Галерия

1

Здравеопазването е един от основните сектори, които бяха засегнати от икономическата криза в Южна Европа. Програмите за бюджетни съкращения орязаха средствата за здравеопазване, което влоши услугите в държавните болнични заведения. В същото време, в страни като Гърция високата безработица и забавянето на реформата в осигурителните фондове остави извън системата стотици хиляди граждани, които нямат никакво здравно осигуряване.

В подобни условия очакванията са, че частният сектор ще предприеме инициатива да поеме солидна част от осигуровките. Тази тема бе една от основните, които бяха обсъдени на събранието на съвета на Европейския съюз на частните болници, което се проведе в Атина.

Председателят на федерацията, която представлява частното здравеопазване в 20 европейски страни Ерих Зибер обясни, че системите за здравеопазване и процентът и начинът на участие на частния сектор в тях е различен в различните страни.

„В страни като Австрия и Германия използваме системата  ICD10. Тя е точкови системи, въз основа на която в последствие се извършва плащането. В Австрия имаме общ бюджет за текущата година. Плащанията се извършват всеки месец и в края на годината правим равносметката и се доплаща разликата.

При нас бюджетите не са регламентирани, те зависят от вноските на осигурените лица във фондовете и финансирането на всяка провинция. Гражданите също заплащат за лечението си, но цената за тях е ниска, освен ако самите те не решат да влязат в луксозна клиника, където плащат допълнителните разходи.  Цената е 11 евро на ден в нормална стая, а ако някой близък иска да придружава пациента плаща по 15 евро. Цената расте в зависимост от лечението, но паралелно с нея расте и процентът, който се изплаща от осигурителния фонд”.

Той уточни, че системата не е еднаква във всички австрийски провинции. „Но там, където бюджетът е затворен това важи само за основното здравеопазване, а не за допълнителните терапии и услуги. От една страна системата работи чрез критерии, които са еднакви за всички и от друга – бюджетът на една голяма болница, където има лекари от всички специалности е различен от бюджета на друга, по-малка болница, която разполага с лекари от всички специалности, но предлага по-малко услуги”.

Председателят на Асоциацията на частните болници в Испания Кристина Контел представи проблемите, които са предизвикали в частното здравеопазване в страната й мерките за бюджетни съкращения.

„Основният проблем е, че държавните болници започнаха да предоставят частни здравни услуги, като заплатите на лекарите, апаратурата и всичко останало се заплаща от гражданите. Практически това, което правят спрямо нас е нечестна конкуренция, защото те получават финансиране от държавния бюджет и данъците. Това е огромен проблем за частните болници в Испания, защото при тези условия ние не сме в състояние да се конкурираме с държавните болници.

Един друг проблем са непрекъснатите проверки от страна на данъчните власти по различни поводи. Тези чести проверки струват на частните болници много средства и заплашват нашите бюджети.

По думите й в Каталония 30 на сто от гражданите са осигурени както в държавната, така и в частната система за здравеопазване. През последните години испанците са се насочили повече към частното здравеопазване, а цените на услугите в частните болнични заведения остават на нивото на 2006. „Това е проблем за нас, защото имаме повече пациенти, което означава повече работа, за да спечелим по-малко средства”.

Заслужава да се отбележи, че в Испания 63 на сто от гражданите имат частна здравна осигуровка, а частните болници не работят с осигурени в държавната система за здравеопазване.

Частните болници в друга засегната от кризата европейска страна – Португалия не се финансират от държавния сектор по никакъв начин и се издържат от дейността си. Там гражданите са задължени да плащат и за държавно осигуряване, което се изчислява на база на техните доходи. Според генералния директор на португалската асоциация на частните болници секторът все пак е сериозно засегнат от кризата.

„Мерките за бюджетни съкращения бяха приложени само в държавната система, но това повиши разходите за здравеопазване изобщо. Преди кризата гражданите на Португалия посещаваха държавните болници и плащаха 10 евро, за да получат различни здравни услуги. След налагането на мерките тази цена се увеличи доста. Толкова, че днес за гражданите, които имат и частна осигуровка е едно и също дали ще отидат в държавна или частна болница. С разликата, че в държавната болница чакането е дълго и процедурите са тежки и бюрократични. Общо можем да кажем, че мерките подействаха добре на нашия сектор. Например аз имам едната от най-добрите частни осигуровки и плащам 90 евро на месец. За консултация в частна болница плащам 12,50 евро.”

По думите му през последните години и вследствие на кризата правителството е намалило цените, които изплаща на частните болници за услугите, които предоставят на осигурените в държавната система. „Това имаше за резултат отказа им да лекуват осигурените в държавната система, така или иначе не са задължени да го правят по силата на сключените договори. Това предизвика увеличение в броя на гражданите, които чакат да бъдат оперирани, без да знаят кога ще се случи това”. Според него още преди кризата частните болници са предоставяли услугите си на по-ниски цени за осигурените в държавната система.

Забавянето на плащанията от страна на държавата е другият основен проблем, с който се сблъскват и гръцките частни болници. Според председателя на гръцката асоциация на частните болници Григорис Сарафианос задълженията на държавната система за здравеопазване към частните болници датират още от 2007. По-конкретно, за периода 2007 – 2011 не са изплатени 350 милиона евро, за 2012 – 60 милиона и за 2013 – 200 милиона евро. От началото на 2014 досега са изплатени само сумите за извършени здравни услуги в размер на 54 милиона евро.

В допълнение асоциацията настоява новите договори за услуги към осигурените в държавната система да се сключат с всички частни болници заедно, а не с всяка по отделно, каквото е намерението на министерството на здравеопазването. Преди седмица Сарафианос заяви, че в знак на протест клиниките и диагностичните центрове ще преустановят работа, но до момента това не се е случило.

Въпреки че са подобни, проблемите във всяка страна са специфични и е трудно да бъде постигнато решение на европейско ниво, заяви Ерих Зибер.

„Имаме някои предложения, които ще представим пред европейските органи и се надяваме да бъдат намерени решения за проблемите на национално ниво във всяка от страните. Както разбирате,  те не могат да бъдат решени на европейско ниво, защото здравните системи се определят от правителствата на страните – членки. Следователно и решенията трябва да са съобразени с нуждите на всяка от страните”, подчерта той.