Галерия

1

Срок на обучение в университетите три години и задължително знание на поне един чужд език за получаването на диплома са две от основните промени, които въвежда във висшето образование новият законопроект на министерството на образованието. Безплатното раздаване на учебници за сметка на държавния бюджет ще бъде преустановено още през академичната година 2014 – 2015. Студентите ще си набавят учебните материали от интернет, където ще могат да откриват подробните записки на своите преподаватели. Паралелно с това ще бъдат основани официални катедри, които ще се занимават с осигуряването на допълнително финансиране. В правния текст се предвиждат също обучение на чужди езици, промени в начина на избор на университетските съвети и в оценяването на преподавателите.

Новият закон носи промени и за така наречените „вечни” студенти, не се позовава изобщо на университетския имунитет и реално поверява в ръцете на академичното общество „процеса на осигуряване на академичната свобода”, предвижда сливания и дори закривания на факултети и подфакултети, избор на ректора чрез международен конкурс, както и големи промени във финансирането, което в голяма степен ще се базира на активните студенти.

Според новия рамков закон в университетите ще има две категории студенти. Едните ще са онези, които ще се записват нормално, без да са превишили предвидения за завършване срок плюс 2 години. Към втората категория ще спадат избралите „частичното” обучение, за което се предвижда двоен от предвидения срок. То е предвидено най-вече за студенти, които работят паралелно със следването си. Ако даден студент не запише два поредни семестъра ще бъде автоматично отстранен от факултета си. Студентите, които могат да докажат с документи, че работят повече от 20 часа на седмица ще имат право да се запишат като студенти с „частично” обучение.

Никъде в закона не се споменава изразът „университетско убежище”. Вместо това на университетите се предоставя академичната свобода при провеждането на изследванията и лекциите, както и свободното разпространение на идеи, за спазването на които е отговорен ректорът. Всеки университет решава сам по какъв начин ще защити академичната свобода.

Основна академична единица в университетите е факултетът, като досегашните подфакултети се премахват. Факултетът ще е отговорен за определянето на учебната програма, за възлагането на изпълнението й на групи от преподаватели и ще издава съответните дипломи, според правилника на университета.

Основите за премахване и закриване на университетски подфакултети се поставят в проекта на рамковия закон за образованието и са включени в законопроект на министерството на икономиката. В настоящия правен текст се посочва, че „учредяването, закриването, отделянето или сливането на факултети и университети според гореописаната процедура трябва да са съобразени с нуждите и възможностите на националната икономика и регионалното градоустройствено планиране. Забранява се преместването на университет или факултет в друга сграда извън седалището им, както и пренасянето им в Атина”. Определя се също, че „университетите, които ще се създадат чрез сливане по разпоредбите на този член подлежат от самото начало на своята дейност и без други формалности на всички задължения и права на собственост на университетите. В случай на отделяне или закриване на факултет въпросите от тоза параграф се регламентират чрез президентски указ”.

Университетският съвет ще се състои от 15 членове за големите и 9 членове за малките университети. Седем от тях ще са избрани вътрешни членове, седем ще са лица, които не са свързани с университета по някакъв начин, а представителят на студентите ще е един. Председателят, неговият заместник и всички останали външни за университета лица ще се избират от вътрешните членове с явно гласуване и завишено мнозинство от четири пети. След провеждането на международен конкурс ректорът ще се избира с явно гласуване и завишено мнозинство от четири пети на членовете на съвета. Мандатът на ректора може да се удължи веднъж с решение на съвета по описания вече начин. Не се разрешава едно и също лице да е ректор за три поредни мандата. Същата процедура важи и за деканите на факултетите.

Във всеки университет ще се учреди Единица за гарантиране на качеството, която ще е отговорна за оценяването на преподавателите. Същата схема бе предвидена и в предишния закон, но бе въведена в много малко университети. Заместниците на университетските преподаватели със стаж над осем години, както и първостепенните преподаватели ще се оценяват на всеки пет години. Комисията за оценяване ще разглежда тяхната изследователска, образователна, преподавателска и научна дейност. Оценяването на конкретните категории преподаватели във висшите и полувисшите учебни заведения ще се осъществява от комисии, в които ще участват петима първостепенни преподаватели от други университети или полувисши учебни заведения от страната или чужбина.

В случай на особено негативно оценяване на преподаватели на постоянен трудов договор е възможно с решение на деканата да им бъде забранено да участват в комисии за избор или развитие на преподаватели, да преподават в магистърски програми и да контролират и проверяват докторски дисертации. В подобни случаи оценяването се повтаря най-късно след три години, освен ако самият преподавател не пожелае да бъде оценен по-рано.

В закона се предвижда подписването на „договори” с преподаватели от чужбина, които могат да преподават в гръцки университети. Премахват се лекторите, а назначението на постоянните преподаватели ще става на ниво заместник-преподавател. Асистентите ще се избират за четири години и ще могат да подновят мандата си след оценяване.

Обучението ще се провежда в три цикъла, като първият може да е в рамките на три години, ако университетите го изберат, 5 години заедно с магистратурата и 8 с доктората. Изборът и развитието на преподавателите от всички степени ще се провежда от комисии, които ще се състоят от седем преподаватели или заместник-преподаватели. Поне трима от членовете на комисията трябва да са преподаватели в друг гръцки или чужд университет или друг вид учебно заведение от същата категория.

С новия закон ще бъде учредено юридическо лице под формата на дружество с ограничена отговорност, което ще се занимава с разпореждането с финансите на университетите. Държавното финансиране ще продължи, но ще се осъществява на база активните студенти и мащаба на всеки университет. За случаите, когато постиженията са значителни се предвижда бонус. Финансирането ще се прекъсва в случаите, когато университетите не сключат програмни договори с държавата за срок от четири години, които се предвиждат от действащия досега закон.