Галерия

1

„Когато животът ти поднася лимон, направи си лимонада!” е моя любима поговорка, която винаги ми помага в трудни моменти. Икономическата криза, постоянната липса на пари и дилемата коя дупка от домашния бюджет да покрия с месечната заплата не са непознати за мен проблеми, както и за почти всички модерни българи, които си спомнят живота през 90-те години в България. В Гърция обаче последната драматична икономическа криза бе доста по-отдавна, а след нея нещата в южната ни съседка вървяха добре, кога с по-бавен, кога с по-бърз темп, но все пак добре. След това последва разцъфтяването на евро-благополучието, а за неговия залез знаят подробности всички читатели на GRReporter.

За обикновените хора в Гърция обаче новините за високата безработица, намаляването на заплатите и фалитите на предприятията са реалният им живот и нагласата към новите условия не е никак лесна. Някой се отдават на тихо негодувание, други излизат по улиците на крещят, да викат и да протестират срещу промените, а трети заровили глава в работа се опитват да намерят нови възможности за реализация или търсят начин да подобрят нещата около себе си с подръчни средства.

Такава е историята на Елени Лазару, която е репортер от шест години в гръцката частна телевизия МЕГА. Тя активен журналист и отразява едни от най-драматичните събития, които се случват в Гърция в последните две години. С нея се запознах през лятото на 2010 по време на дългите стачки на шофьорите на камиони и цистерни за обществено ползване. Можете да я видите на почти всички протести -  на синдикатите, на Негодуващите, на анархистите с микрофон в ръка и винаги усмихната. Въпреки натоварения си график Елени е намерила време и верни приятели да създаде "Ръководство за оцеляване в икономическата криза" чрез сайта kano-oikonomia.gr („спестявам” в свободен превод от гръцки). Ето нейната история:

Ти си журналист с много натоварена програма. Какво те накара да се заемеш с проекта и каква е основната цел на сайта?

След като облаците на икономическата криза се надвесиха над Гърция осъзнах, че е дошло време да променя навиците си, както много други хора около мен. Започнах да спестявам повече, да ограничавам ненужните разходи, да правя проучвам пазара преди да се впусна в покупки. Като цяло не живея разгулно и се задоволявам с малко, гъвкава съм, но промените тук се оказаха доста болезнени. Не исках да се откажа от постигнатото ниво до момента и да правя промени, за които не съм готова.

Затова започнах да мисля по друг начин: „Какво мога да правя от нещата, които ми харесват, но с по-малко пари?” Оказа се, че ме чака една приятна изненада – можеш да си прекарваш чудесно дори и в период на икономическа криза и с минимални средства. Това откритие се оказа и мотото на kano-oikonomia.gr. Търсейки, открих как можеш да излезеш вечер с приятели навън, да се забавляваш и да не изхарчиш почти нищо; да пазаруваш евтино и качествено на правилните места; да се занимаеш с любимото си хоби или да научиш нови неща безплатно! Споделях откритията си с най-добрата си приятелка Вени Хантзерли и двете се възползвахме от предоставените възможности. Всеки път, когато споделяхме с наши приятели и познати за новите ни „открития” беше повече от ясно, че интересът е голям, което е много логично, защото за кратък период от време доходите на много хора се свиха значително. Така се роди идеята за сайта. Казахме си: „Защо да не споделим информацията, която ние ползваме с повече хора?” Идеята бе да създадем "Ръководство за оцеляване в икономическата криза" ... Идеята се хареса на наши приятели и сътрудници, които доброволно проявиха желание да помогнат. Всички, които участват в това начинание имаме редовна работа и работим по дълги часове, но идеята ни запали и обичаме проекта. Освен това, като гледаме интереса на хората, сме решени да продължим.

Разкажи малко повече за останалите хора, които те подкрепят в този проект?

Започнахме заедно с приятелката ми Вени, която се зае да изгради сайта. Бавно и полека създадохме екип от млади хора, които са компютърни специалисти, журналисти, психолози юристи, от рекламната индустрия и други специалисти. Всички са запалени от идеята на сайта, харесва ни и искаме да създадем нещо полезно. Всеки помага с каквото може и прилага своите познания и опит в конкретна област. За някои по-специализирани теми искаме просветление от конкретните специалисти, така че да информацията, която предоставяме да е точна.

Новините от Гърция са доста мрачни от известно време, но все пак страната продължава да е прекрасна по своему. Какви според теб са трите неща, които чужденците трябва да знаят за Гърция, освен познатите теми за икономическата криза, Зарбас гъркът и красивите острови?

Гърция е наистина природно красива страна и много хора споделят мнението и то оправдано, че е едно от най-красивите места на света. Имаме богата история и култура, която много често чужденците познават по-добре от самите нас. Има много причини, защо е хубаво да се живее в Гърция. Извън слънцето и морето, главната причина е „човечността”, което е основно качество на гърците. Днес в период на криза това се усеща по-силно от всякога. Хората на лично ниво са солидарни един към друг, виждам как си помагат един на друг. Освен това, се появиха много нови движения за подкрепа на хората в нужда, които помагат всеки ден без да искат нещо в замяна. Хората, които участват в тях не помагат, защото имат излишни средства или време, а дават последното, което имат. Наистина е трогателно да видиш, как хора, които самите те не са в лека ситуация помагат на други с каквото могат.

Напоследък се засилва тенденцията на младите хора в Гърция да търсят реализация в чужбина. Какво е твоето мнение по въпроса?

Наистина всички последни данни сочат, че вълната на гърци, които напускат страната и търсят реализация в чужбина се увеличава драстично. В повечето случаи това са млади образовани хора и смятам, че този феномен е абсолютно логичен и обясним. Много често правя репортажи с подобна тематика. Говорих с един младеж, който има много дипломи и много добра академична база, но в Гърция намира постоянно затворени врати. Там, където намира работа условията са почти ужасни за минимално възнаграждение и без здравна или пенсионна осигуровка. Статистическите данни сочат, че всеки втори младеж в Гърция е безработен. Аз също, ако бях малко по-малка бих емигрирала. Неизключвам възможността дори и на 36-те ми години да го направя, за съжаление.

Ти си правила репортаж за някой от най-горещите теми в Гърция в последните години. Разкажи ми някоя от най-вълнуващите или най-трудните истории, които е трябвало да покриеш.

Работя като репортер от 13 години. Първо в Диктио в Серес, който е моят роден град, а последните шест години съм в частната телевизия МЕГА в Атина. В момента се занимавам главно със събитията, които тревожат ежедневието и протестите. В последните години смятам, че най-трудните репортажи, които съм правила бяха за размириците в Атина през 2008 година. Тогава бях сигурна, че ще има и други убити (освен Алексис Григоропулос) и столицата ще бъде напълно разрушена. Друго събитие, което няма да забравя никога бяха пожарите на полуостров Пелопонес 2007, когато огнената стихия се движеше с такъв интензитет, че всичко около мен изгоря за отрицателно време.

Най-страшният момент, който съм изживявала в своята работа бе в Серес, когато успях да хвана стъпките на извършителя на едно убийство, който се търсеше от полицията. Той прие да се срещнем на едно тайно място, за да ми даде ексклузивно интервю само с уговорката, че ще отида сама. Когато се срещнахме ми заяви, че ще ме изнасили и убие. За момент ме достраша много. Искаше да ме сплаши и нищо такова не се случи. Интервюто, което направихме се предаде по всички телевизии и по националния ефир. С тази история дори бях обвинена в укриване на престъпник, но с помощта на Съюза на атинските журналисти бях оправдана.

Как ти лично виждаш гръцката икономическа криза и как тя промени твоя живот?

Гледам на кризата такава, каквато е. Катастрофа. Заради работата си за съжаление се сблъсквам всекидневно с размерите, които тя заема. Всеки ден правя репортажи за хора, които остават без работа, които губят домовете си или направо се налага да живеят на улицата. За хора, които всеки ден се редят на опашки за храна от благотворителните дружества или чакат ред в социалните магазини за мляко за децата си. Това са истински трагедии.

Моят живот не мога да кажа, че е толкова променен след началото на кризата. Това, което засегна е пряко свързано с решението ми от много рано да започна да правя икономии и по този начин да успея да предотвратя по-сериозни проблеми. Така се роди и идеята за електронния ръководител, как да оцелеем в период на криза.

Къде виждаш себе си след 10 години?

Ако ми беше задала този въпрос преди да избухне икономическата криза лесно можех да то отговоря, че продължавам да виждам себе си в МЕГА, като продължавам да правя това, което правя и днес. Обожавам си много работата и бих искала да продължа по най-добрия възможен начин, но днес всичко е много несигурно. Не може да се правят дългосрочни планове. Не се знае дали след време ще работя същата работа, нито дали ще съм в същата държава. Истината е, че не съм по плановете. Вярвам, че не можем да предопределим бъдещето си. Ще продължа да върша работата си по възможно най-добрия начин, пък ще видим какво ще стане.