Галерия

2

1

Другата възможност е, че той може да е попаднал в капан, но това също ще трябва да се докаже в съда. Защото границата между „знам, че не ме заплашваш на сериозно” или „знам, че мога да те отбягна”, което реално означава, че съм засегнат от теб, но го правя по желание и „вярвам напълно в твоите заплахи” е много тънка по време на доказателствения стадий на процеса.

Но ако имаме наличие на телесна повреда всичко, което споменах не е валидно.

Има ли някакъв срок за телесните повреди?

С откриването им се занимава съдебната медицина. Всичко това е свързано с това колко тежка или лека е повредата. Надраскванията с нокти могат да се изгубят след няколко дни. Една по-тежка повреда може да личи и за по-дълъг период от време. Практиката обаче е при такива тежки престъпления да се провежда изследване от съдебен лекар веднага.

Лесно ли е доказването на едно такова престъпление?

Не е лесно. Трябва да се докаже. И понеже в тези случаи обикновено няма свидетели търсим хора, които може да са се намирали пред вратата или в съседната стая и са чули викове или им се е сторило, че се борят и жената се е опитвала да се откъсне от нападателя или се е опитвала да излезе. В случая на Строс-Кан има информация, че съществува видеоматериал, на който се вижда, че камериерката е излязла от апартамента викайки.

Но понеже в наказателното право съдията има голяма свобода на преценка имат много голямо значение показанията на двете страни. Това са начинът, по който говори, изпадането в противоречие и т.н. От юридическа гледна точка нещата са съвсем ясни. Трудността в тези случаи са винаги доказателствата.

Случаят с доскорошния директор на Международния валутен фонд и камериерката поднови дискусията около сексуалния тормоз и в Гърция. Адвокатката Яна Кулури ни разясни действащата в страната правна рамка.

„Истината е, че в Гърция, но и в останалата част на Европа закъсняхме да реагираме на това явление. То бе регистирано за пръв път през 80-те години в една резолюция на Европарламента, след това една препоръка и накрая европейските директиви през 2002 и 2006. Гърция въведе първата директива със закона от 2006. Тогава бе регистриран за пръв път терминът „сексуален тормоз”.

До тогава бяха използвани валидните и днес наказателни разпоредби, които така или иначе „покриваха” една голяма част от това, което законът определи като сексуално насилие. В закона се описва приканването към сексуални действия или похотливите жестове, които засягат човешкото достойнство и се извършват в рамките на трудови правоотношения или по време на търсене на работа”.

По време на организираната от Генералния секретариат за равенството на половете среща на тема „Сексуалният тормоз в Гърция: Правна рамка, размери, последствия” стана ясно, че случаите на сексуален тормоз в Гърция са се увеличили през първите пет месеца на 2011. През този период съдействие от гръцкия омбудсман са поискали 12 жени, докато през двете изминали години са били регистрирани общо 17 оплаквания. Според компетентната помощничка на омбудсмана Матина Янакуру това повишение се дължи на „влошаването на условията на работа в следствие на кризата както в частния, така и в държавния сектор и на факта, че в днешните условия е жените се уволняват с по-голяма лекота”.

В действителност обаче броят на жените, които са жертви на сексуален тормоз или на друг вид насилие на работното място е значително по-висок. „Жените не смеят да се оплачат, за да не загубят работата си и да не си създадат лошо име. Зависимостта им от работата често ги поставя в ролята на жертви на различни видове натиски”. Според проучвания една от всеки две жени в Гърция е станала жертва на дискриминация на работното си място.

Адвокатката и независимо вещно лице на Европейската Комисия София Спилиотопулу се спря на голямата тема за трудностите при доказването на сексуален тормоз. Тя се позова на миналогодишно решение на Административния съд, според което тормозът се смята за извършен, ако и други жени дадат показания, че са били жертви на сексуален тормоз от конкретния извършител.