Галерия

2

1

Може или не да просъществува социалната държава в период на тежка финансова криза? Дали гражданите на една особено засегната държава могат да разчитат на една минимална поне подкрепа от страна на социалните институции или ще бъдат оставени да се справят сами? Съществува ли и доколко е възможно да се постигне средно решение?

Отговорите на тези особено актуални в момента в Гърция въпроси се опита да даде преподавателят по икономика в Атинския университет и специалист по организацията на системи за здравеопазване Ликургос Лиаропулос в Института по дипломация и глобални въпроси.

„Да говорим за социална държава в един такъв момент е доста трудно. В момента тя се намира под един вид гонение от много страни и под много предлози и предпоставки. Мога да кажа, че тя е една не особено добре утвърдена идея в западния свят, а за целия не можем да говорим изобщо. Социалната държава съществува от около век. От тогава, когато са били създадени европейските държави. Те заедно решили да се опитат да се справят с някои особено сериозни опасности. Тогава са се появили и някои системи, които можем да кажем, че днес съставляват социалната държава. Тя е започната от Бисмарк в Германия през 1893, след това последвали и други държави със здравни системи, които са и по-конкретната форма на социалната държава”.

Според Ликургос Лиаропулос социалната държава не само е нещо особено полезно за хората, които се възползват от услугите, които предлага. „Тя подпомага и икономическата система в периоди, в които тя се презагрява. Тогава една добре организирана социална държава изсмуква пари и по този начин регулира температурата на презагрялата икономика. Когато пък нещата не вървят толкова добре, тя има средства, които да даде, за да подкрепи социално слабите групи, като по този начин запазва социалната сплотеност, няма големи бунтове и реакции и се запазва един баланс в икономиката”.

Това, което ни интересува е ако и доколко социалната държава може да издържи в периоди на криза. Доколко могат да се запазят някои постигнати права.

„Ние в Гърция се предполага, че сме много заинтересовани за социалната държава. В действителност се случва точно обратното: Всеки се опитва да „скочи на врата” да другия, за да му отнеме привилегиите. Никой никога не се занима с въпроса дали имаме много държавни служители, с това, че ако те са много някога заплатите ще спаднат и дори няма да сме в състояние да ги изплатим”.

Какъв е критерият за издържливостта и необходимостта от социална държава? Според Ликургос Лиаропулос отговорът се крие в идеологията и философията. „В Америка нещата малко или много са поставени на лично ниво. Там човекът зависи от собствените си сили и възможности. В Европа нещата се развиха по различен начин. Имахме капитализъм, но в същото време бяха създадени институции. Капитализмът без демокрация е джунгла, а демокрацията се крепи на социалната държава. Ако социалната държава не съществува и хората започнат да се нападат едни други в един момент на нищета, опитвайки се да подсигурят себе си и своите близки, без да се интересуват от останалите, тогава демокрацията е обречена. Боя се, че в нашата страна демокрацията ще премине през премеждия и то много скоро. Опасенията ми са много големи”.  

В периоди като днешния проблемът е кое решение да изберем. Ликургос Лиаропулос определи възможностите по следния начин: „Единият вариант е неолибералният подход: Остави ги на самите тях. Другият вариант са добросърдечните, които казват: Ние искаме да защитим всички. Съществува и средният вариант, който търси едно решение, за да няма пълен обрат в системата, да не се разбие обществото и някои права да се запазят до момента, в който нещата ще се променят”.

„Мнението ми е, че социалната държава не е проблем, тя не утежнява задължително икономиката. Следователно остарялата европейска икономика има проблем, защото трябва да издържа една голяма социална държава. Това не е вярно. В скандинавските страни, в Германия и Франция нещата съвсем не стоят по този начин. Техните граждани са в много по-добро състояние, отколкото са тези в Америка при същите условия. Това е така, защото те имат възможност да „заоблят ъглите”.

Ликургос Лиаропулос смята, че страните, които имат традиция в социалната държава ще могат по-леко да се приспособят към новите условия, отколкото онези, в които тя липсва напълно. „Ако погледнем данните ще видим, че в Европа предоставяме двойно повече пари за социални нужди, отколкото в САЩ. И ако аргументът е, че поддръжката на една такава система нарушава конкурентността на икономиката мога да опонирам с факта, че конкуренцията в САЩ е много по-лоша, отколкото в Европа”.

Прогнозата на професора относно хода на социалната държава в Гърция не е оптимистична. Според него проблемите в държавната организация са толкова големи, че страната трябва да започне да я създава отначало, като началната точка е много лоша. „Ние се намираме вече в един проблем. Състоянието на здравната и образователната система е драматично, имаме голям процент на бедност и неравнопоставеност. След САЩ Гърция и Турция имат най-високите проценти сред страните – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Вече имаме и много голям процент на престъпност. Във всеки случай, със сигурност трябва да направим нещо, за да не се озовем в съвсем трагично състояние”.

В същото време от доклад на ООН, който бе публикуван днес става ясно, че двете трети от населението на планетата или общо 5,1 милиарда хора нямат социални осигуровки и само 15 на сто от световното население получават помощи за безработни .

Докладът бе съставен от комисия, ръководена от бившия президент на Чили Мишел Бачелет с цел да бъде представен на срещата на лидерите на 20-те най-богати страни в света, която ще се проведе в Кан на 3 и 4 ноември. ООН ще отправи призив към членовете на G20 да увеличат социалното осигуряване на международно ниво. според доклада със заглавие „Социални грижи за съразмерно и приобщаваща глобализация” подсигуряването на повече хора със социални осигуровки ще спомогне за икономическото развитие и регулирането на социалното напрежение.