Галерия

1

Бездомните и най-слабите социално само в Атина вече доближават 25 хиляди души, а икономическата криза в Гърция се задълбочава и заплахата от повишаване на бедността се увеличава. Докато статистиката сочи заплашително нарастване на бедността, евродепутатът от Нова Демокрация Георгиос Папаниколау оповести, че страната не е оползотворила 10 милиона евро европейски субсидии за грижа на бездомните. GRReporter се свърза с Папаниколау, за да даде светлина не само по случая с неоползотворени средства и нарастващата бедност, но и по въпроси свързани с нелегалната емиграция и позицията на северна Европа към страните от периферията на съюза в борбата с търговията с хора.

Миналата седмица стана ясно, че Гърция е изпуснала да оползотвори 10 милиона евро субсидии за борба с бедността и социално нуждаещите се. Загубата е още по-голяма, като се вземе предвид трудната икономическа ситуация днес. Как се стигна до тук?

В бюджета на Европейския съюз има конкретно предвидени разходи безплатни храни за нуждаещите се в 20 страни, които са включени в тази програма. Лично зададох въпрос на Европейската комисия какво се случва с тези субсидии, защото знам колко е трудно в момента в Гърция. Офисът ми в столицата се намира в сърцето на града, където са кухните за социално слабите на общинската служба и се виждат всеки ден опашките за безплатен обяд и вечеря. След като направих собствено проучване стана ясно, че Гърция е единствената, която не е оползотворила напълно средствата за грижа за бездомните от всичките 20 държави, които имат право да се възползват от тази програма. В отговор на моето запитване Европейската комисия даде точни данни според, които 19 от държавите в проекта са усвоили около 96% от отпуснатите им средства, а Гърция е единствената, която е усвоила само 47%. По-конкретно в отговора си Европейската комисия посочва, че Гърция не се е възползвала от свободните пари, защото има цитирам: „сериозна административна неефективност”.

Загубихме 10 милиона евро за 2010, защото нямаме добра административна организация в страната. Ако изчислим, че всяка порция храна струва 10 евро с този пропуск сме лишили 3000 граждани в нужда от храна от социалните кухни за една година.

Искам да избързам и да кажа, че лесно може да се опонира, че Гърция не изостава в усвояването на средства само от конкретната програма, но като цяло има проблем в оползотворяването на европейки субсидии. Точно затова, когато проблемът е установен и като знаем какъв период преминава страната е нелогично да се изпускат подобни възможности. Когато от 20 държави само Гърция не си върши добре задачите, значи трябва моментално да прибегнем до поправителни мерки, да намерим причината за проблема, да го отстраним и да не оставим никога повече страната да загуби дори и едно евро поради административна неефективност или други неточности.

Имате ли някакви положителни знаци  от страната на правителството въпреки, че то е временно, че подобни загуби няма да се допуснат в бъдеще?

Правителството, което имаме в момента е коалиционно, което не е обичайно за Гърция. Независимо от това, дава позитивни сигнали за желание за промяна на системата, което за първи път изглежда осъществимо, след като съдържа в себе си членове на три различни политически сили. В последно време обсъждаме усилено механизмите за финансова подкрепа, както и начините, по които може да се набере финансиране, говори се много за големите проблеми като дълговата криза и дефицита. Това са проблеми както на Европа, така и Гърция и крият в себе си систематични рискове и искат намирането на общо решение. Извън всичко това, обаче Гърция има да реши някои свои вътрешни теми, които са свързани с усвояването на съществуващите помощни инструменти, които са създадени до момента. Част от тези инструменти на европейско ниво са програмите, които са пуснати в действие от 2007 досега. Неоползотворени субсидии са изключително високи. Само по Националната рамка за структурно развитие (ЕСПА) страната трябва да усвои около един милиард евро до 2013, за което се води сериозен диалог в момента. Много е важно, че всяко министерство да се възползва от всяка възможност в европейския бюджет, за да не се губят средства за допълнително финансиране и развитие.

Споменахте Националната рамка за структурно развитие (ЕСПА) и няма как да не отбележим, че за момента всички програми в нея са замразени, защото изискват държавно съфинансиране, което в момента не може да бъде отпуснато. Така ли е?

Не мога да се съглася с това мнение, защото ако до скоро държавното участие във финансирането на проекти с европейски средства беше 25 на сто от стойността на целия проект, то днес е само 10%, точно с цел да се подпомогне икономическото развитие в Гърция. Факт е, че с точно планиране и коректно управление на парите, с които Гърция разполага в собствения си бюджет, някои неща могат да бъдат „размразени”. Не е възможно да не пуснем в действие един проект, който е 90% финансиран от европейски източници, само защото ние не може да си разпределим средствата правилно във вътрешния бюджет. Не можем да твърдим, че искаме положителен икономически ръст, нови работни места и да подпомогнем производителността в страната и да не може да намерим решения на тези проблеми. Това е неразбираемо и неприемливо.

Значи вярвате, че „Нямаме държавни средства, за да оползотворим европейските фондове” е оправдание без покритие?

Смятам, че има много служби, които не знаят какво точно трябва да вършат. Има организации, които не са се научили как най-добре да използват тези средства и също така съществува една много сериозна бюрокрация в гръцката публична администрация, която трябва да се промени незабавно. Ако държавата н е стане по-гъвкава, няма да може да оползотвори дадените ни възможности.

 Знаете, че в Европа се говори много за  солидарност. Тя трябва да бъде солидарна към проблемите на страните от периферията на съюза, но и ние самите трябва да помогнем на себе си.

Нелегалната емиграция в Гърция е друг сериозен проблем, който допринася допълнително в проблема с бездомните главно в големите градове на страната. Какви мерки се взимат  за ограничаване на проблема на европейско ниво?

Емиграцията и проблемите около нея са един от най-важните въпроси, на които трябва да се намери отговор заедно с икономическите теми. В този период наистина има голям приток на емигранти от северна Африка, Близкия Изток и не само, които стигат до Гърция изтощени, измъчен, за да намерят по-добър живот. Те влизат в страната главно от Еврос, където се намира границата ни с Турция. До преди няколко години притокът от нелегални емигранти бе засилен от Егейско море, то вече основната вълна идва от Еврос. В сегашния период на криза се наблюдава обезпокояваща тенденция – младите хора в Гърция напускат в страната и търсят възможности за реализация в чужбина, а нелегалните емигранти се увеличават и искат работа тук. Те рядко имат със себе си документи за самоличност, нито могат реално да се впишат ефективно в гръцката реалност. Това образува една експлозивна обстановка, която заплашва обществения интерес.  

Това, което първо искаме от Европа е да разбере, че нелегалните емигранти, които стъпват на гръцка земя не идват, защото изведнъж са заобичали страната. Те пристигат тук, защото Гърция е първата страна, която е в еврозоната и едновременно с това съседства с Турция и се явява крайна граница на Европа. Това е най-лесен начин да се прокарат хора от Близкия Изток и други райони, за да се установят някъде в Европа. Така че, проблемът с нелегалната емиграция е проблем на цялата общност, а не само на Гърция.

Засега на помощ дойде Фронтекс (Европейската организация за опазване на границите) в района на Еврос. Тя е тук от една година, но не може да се каже, че проблемът е овладян, нито ограничен. Има свободни фондове в тази насока, но те не са усвоени.  През 2012 завършват преговорите за о на нова програма за узаконяването единен на подслон, която ще даде възможност за въвеждането на единни процеси в целия Европейски съюз за отдаването на подслон на бежанци и емигранти. Миналата седмица бях на посещение на остров Лампедуза в Италия, където хиляди бежанци се установиха след началото на кризата в Либия и Индонезия. За да разберете размера на проблема мога да ви кажа, че на едно малко островче между двата континента са се концертирали около 60 хиляди нелегални емигранти при положение, че местните жители са само пет хиляди. Всичко това ни води до един единствен извод: за да успеем да създадем единна политика за овладяване на проблемите с нелегалната емиграция, трябва да имаме равно разпределение на товарите и задълженията в страните от Европа. Това, което иска Гърция е от средно 150 хиляди нелегални емигранти, които влизат на гръцка земя всяка година да бъдат препратени и към други държави, за да може да бъде контролируем обема. По този начин ще можем да помогнем на нуждаещите се, да изолираме опасните елементи и да се погрижим за ефективност приобщаване на останалите в обществото, за да предпазим и гръцките граждани и да им гарантираме, че ще могат да се движат в сигурна среда. Знаете, че в Атина има квартали, които са се превърнали в гето, престъпността е изключително висок и местни жители ги е страх да излизат на улицата по тъмно. Разпространяването на този феномен трябва да се предотврати.

За да се подобри ситуацията се иска задължително по-тясно сътрудничество между страните-членки. Както и да се направи договореност между Турция и Европа за депортиране на нелегалните емигранти, които са влезли от Еврос.

До колко страните от северна Европа са готови поделят тежестта от нелегалната емиграция и да помогнат на граничните страни като Гърция, Италия и Испания да се справят с проблема според вас?

Благодаря за въпроса, защото реално това е един от най-големите проблеми свързан с нелегалната емиграция в Европа. На теория страните от европейския север заявяват, че са готови да помогнат, но на практика нещата не стоят така. България също има сериозен проблем в това отношение, но не се прави много, за да й се помогне. Като цяло европейския юг изпитва сериозен натиск страните в северна Европа и се намира в много неблагоприятна позиция засега. Това важи не само за емиграцията, но и по икономическите теми. Да се надяваме, че ще успеем да намерим общи допирни точки и начин да си съдействаме, за да продължим напред.

Има ли Гърция някой скрит коз, който може да използва, за да може да спечели по-бързо желаното съдействие от страните-членки по емиграционните проблеми?

Единственият ни коз е спазване на поетите ангажименти. В последните две години имахме държавно управление, което не спази почти нито едно от дадените обещания, а получи сериозна финансова подкрепа. Гласуваха се закони, но не успяха да се приложат ефективно. Това създаде климат на сериозно недоверие, така че първото, което трябва да направим, за да влезем в преговори е да сме коректни в изпълнение на задълженията си от тук нататък. Т.е. това, което обещаваме, да го осъществяваме. Това ще ни даде база да влезем в реален, конструктивен диалог и условията, които днес не са добри да ги предоговорим.