Галерия

1

Историите на жените, които остават без работа са различни, но интересното е какво се случва след това, как се справят и продължават ли да се борят, за да осъществят своите мечти и да разкрият своите таланти в областа, за която считат, че ще им донесе щастие и достатъчно средства, за да живеят с малки удоволствия. Три жени разкриват за grreporter.info своите разочарования, но и желанията си за бъдещето.

Жените са сред групите, които са най-застрашени от обедняването в Гърция, както стана ясно от последните данни на Евробарометър. Процентът на безработицата сред тях е по-висок с 8% от този на мъжете и страната се намира на едно от първите места в Европа с такава голяма разлика между двата пола.

Не съм готова за компромиси!

Васо е на 36 години и в момента се грижи за таверната на своята братовчедка на остров Итака. След като е останала без работа през месец октомври, предложението на братовчедка й й идва съвсем навреме, за да се махне за малко от града и да бъде до морето. Това е нейната психотерапия, за да се съвземе и после, когато се прибере обратно в големия град да си потърси работа в сферата, в която счита, че е добра – продажбите.

„Аз работех почти 12 години в отдел „Продажби” на една от най-големите компании в Гърция, която прадава техника и офис оборудване. През последната една година условията на работа се промениха коренно. Мениджърите започнаха да се държат съвсем безкомпромисно, докато преди съществуваше диалог – мениджърите обсъждаха с нас проблемите в работата. Но през последната година имаше невероятно напрежение не от самата работа, защото винаги сме работели „на педал”, а от типа на „или правиш това, или си заминаваш. През последните три месеца съществуваше невероятен натиск и изобщо не ме засегна това,че ми казаха да се махна. Взех си обезщетението и сега се включих към касата за безработни. Въпреки че съм от Атина, имам някои разходи като например наема за апартамента, които ще ги покривам от социалните помощи на първо време. Най-трудното е, че не мога да намеря нито една нормална работа. Въпреки че съм решила да си тръся сериозно работа от януари месец, всеки ден гледам обявите за работа в интернет, но няма нищо сериозно като предложения. Всеки ден излизат по четири места в сферата на продажбите, но не си струва да си пускам биографична справка. В момента не съм готова да правя компромиси, нито да работя за минимална заплата от 560 евро, каквато дават на младите хора до 24 години. Големите компании не се интересуват от натрупан опит - в момента уволняват служителите, които имат по-високи заплати, защото на моето място могат да вземат двама младежи и да ги правят каквото си поискат. Моята амбиция е да си намеря работа в сферата на продажбите – не знам дали ще продавам мастила или компютри, но...”

Създадох магазинче с нещата, които правя, за да се чувствам щастлива

Нели е от Солун и е майка на 4-годишно момченце. Тя е завършила детска педагогика, но от години се занимава с приложни изкуства. Прави малки бижута, рисува с маслени бои прекрасни платна, създава малки предмети за украса и освен малкото реално магазинче на една тиха уличка близо до крайбрежния булевард в Солун, се грижи и за своята „тайна градина” във виртуалното пространство.

„Отворих магазина през месец май. Най-нарая събрах кураж да си отворя собствен магазин, защото кандидатствах по програмите на ОАЕД за стимулиране на бизнеса започнат от жени. Ако нямаше такава взмоност да взема субсидия, нямаше да се осмеля да започна бизнес в този момент. Иска се много лудост за такова нещо. За щастие, сега взех първата вноска и започвам по-спокойно, без да се паникьосвам много. В магазина съм изложила само предмети, женски бижута, рисунки, картини и плакати, които съм направила аз самата. Нямам намерение да правя търговия с неща, които ще купъвам на едро или от доставчици. Имам амбицията да започнат да разпознават моите неща и да ги търсят. Магазинът е моя собственост и го направих така, както винаги съм си мечтала да бъде. Аз и моят мъж направихме ремонта, сложихме мебелите, които ми харесват на мен, вътрешният дизайн е също мой, защото исках да има моя почерк мястото. Субсидията, която ми отпуснаха е 24 000 евро за три години на вноски и смятам да инвестирам като начало в техника – да взема ксерокс и скенер, защото са ми необходими в работата и искам да си имам собствена лаборатория, така че да не ми се налага да използвам външни сътрудници и да см независима в това отношение. Преди да се захвана с магазина, работех година и половина в детска градина и занимавах децата с уроци по изкуство. След като изтече договорът ми с детската градина, не успях да си намеря работа на друго място и реших да направя нещо аз самата.Сега в началото все още е трудно, но имам търпение и мисля, че ще потръгне. Все още е много рано и е трудно, но всяко начало е трудно. Това магазинче или галерия го направих, защото ме прави щастлива и искам да направя хората около мен също да се чувстват щастливи. Предлагам топло кафе и хубава музика, така че когато дойде някой да може да се отпусне и да му стане хубаво.”

Запътила съм се към Германия

Алека е на 34 години и е от Атина.

“Прекъснах работа преди две години, защото във фирмата, където работех започнаха съкращения. Това беше една фирма за алуминиеви дограми, където в продължение на пет години работех в офиса. Малко след като ме съкратиха, фирмата фалира. В началото, когато останах без работа исках да си почина и една година не съм търсила нищо. През това време се ожених и исках да се занимавам с къщата ни, да я обзаведа и да започнем живота си с моя мъж, който работи в компания за софтуеърни продукти. След това ни свършиха спестяванията и започнах да си търся работа, но когато отивах на интервюта след въпроса дали съм омъжена, ме питаха дали планираме да имаме деца. На няколко пъти се наложи да ги лъжа, че не искам деца, защото иначе съвсем няма да имам шансове да ме вземат на работа. В момента по ред причини с мъжа ми се замисляме сериозно да заминем за Германия, защото считаме, че там имаме по-добри шансове.”