Галерия

9

8

7

6

5

4

3

2

1

Часът на срещата на площад Синтагма бе определен за шест следобед. Към шест и половина вечерта, Синтагма вече преливаше от хора. Според информацията, предоставена от полицията в началото мирните протестиращи са били не повече от 10 хиляди. До девет часа вечерта обаче техният брой се удвои. Групи от хора седяха по бордюрите и тротоарите, говореха и се смееха. Обсъждаха политическата ситуация, как се стигна до тук, какво може да се направи. Две млади момчета на не повече от 18 години с колелата си също бяха дошли на „протеста на отчаяните”. Единият каза: „Ние добре дойдохме, но до кога ще седим тук?”, а неговият приятел отговори: „Докато се случи нещо интересно”.

Не е ясно какво според младежите би означавало интересно събитие, но желанието на всички събрани бе да се чуе техния глас. На вълни тълпата подемаше освирквания, като хората бяха обърнати с лице към парламента. Чуваха се  лозунги, като „Вън крадците!”, „Взимайте си меморандумите и се махайте!”, „Парламента да изгори!”. Специалните части на полицията бяха отцепили района около сградата на Народното събрание, но за разлика от други митинги нямаше познатото напрежение. Сякаш самите полицаи бяха част от протеста и недоволните на Синтагма, а не ръката на закона, която трябва да удържи народния гняв.