Галерия

2

1

Тази година международният ден на жената 8-ми март навърши 101 години. В рамките на този век жените успяха да отвоюват всички права, които нямаха в миналото. Въпреки това равенството между половете все още не е реалност и стереотипите в ущърб на жените продължават да властват дори в най-напредналите европейски страни.

Въпросът бе обсъден на открита дискусия на тема „Еднакво заплащане за еднаква работа”, която бе организирана от представителството на Европейския парламент в Атина.

„Трябва да стане ясно, че този процес е необратим. Жените отвоюваха своето място в обществения живот и е напълно неприемливо някой да мисли, че кризата би могла да преобърне нещата в предишния им вид”, посочи еврокомисарят Мария Даманаки. Тя подчерта, че проблемите на жените в европейските страни може да са подобни, но Европейският съюз трябва да изостави еднаквите стратегии за всички държави. „Необходимо е да се открият реални решения за всяка страна, според нейните специфични черти и нужди. Нужно тясно сътрудничество на националните и европейските институции във всички насоки”, подчерта тя.

В Европа продължава да съществува неравнопоставеност между мъжете и жените относно участието им в трудовия пазар. По данни на Eurostat в него са включени 75 на сто от мъжете и 62 на сто от жените. Това обаче е средният за всички държави процент, който представя по-скоро ситуацията в Северна Европа. Ситуацията в страните на юг е съвсем различна, като заетостта сред жените е най-ниска в Малта и Кипър, а в Гърция е 51,7 на сто.

В същото време жените получават с 18 на сто по-ниски заплати от тези на колегите си, които са мъже за една и съща работа. Т.е. жените в Европа трябва да работят два месеца повече, за да могат да достигнат заплатите на мъжете. И това, въпреки че 60 на сто от жените са завършили висше образование и в много висши учебни заведения по-големият брой студенти са представители на така наречения „нежен пол”.

На практика обаче уменията им се подценяват, в резултат на което те са по-слабо представени е политиката и икономиката. Само 33 на сто от мениджърите и 29 на сто от учените и инженерите в Европа са жени. Само 1 от всеки 7 членове на управителните съвети на котирани на борсата предприятия са жени. Само 3,2 от тях успяват да заемат ръководни позиции.

Според еврокомисарката в страните на Север за жените е по-лесно да се включат в обществения живот, понеже имат на разположение социални служби, които им помагат за това. „Паралелно с това мъжете там участват в семейните задължения и отглеждането на децата в много по-голям процент. Виждам това от молбите за родителски отпуск на служителите в нашата служба. Мога да кажа, че съотношението между мъжете и жените е почти равно”, посочи Мария Даманаки.

Друг тревожен факт е, че между 20-25 на сто от жените в Европа са били жертви на насилие поне веднъж в живота си, а икономическата криза възпира много от тях да се оплачат от сексуален тормоз, понеже ги е страх, че може да загубят работата си.

До момента кризата не е засегнала жените в много голяма степен, най-вече защото тя се отрази много силно в строителния отрасъл, където повечето от работещите са мъже. „Това не означава, че задълбочаването на кризата няма да засегне сериозно и жените. В този смисъл трябва да обърнем особено внимание на факта, че когато се загуби едно работно място за жена, то после може да се отвори няколко пъти по-трудно, отколкото при мъжете”.

„Ако продължим с този ритъм ще ни бъдат нужни 40 години, за да изравним участието на жените и мъжете в политическия и икономическия живот. Все пак трябва да отбелеьим, че в Европейския парламент участието на жените е в процент 24 на сто”, посочи заместник-председателката му Ани Подимата.

Мария Стратигаки от Главния секретариат за равенството между половете представи данни от изследвания, които показват, че участието на жените повишават икономическите показатели. „Изследвания показват, че участието на жени в управителните съвети на компании спомага за по-резултатното решаване на проблемите. Изчислено е, че БВП може да се повиши с 20-30 единици, ако жените се включат напълно в пазара на работа”. Тя каза, че Европейският съюз подготвя директива с цел повишаването на процента на участие на жените в публичния живот и подчерта негативната роля на медиите, когато те налагат стереотипи по отношение на професиите.

Почетен гост на дискусията бе българката Константина Кунева, която бе залята с киселина от двама неизвестни до днес мъже през декември 2008. Според съдебната преписка тя е била нападната, заради синдикалната й дейност срещу собствениците на фирми за почистване, породена от лошото им отношение към служителките. В представянето си тя обърна внимание на един друг вид насилие, както го назова.

„Като изключим нападението най-голямото насилие, което усетих в живота си бе моментът, когато трябваше да оставя детето си, за да отида на работа. децата имат нужда от майките си поне докато навършат 3 години. Не виждам защо, след като това може да става в страни като България, Германия и други, да не може да стане и тук. В крайна сметка, ако всички, работодатели и служители плащат данъците си редовно ще има достатъчно средства, за да могат децата да не се лишават от грижите на своите майки. Защото когато те се отделят от тях чувстват страх и несигурност и в крайна сметка така не можем да създадем едно здраво общество”.

Костадинка Кунева се позова и на кризата в Гърция, като заяви, че „не трябва да позволим заплатите да бъдат намалени толкова много. Освен това от няколко години в Европа се изразява една тенденция за премахване на синдикатите. Не трябва да го позволим, защото така ще загубим много от правата, които са били придобити с много усилия в продължение на много години”.

Последва жива дискусия, по време на която много представителки на женски организации приветстваха Костадинка за нейния кураж и това, че майчинството трябва да се толерира повече, но не в ущърб на професионалната кариера на жените.