Галерия

2

1

Няколко денонощия преди решаващата среща на върха на Европейския съюз, на която ще се приемат крайните решения по уреждането на държавния й дълг, Гърция се тресе от социално недоволство, съществуването на правителството виси на конец в очакване на резултатите от парламентарния вот за новите икономически мерки и всички очакват извънредни избори, независимо от начина, по който страната ще стигне до тях.

GRReporter се обърна за коментар към професора по стратегическо управление и организационни науки в университетите в Кипър и Warwick Харидимос Цукас, който анализира ситуацията в страната.   

Г-н Цукас, как коментирате политическите събития в Гърция?

Това, което виждам, следейки политическите събития в Гърция е, че парламентът винаги е призован да гласува от непривилегирована позиция. Т.е. във всеки момент, в който приема важни решения по предложени от правителството проектозакони, той го прави под натиска на изключително големи дилеми, а те винаги са по-негативни от предишните пъти. И през юни и сега дилемата към депутатите беше и е, че ако не гласуват законопроетите страната ще фалира, няма да получим петия или шестия транш и т.н.

Мога да разбера колко притискаща е дилемата, но имам изискването нашите управници да управляват, така че да не е нужно да приемат решения под силата на натиска на събитията. Ако в периода от юни до октомври се бяхме мобилизирали и бяхме свършили работа, евентуално дилемите пред нас да не бяха толкова изнудващи. Във всеки случай, когато страната е принудена да вземе решения при такива притискащи и почти изнудващи условия, не съм сигурен, че те са най-правилните. Причината за това се крие във факта, че ни е трудно да осъществим необходимите промени, за които сме поели ангажимент. А основната причина, според мен се крие в това, че онези, които управляват нямат манталитета на управляващи. Те не могат да осъществат промените, които ще ги поставят срещу самите тях. Затова поведението им е лицемерно. Те казват „да” на кредиторите ни, а когато трябва да приложат обещаните мерки, не го правят. Това внася съмнение в отношенията с чуждестранните партньори и намалява доверието на кредиторите към Гърция. В резултат на това те ни притискат все повече да проведем промените, които те смятат за правилни и голяма част от тях са действително такива. Но натискът, на който ни подлагат е унищожителен и това създава много проблеми.

През последните няколко седмици стачкуват различни професионални групи, но през последните два дни страната на практика не функционира. Как определяте това?

Това е изпълнено със символика. Според мен фактът, че Атина е е превърнала в едно оргомно сметище, където торбичките с отпадъци плуват по улиците, когато вали е един символичен израз на общия упадък на страната и превръщането й в държава-отпадък. Това е изключително тъжно. Спиралата, по която се движим е отвесна и ние вървим стремглаво надолу. Картината, която имам в ума си е един влак, чийто водач е получил сърдечен удар, а той продължава да се движи и никой не е в състояние да го спре. За съжаление управляващите нямат нужните способност и прозорливост, за да прекъснат това движение надолу.

Знаете ли, всички хора, които протестират и не се намират задължително около парламента в този момент, във вашия пример могат да бъдат приети за пътниците, които викат на водача да слезе, за да се качи друг.

Именно. Вижте, протестите не трябва да ни се струват странни, понеже всяка социална група защитава своите интереси. Когато заплатата и пенсията ти се намаляват е много логично да реагираш. Онези, които съветват гражданите, че не трябва да протестират, а да мислят за общото благо им дават един много патерналистичен съвет. За да бъда в състояние да оставя настрана собствения си интерес, трябва да можеш да ме вдъхновиш да го сторя. С това искам да кажа, че въпросът засяга преди всичко управниците. Разбирам хората и техните реакции и мога да кажа, че щеше да е странно, ако те не реагираха. Но тук не говорим за академичен семинар, където се разменят различни мнения. Тук са заплашени условията на живот на много хора. В този смисъл разбирам протестите, но в същото време разбирам и безизходицата, към която водят те, ако едно ново управление не ги преобраи в е нова перспектива за страната.

Нека го кажа и по друг начин. Не съществува никаква възможност да не пострадаме. Това е практически невъзможно. Какъвто и избор да направим: дали ще излезем от еврото или ще орежем сами дълга си или ще направим доброволно орязване, всяка от тези възможности е по-негативна от другата. Всички те имат една болезнена цена, следователно няма как да избегнем болката. Но, за да можем да я понесем ни е нужна надежда. И това е нещо, което днес не се предоставя на гърка. Това, според мен е големият неуспех на политическото управление.

През последните дни бе направен неуспешен опит за постигане на национално съгласие. Какъв е вашият коментар за това?

Не бях никак изненадан. Поведението на политиците ни е напълно предвидимо. Нека вземем Георгиос Папандреу и Андонис Самарас. За Левицата не ми се говори, те живеят на друга планета. От момента, в който тези двама души са формирали политическото си поведение върху едно безмерно съперничество, те не са в състояние да убедят никого, нито пък могат да отстъпят от нещата, за които вече са се обвързали. Политическата система в Гърция никога не се научи да създава съгласия, тази дума просто не е част от речника на нашите политици. Следователно призивът за съгласие сега е просто реторичен, пропаганден и комуникационен. Той няма ответност.

Затова казах, че това за мен бе предвидимо и за съжаление показва упадъка и малшанса на страната да бъде управлявана от две партии, всяка от които е по-лоша от другата. В нито един момент от политическия си път тези две партии не поставиха националния обществен интерес срещу партийните си интереси. Днешната им позиция показва именно това, което направиха през последните 30 – 40 години.

От известно време усещането, че извънредните избори наближават завладя публичното пространство в страната. Каква е вашата преценка?

Смятам, че е съвсем сигурно, че ще има предсрочни избори. Когато една демократична държава не може да бъде управлявана, както са нещата днес в случая на Гърция, какво друго остава? Нужно е правителство, което да е снабдено с пресен израз на народната воля. Няма друга възможност в условията на демокрация. Не можеш да налагаш политика, която хората отричат. Нужно е да имаш един минимум на съгласие от страна на избирателите.

Според резултатите от последните социологически проучвания като най-вероятен победител се очертава Нова демокрация. Но това, което коментират всички е какво ще се случи след изборите и какво очаква страната след това.

Това е нещо, което не можем да знаем. Наистина, най-вероятно Нова демокрация ще събере най-голям брой от гласовете. Аз дълбоко се съмнявам и дори смятам за е невъзможно тя да успее да състави самостоятелно правителство. Бих казал, за щастие. Не би следвало да може да състави собствен кабинет, за да се принудят партиите да си сътрудничат. В същото време обаче смятам, че не можем просто да прехвърлим днешните условия в бъдещето. Смятам, че кризата действа като катализатор за съзнанието на хората и, евентуално ще се появят нови политически формации.

Разбирам, че изборите са фактор на несигурност, това е факт. Но това е една несигурност, която не можем да избегнем. То е като да искаш да извадиш зъб, без да усетиш никаква болка. Това е невъзможно. Самата политика предизвиква несигурност, особено в условия на криза. Но залогът е именно тук: да се справим с несигурността по творчески начин. Затова казвам, че очаквам да видя нови политически формации, партиите да се обвързват, че ако не успеят да съставят коалиционно правителство, ще си сътрудничат. Ако тези въпроси бъдат поставени на гръцкия народ, каквото и да бъде правителството, което ще се сформира след това, то ще има много по-различна легитимна основа в сравнение с днешното правителство.

Смятате ли, че гръцкият народ е узрял  за такива промени?

Мисля, че никой никога не узрява напълно. Това е един продължителен процес. Факт е обаче, че сега сме по-узрели, отколкото бяхме миналата и по-миналата година. Мнението ми е, че въпреки протестите, които са много интензивни през последните два дни хората разбират, че нещата са много трудни. Следователно те са узрели, за да приемат налагането на нови тежки мерки, но усещат и нуждата от надежда, която ще им предоставят лидерите. Големият залог е в начина, по който те ще трябва да оползотворят по политически начин цялото това недоволство. В Гърция имаме нужда от нови лидери и формации. От хора, които може сега да не са на първа линия, но ще се наложи да поемат главната роля, за да намерят творчески израз на вълнението, страха и тревогата на хората. Това е и същността на политиката: Как да превърнем творческото си вълнение в политически акт.

Аз, разбира се не мога да се ангажирам с конкретна прогноза, защото тези избори няма да приличат на никои от предишните. В условията на криза изборната надпревара няма да се развие по начина, който познаваме. Много от политиците дори няма да се осмелят да се покажат публично. Всичко в различно. И тук всички, които смятат себе си за активни граждани трябва да се намесим по най-подходящия по нашите представи начин, за да може гръцкият народ да изрази своята воля по един по-творчески начин.

Опитимист ли сте за бъдещето на Гърция?

И да, и не. Не съм оптимист за близкото бъдеще. Това десетилетие е загубено за Гърция. Ако погледнем на нещата като външни наблюдатели ще видим, че трябва да минат десет години, докато страната се изправи на крака. Следователно условията ще станат още по-тежки, преди да се подобрят.

Оптимист съм за по-далечното бъдеще, защото балонът на фалшивия свят, който бе създаден в Гърция след възстановяването на демократичния строй през 1974 вече се пукна. За съжаление гръмването му предизвика много голям шум. Кризата разбива самозаблужденията, пука балоните, принуждава ни да се концентрираме, да се замислим за фондаментални въпроси, свързани с политическия и обществения живот в страната, за които преди не се замисляхме. Например: коя е ролята на държавата, колко голям трябва да бъде държавният сектор, въпросите, свързани с честността в публичния живот, корупцията, доверието към институциите и т.н. Тези фондаментални въпроси се поставят за пръв път и мисля, че ще открият своя отговор в бъдещето.

За близкото бъдеще обаче съм песимист и смятам, че на всяка цена трябва да избегнем лошия сценарий, който е излизането на страната от Еврозоната. Това трябва да бъде нашата „червена черта”. Ако успеем да запазим това, всичко останало може да се достигне, въпреки големите трудности. Но за това е необходимо време.