Пълен обрат в отношението към наркозависимите, които до днес бяха третирани като потенциални обитатели на затворите се очаква да наложи внесения за гласуване от парламента проектозакон на министерството на правосъдието. С него ще се декриминализира употребата на наркотични вещества, а наказанията за провинения като доставка, притежание и отглеждане на канабис ще бъдат намалени, стига те да са предназначени за лична употреба. По-хуманно ще бъде отношението и към наркозависимите затворници, които ще могат да участват в лечебни програми. В същото време стават по-строги наказанията за големите наркодилъри, дори в случаите, когато се опитват да се представят като наркозависими.
Свързаните с проблема с наркотиците организации приветстваха смелата инициатива на министерството на правосъдието, но не липсваха и отрицателни реакции. В интервю за GRReporter председателката на Организацията срещу наркотиците ОКАНА и доцент по психиатрия в Атинския университет Мени Малиори разясни защо смята, че законопроекът се движи в правилна насока и посочи основните цели в борбата срещу наркотиците.
Кои са вашите предложения и препоръки за общото предотвратяване на проблема с наркотиците?
Проблемът с наркотиците е многофакторен. Затова заетите с него органи трябва да увеличат усилията си във всички действия за неговото решаване. Те са превенцията, терапията, намаляването на пораженията и социалната реинтеграция.
Нашите приоритети са да предотвратим разпространяването на зависимостта от наркотиците и да убедим младежите да не се обръщат към тях. Непрекъснато търсим начини за развитие на превантивните мерки в 72-та центъра за превенция в цялата страна, според броя на хората, които се обръщат към тях, както и според съвременното развитие и насоченост в тази област.
Що се отнася до терапията, основна наша цел е учредяването на нови терапевтични центрове за лекарствено лечение на зависимостта, като по този начин целим да намалим на броя на очакващите да бъдат включени в тези програми. Правото на лечение е и трябва да бъде неотменимо за всички.
Стремим се също към по-широко разпространение на програмите за намаляване на пораженията и работата на улицата, както и за прилагането на мерки за реинтеграция на наркозависимите нарушители ,различни от арестуването. Друга наша цел е осигуряването на всички терапевтични услуги („сухи” или с помощта на заместители) в затворите и за функционирането на „съд за наркотици в общността”, т.е. на местно ниво за наркозависимите извършители на дребни престъпления.
Загрижеността ни е насочена към непрекъснатото подобряване на познанията и квалификацията на нашите специалисти. Една от основните наши цели е да убедим работодателите и обществото, че приемът и трудовата заетост на хората, които са преминали през програма за детоксикация са тясно свързани с лечебния процес. Така социалната интеграция на излекуваните лица е по-ефективна, ефикасна и трайна.
Вие имате голям опит. Смятате ли, че повечето лица, които употребяват твърди наркотици започват с канабис?
Според резултатите от проведени изследвания една част от хората, които започват с канабис, или просто пробват, или го употребяват от време на време, или го употребяват редовно, е възможно да преминат към употреба на други забранени вещества като хероина, понеже придобиват навика на употребата. Не бих казала, че това засяга повечето хора, които се докосват до канабиса, защото ако това беше така щяхме да имаме много повече наркозависими. Факт е обаче, че когато се вгледаме в зависимите от хероин лица и разгледаме тяхното развитие виждаме, че са започнали от вещества като канабис и хапчета и след това са преминали към хероина. Това е факт, който никой не може да оспори. Бих искала обаче да подчертая, че в никакъв случай всички хора, които пробват, или употребяват от време на време, или употребяват систематично канабис не започват да употребяват и хероин.
Как определяте проектозакона на министерството на правосъдието, който декриминализира употребата на наркотици? Кои наредби са в положителна насока?
Проектозаконът е една важна и смела стъпка към декриминализирането на употребяващия, не на употребата. Подчертавам това, защото дезинформацията, която съществува е огромна. Затова притежанието и доставката за лична употреба вече ще се счита за провинение, а не за престъпление от средна степен, както е според действащия досега закон. Ако законопроектът бъде гласуван един голям процент от затворниците ще имат достъп до лечение. С него се конкретизират алтернативните на лишаването от свобода мерки, а пропорционалността на наказанията предоставя на съда възможността да направи разграничение между употребяващия и наркодилъра. В резултат на това престъплението се наказва по по-справедлив начин. Съществува обаче и финансов аспект: разходите за лечението на един употребяващ струват на държавата десет пъти по-малко от един наркозависим затворник.
Съществуват ли параметри, които биха могли да се регулират по-добре и кои са те?
Не бих искала да коментирам предложенията от тази гледна точка, понеже аз самата бях член на законодателната комисия. Това, което мога да кажа е, че главните наредби бяха гласувани единодушно от всички членове на комисията и най-важното е, че ще бъдат изпитани на практика.
Кое е значението на факта, че се предвижда лечение за употребяващия?
В проектозакона се предвиждат по-леки наредби за наркозависимите извършители на дребни престъпления, които вместо в затвора ще бъдат насочвани към програми за детоксикация. Нека не забравяме, че в момента 40 на сто от обитателите на гръцките затвори се намират там за нарушения на закона за наркотиците. Най-малката част от тях са наркодилъри. С новата система употребяващият ще се разграничава от дилъра и това няма да става само с едно лекарско становище както досега, а с експертиза от вещо лице по ред критерии.
Какво казвате на тези, които смятат, че декриминализирането ще спомогне за по-лесния достъп на младежите до наркотиците?
Прилагането на подобни политики на международно ниво не оправдават това опасение.
Смятате ли, че новите наредби ще спомогнат за ограничаването на разпространението на наркотиците?
Тези наредби не са гръцки патент. Те важат в повечето европейски държави. Десет години, след като в Португалия бяха предприети подобни мерки броят на употребяващите, които следват програми за детоксикация се е удвоил, без да е регистрирано съответно повишение на употребата на наркотици.