от съдийката и заяви: Ти пък коя си”. Според Харидимос Цукас проблем номер едно в Гърция остава отношението към законноста. „Колкото той продължава да съществува няма да можем да се отърсим от проблемите. Именно той води до анархията и до невъзможността на правителството да се намеси ефективно”.