Галерия

1

За разлика от предишните години, през настоящата лятото закъсня в много региони на Европа. А когато най-после се появи то донесе със себе си проливни дъждове, последвалите ги наводнения и тежки градушки като тази, която се разрази над Северозападна България преди два дни.

Интензивността на природните явления бе толкова голяма, че причини над 10 човешки жертви и основателно породи въпроса на какво се дължат те. GRReporter потърси отговор от Константинос Лагувардос, метеоролог и изследовател в гръцката Национална обсерватория.

Г-н Лагувардос, може ли и как съвременната наука да предпази хората от природни бедствия? Възможно ли е метеорологията да засече предварително явления като силната градушка в България преди няколко дни и да предупреди навреме гражданите?

Да, можем да предупредим за появата на екстремни метеорологични явления и го правим. Явлението, което споменахте беше причинено от една много силна буря, последвана от градушка с много големи размери.

Всички метеорологични служби и изследователски центрове правят прогнози за екстремни метеорологични явления, които включват и бурите. Но е трудно да предвидиш дали някоя буря ще донесе градушка. А дори и да предвидиш вероятността от градушка е изключително трудно да определиш нейната големина. Това наистина е много трудно.

Бих искал да отбележа също, че бурите са местни явления. Това означава, че на едно място явленията може да има изключително интензивни явления – например много силен дъжд и градушка с големи размери и на съвсем близко разстояние те да са много по-слаби. Следователно, ние можем да предвидим, че в конкретен регион, примерно в Централна България, Северна Гърция и т.н. очакваме влошаване на времето, което включва силни дъждове и вероятно и градушка, но е много трудно да информираме с часове по-рано на кои места явленията ще са най-интензивни.

Във втория стадий, след началото на явленията ние ги следим с помощта на радари, системи за регистриране на мълнии и сателитни снимки, които ни показват точното място, където в конкретния момент се изразяват екстремните явления и ни помагат да предвидим в коя посока ще се придвижат те през следващия половин или един час.

Съществуват ли начини да се противодейства на тези явления? Например, преди години в България се използваха ракети за разбиване на облаците, които носят градушка.

Да, това е практика в различни страни. Тук, в Гърция използваме друг метод – използваме малки самолети, които прелитат в буреносните облаци, докато те се намират в първоначалния стадий на своето формиране и ръсят със сребърен йодид. Целта е да се намалят размерите на ледените късове на градушката, за да се намали опасността от загубата на човешки животи и мащабни щети.

Можем да кажем, че в дадена степен тази мярка е резултатна, но само в рамките на ограничен регион. Трябва да се приложи на точното място и в точното време. Но понеже нямаме на разположение безкрайно много ракети или самолети, мястото е ограничено. Там действително може да даде резултат и градушката да е малка по размер или да се избегне изобщо. Но не е възможно това да се приложи в по-мащабен план.

От началото на лятото в България имаше много и различни екстремни метеорологични явления – мащабни наводнения и тази градушка, които причиниха и човешки жертви. Смятате ли, че те могат да бъдат приети като показателни за настъпващата глобална промяна на климата?

Не, не смятам така. Мнението ми е, че през някои години имаме наистина много неблагоприятни климатични явления. Припомням, че в страните от Северните и Централните Балкани през летните месеци се разразяват много силни бури. В много от тези региони летните дъждове са почти толкова, колкото и зимните. Бих казал, че летните бури и всичко, което те могат да включват – мълнии, градушка, проливни дъждове и т.н., са една особеност на времето в региона, който включва и Северна Гърция.

През някои години тези явления са по-интензивни и други, когато те са по-умерени. Не смятам, че това е резултат на промяната на климата, а по-скоро на естествената променливост на времето.

Какъв е механизмът за защита на гражданите в Гърция? Как си сътрудничите с Гражданска защита и други институции? Съществува ли някаква форма на обучение за това как гражданите да се предпазват от неблагоприятните климатични явления?

Компетентните институции издават съобщават за настъпването на екстремни метеорологични явления и Гражданска защита издава съответното съобщение към гражданите и ги информира за мерките за самозащита, които следва да предприемат. За съжаление обучение на гражданите не се извършва.

Тъй като по време на летните бури повечето от хората се намират на открито вероятността да се създадат проблеми от мълниите, градушката, силните дъждове и т.н. е голяма. Не бих казал, че гражданите знаят как да реагират в една такава ситуация.

Какви са вашите съвети за това как бихме могли да се предпазим от подобни явления?

Когато програмираме разходка в планината например трябва да проверим какви ще бъдат метеорологичните условия от предишния ден. Достъпът до тази информация е много лесен – съществуват десетки сайтове, от които можем да се информираме.

В случай, че за конкретния регион, който се готвим да посетим прогнозата предвижда екстремни метеорологични явления трябва да си помислим добре какви мерки да предприемем. Най-добрият съвет е да отложим разходката, но ако в крайна сметка решим да отидем, да подсигурим, че ако нещо се случи ще имаме на разположение място, където да се подслоним. В подобни ситуации единственият начин да се защитим е да отидем в някое затворено помещение. Защото ако сме на открито по време на буря опасността да бъдем ударени от мълния е доста голяма.

Ако сме в града е по-лесно да намерим убежище. Така или иначе летните бури са краткотрайни, просто трябва да се предпазим в пиковия им момент.