Галерия

3

2

1

Той не смята, че проблемите ще се разрешат чрез провеждането на акции – „метла”, както се наричат действията по залавянето на голям брой нелегални имигранти, нито с преместването на центровете за метадон на други места.

„Когато в един район съществува център за метадон, който е напълно неконтролируем не можеш да поправиш нещата. Аз смятам, че всички тези центрове трябва да се намират в болнични заведения, където хората, които имат проблеми с наркотиците да отидат и поне да се опитат да намерят някакво решение. А не да ходят в такива центрове, около които търговията с дроги да процъфтява.

Аз лично нямам никакъв проблем да живея в съседство с такъв правилно действащ център, не съм привърженик на принципа „далеч от мен и където и да е”. Въпросът обаче се намира в това тези центрове да работят правилно. В днешното си състояние те не предлагат никакви решения на хората, които действително се нуждаят от тях”.

Намаляването на обективните цени на жилищата и данъчните облекчения не са в състояние да привлекат хората, за да се настанят в центъра на Атина. Според Критон хората трябва преди всичко да се чувстват сигурни за мястото, където ще се установят.

„Ако проблемите продължат да съществуват не смятам, че някой ще се реши да се премести в центъра, само защото цените на жилищата са евтини. Тук е абсолютно невъзможно да живееш със семейството си. Кой би се преместил с децата си в район, в който не знаеш дали ще се прибереш жив отвън?”.

И докато държавното бездействие е насочило много негови съседи към крайнодясната „Златна зора” Критон Пиперас не смята, че нелегалните имигранти са единствените виновници за състоянието на столичния център. „Независимо от начина, по който са пристигнали в Гърция тези хора са жертви на експлоатация. Това е още един от факторите, които създават сериозни проблеми. Защото когато един човек ти е нужен като евтина работна ръка и използваш това докрай трябва да знаеш, че зад всичко това се крие и един финансов проблем, който в един момент ще изскочи на преден план. И от момента в който всички тези хора на практика не съществуват, защото не са регистрирани никъде те се поддават на глада, който е много лош съветник”.

За разлика от привържениците на тезата, че всички нелегални имигранти са едва ли не престъпници, Критон прави необходимото разграничение между тях.

„Съществуват и онези, които са избрали да водят един престъпен начин на живот и нямат намерение да работят и да живеят по нормален начин. Но стигнахме до там в малки двустайни апартаменти да живеят сврени по над 20 души. Собствениците на тези жилища също носят отговорност за това. Ние самите сме тези, които ги използваме. Е, в един момент хората, които са експлоатирани по този начин реагират. А начинът, по който може да реагира всеки човек е различен. Това също е един от параметрите на проблема. Лесното решение е да бъдат събрани всички незаконни имигранти и да бъдат изпратени обратно. Но нали на следващия ден отново ще бъдат тук?!”.

Той е също толкова критичен и към позицията на Левицата, която се обявява в защита на всички имигранти, като съзнателно отбягва да признае, че една част от тях не са привърженици на законността.

„Левицата защитава всички имигранти, като се позовава на техните човешки права, но ние също имаме такива. Смятам, че нейните действия целят само създаването на впечатления. Нека техните лидери дойдат и да се опитат да живеят тук. Всички неща са лесни, когато гледаме на тях от разстояние. Никой от нас не иска тези хора да бъдат експлоатирани, но от друга страна не може да си затваряме очите пред факта, че някои от тях са престъпници. Не всички имигранти са такива, но в цялостния хаос онези, които са ще се възползват от това”.