Галерия

1

Празник, в който жените се веселят както никога, ден на майката, ден за израз на груби мъжки шеги или ден за размисъл за социалния и професионалния статус на жените?

Днес социалните мрежи буквално преливат от снимки с цветя и пожелания, искрени изрази на благодарност към жените и остроумия като: “А кога е денят на мъжа?”, които съвсем ясно показват, че една много голяма част от потребителите нямат идея как и защо е бил утвърден деншният ден.

Едно от най-погрешните схващания е, че 8-ми март е ден на майката. Така в социалните мрежи се появи нашумелият преди време фотоколаж, но този път главният персонаж е майката.

Технологичната революция улесни в много голяма степен тежките задължения на жените за поддръжката на техния дом. Домашните задължения продължават да бъдат считани за тяхно поле за изява.

“Въпреки всичко феминистката е единствената революция през20-ти век, която успя в основните си цели. Ако вашите прабаби можеха да ви видят щяха да се пръснат от ревност”, написа в профила си във Facebook един от най-изявените представители на съвременната гръцка литература Христос Хоменидис.

Какво обаче се е променило в социалния и професионалния статус на жените 156 години след протеста на работничките в текстилните предприятия в Ню Йорк и първото отбелязване на деня на жената през март 1911 в Копенхаген?

Журналистът-ветеран Рихардос Сомеритис даде отговор на този въпрос с въпросите:

“1. Защо жените са първи в списъка за уволнение?

2. Защо жените заемат малка част от местата в държавното управление, местната администрация и парламента?

3. Защо тежестта на грижата за семейството и децата пада върху жените?”.

Денят на жената е бил иницииран от германската социалистка Клара Цеткин с идеята всяка година в една от първите недели на пролетта да се отбелязва денят на работещите жени и международната им солидарност с цел те да се мобилизират за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери. Днес жените са различни: образовани, квалифицирани, готови да дадат най-доброто от себе си. Но и това се оказва недостатъчно.

Една друга снимка, която се промъкна съвсем плахо между десетките други с цветя, честитки и обещания за бурно празнуване показва колко малко се е променил социалният статус на жените от тогава до днес. Една кратка таблица с данни на Европейската комисия, Европейската статистическа служба и Европейския парламент дават ясна представа за отношението към жените в 27-те държави-членки на Европейския съюз.

“Активизмът е трудно нещо, не всички жени могат да издържат и затова не е необходимо да го изискваме от всички. Тези, които издържаме обаче, излизаме навън за сметка на всички останали: майките, безработните, битите. Това, че сме жени е достатъчно. Съответно всеки успех на която и да е жена засяга всички ни. Той трябва да предизвиква радост, а не завист. Обществата, дори и западните продължават да търпят дискриминациите в ущърб на жените. Затова не трябва да преставаме да се борим нито за момент”, написа една от най-активните в гръцките социални мрежи жени Вивиан Евтимиопулу.

Не липсваха и публикации за сериозните нарушения на правата на жените по религиозни причини, като побоят над жена на Малдивските острови, защото била изнасилена. Още по-ужасяваща е продължаващата в много мюсюлмански държави практика за обрязване на половите им органи. По данни на УНИЦЕФ поне 120 милиона момичета и жени са преживели подобни “интервенции”.

Последва туит от познатия на читателите на GRReporter коментатор Григорис Фармакис: ““Днес е празник не само на жените, а и на бащите, които имат дъщери”. Идеята за Деня на жената е осъзнаването, че жените трябва да бъдат приемани като равностойни, а не със стереотипа за “по-слабия” пол. В този смисъл – Честит празник!