Срещнах Леон по време на празника за бездомниците, който бе организиран от неправителствената организация в подкрепа на бездомните „Климака”. Няколко маси, импровизиран бюфет и газови печки-гъби между тях бяха разположени на улицата. А около тях- хора на различни възрасти, от различни националности, предимно мъже седяха с чаша в ръка и разговаряха.
В малкия препълнен с хора двор на сградата масите бяха разположени около един своеобразен дансинг, на който много малко се престрашиха да се качат. Повечето предпочитаха да слушат оркестъра, някои пееха. В същото време доброволците продължаваха да подреждат продоволствата и хигиенните материали в склада.
Тази вечер бе далеч по-топла от мразовитите нощи през последните десет дни. Тогава вратите на приюта бяха отворени 24 часа в денонощието, за да приемат всеки, който би имал нужда от помощ.
„Когато си отида от тук ще помогна на организацията по всеки възможен начин”, заяви с усмивка благодарният Леон.