Галерия

2

1

За повече от 17 години вместо да приготвят банските си костюми за почивка стотици студенти по медицина надяват белите престилки и неотлъчните слушалки и заминават за някой от граничните гръцки острови, за да предоставят знанията си в полза на техните жители и на хилядите чуждестранни посетители.

Гръцката научна асоциация на студентите по медицина, която е главният организатор на инициативата е създадена през 1993 и има седем клона в страната, по един във всеки медицински факултет на гръцките университети. Програмата „Медицински десант на граничните острови” е започнала още през 1997.

Това лято 280 студенти „хвърлят котва” на 25 острови от 20 юли до края на август. Координаторът на програмата в Солун, студент по медицина Николаос Лиакос разказа за инициативата за читателите на GRReporter.

„Вече се намираме във второто десетилетие на изпълнението на програмата и можем да кажем, че тази година е по-специална, защото имаме съдействието на Главния секретариат за младежта, който ни помогна много в този тежък за страната ни период. Голям принос за осъществяването й имат също председателят на общогръцкия съвет на асоциацията ни Михалис Сидерис и координаторката на национално ниво Адела Дзордзопулу. Имаме подкрепата на местното самоуправление и управите на медицинските центрове по места, в които ще работят студентите – членове на асоциацията”.

Програмата се осъществява на доброволни начала. Тази година студентите, които трябва да спазват условието да са завършили четвъртата година на обучение ще посетят 25 дестинации. Най-често това са острови, на които медицинският персонал не е достатъчен, за да се отзове на големия туристически поток. „Например остров Сими, който през последните години стана много търсена туристическа дестинация или Сифнос и Серифос, където беше регистриран бум в броя на туристите”.

Участието става по следния начин: Студентът участва във функциите на местните здравни центрове, като приема пациенти, посещава околните по-малки центрове в малките селца и дежури, винаги под наблюдението и с помощта на директора или някой от отговорниците на съответния медицински център. „Да речем, че в центъра идва един възрастен жител на острова, за да му изпишем лекарствата за следващия месец или, за да се подложи на пълен медицински преглед. Ние го преглеждаме, разговаряме с него, информираме се за анамнезата, преценяваме какви изследвания трябва да се направят”.

Според Николаос възрастните жители на островите са много щастливи за помощта, която им оказват студентите. „Аз бях два пъти доброволец в медицинския център във Василики на остров Левкада. Заедно с някои от лекарите посещавахме медицинските центрове в някои отдалечени села. Целта ни е да помогнем за осигуряването на лекарска помощ там, където лекарите не са достатъчни. Понякога и само в началото на нашата работа в центровете една малка част от членовете на местните общества са малко резервирани, защото това е нещо съвсем непознато за тях. След няколко дни обаче свикват с нас и променят мнението си. И това, защото често програмата включва помощ в дома. Жителите на отдалечените села на Левкада бяха много позитивно настроени за това, че на възрастните хора не се налагаше да излизат рано сутринта, за да отидат до медицинския център, защото отивахме ние при тях, преглеждахме ги, изписвахме им лекарствата и дори много често социалните работнички от програмата „Помощ вкъщи” им ги носеха”.

Програмата е особено популярна сред студентите по медицина, които предпочитат да обединят лятната си ваканция с практическо учение и общественополезен труд. Тази година са получени около 500 молби за 280 места. „Миналата година молбите бяха два пъти и половина повече от местата. Разпределението обикновено става с лотария”.

Освен програмата за медицинска помощ на островите асоциацията провежда всяка година конгрес на студентите по медицина и младите лекари, в който участват и техни колеги от чужбина. „Клоновете по места организират мероприятия, свързани с „горещи” социални и медицински въпроси, свързани с наркотиците, инфекциозните болести и алкохола.

Според координаторите на програмата нуждата за непрекъснато обучение налага нейното развитие и усъвършенстване, за да може в бъдеще да бъде един сертифициран професионален опит.