Гладната стачка, която проведоха 300 имигранти в Атина и Солун с основно искане да получат свидетелства за пребиваване и начинът, по който тя приключи пoроди различни реации в гръцкото общество. Много гърци се зарадваха за развръзката, но немалко сметнаха, че решението на правителството да отстъпи и обещае ред промени относно нелегалните имигранти е изпратило погрешното послание, „че всеки, който иска може да дойде в страната и да постигне целите си с изнудване”.
Проблемът с нелегалните имигранти терзае от години гръцкото общество. През последните седем години той се задълбочи в много голяма степен след създаването на гета в столицата и увеличаването на престъпността. Фактът, че всички имигранти, които искат да пристигнат в Европа използват Гърция за входен пункт принуди гръцкото правителство да вземе решение за построяване на ограда на сухопътната граница на страната с Турция с цел да прекъсне техния приток.
Решението предизвика много и различни дискусии, но обществото продължава да е разединено. Могат и трябва ли да бъдат затворени границите за незаконните имигранти? Това бе темата на откритата дискусия, организирана от Гръцката фондация за европейска и външна политика ЕЛИАМЕП.
Професорът по политикономия в Икономическия университет в Атина Теодорос Лианос се обяви за затварянето им. Той обоснова избора си с три аргумента. Първият е, че една страна, която е създала организация, култура и обичаи има правото да не иска някой друг да прави неприемливи за нея неща. Който влиза и се настанява в страната може да внесе в нея промени, които не се харесват на нейните граждани. „Не бих искал една култура, в която наказанието за изневяра е убийство и намесата в телата на малките момичета е нещо нормално” каза професорът и приведе примера на един живеещ в САЩ чужденец, който съблякъл съпругата си гола, завързал я с въже към колата и обикалял кварталните улици. Когато шерифът го спрял и го попитал какво прави той отговорил, че в страната му така се наказват изневерилите жени.
„Смятам аргумента, че хората имат право да се местят където поискат за неправилен. Нелегалността на един човек е начало за всяка друга незаконност”. Освен това според професор Лианос цената на имиграцията е далеч по-висока от ползата от нея. „Имигрантските потоци предизвикаха загуби. Евтината работна ръка създаде един неконкурентен процес на производство” подчерта Теодорос Лянос и добави, че „над 30 на сто от пациентите в болниците са нелегални имигранти, които не плащат нищо за своето лечение. Ситуацията е същата в училищата, да не говорим за данните за престъпността”. В заключение професорът подчерта, че Гърция трябва да приема само определен брой имигранти, които отговарят на условията, които страната ще постави.
Евродепутатът от партията на Зелените еколози Михалис Тремопулос бе на съвсем различно мнение. Той заяви, че имиграция е имало винаги и във всички случаи тя не може да бъде ограничена по принудителен начин. „Гърците също са били имигранти и невинаги са били добре посрещнати в съответните държави. Проблемът може да бъде решен само с обща европейска политика. Европа от една страна казва, че има нужда от 20 милиона работници, а от друга страна се прави на непристъпна крепост. Всички следим събитията в северна Африка и войните за петрола и водата, климатичните промени. Имигрантите в Гърция трябва да се узаконят и да имат пълни права”. Михалис Тремопулос окачестви като „комуникационен трик” обявлението на правителството за построяването на ограда в област Еврос, който според него цели да измести вниманието на хората от финансовите и социални проблеми, които са ги налегнали. „Единствената полза от тази ограда ще е да не излязат от страната безработните младежи”. Според евродепутата европейските страни са ограбили всички суровини от бившите си колонии и са обрекли местното население на немотия и мизерия. „Сега всичко това трябва да бъде върнато на тези страни по някакъв начин. Ключът на успеха се крие в интеграцията. Имигрантите вършат всички онези работи, които гърците бяха изоставили. Европа трябва да предприеме мерки срещи работата на черно. Така имигрантите ще плащат своите осигуровки и ще имат възможността да посещават родните си страни, без да местят целите си семейства тук”.
Разликата между нелегалната и законната контролируема имиграция подчерта депутатът и бивш министър от Нова демокрация Еврипидис Стилианидис. Според него проблемът с нелегалните имигранти е общоевропейски, но „за съжаление това стана ясно след разполагането на силите на Frontex на границата с Турция. Досега никое гръцко правителство не успя да принуди Европа да обърне внимание на източната гръцка граница, която е външна граница на Европейския съюз”. Според него Гърция е показала своята хуманност, като предлага безплатно здравеопазване и образование на децата на имигрантите. Еврипидис Стилианидис каза, че Гърция е загубила 25 милиарда евро от търговията на черно и подчерта нуждата от ограничение на имиграцията. „Всеки ден цяло едно село прекосява границата в Еврос и не знаем къде отиват тези хора. Не ми харесва те да изпълват гетата в Атина и Солун, нито пък да продават наркотици около площад Омония”. Според депутата държавата трябва да организира уроци за езика, обичаите и ценностите за имигрантите, които искат да се интегрират. Той разкритикува правителството за метода на разрешаване на кризата с гладната стачка и не на последно място посочи, че международната общност трябва да предприеме мерки в страните на произход на имигрантите, за да се намали техният приток.
Последният събеседник Димитрис Христопулос се обяви срещу затварянето на границите. Председателят на Гръцкия съюз за правата на човека заяви, че в Гърция съществуват много стереотипи относно имигрантите, „които са невидими за правото и закона, но абсолютно видими за пазара на работа”. Според него повечето от имигрантите не пристигат в Гърция с цел да останат тук, но не могат да я напуснат по силата на регламента „Дъблин 2”. Според него имиграцията е напълно естествен процес и дилемата не може да бъде „нито една легализация или узаконяване на всички. И двете възможности са еднакво погрешни”. Димитрис Христопулос се обяви за регистрирането на всички имигранти като начало, „а това дали един имигрант, който казва, че е палестинец, защото мисли, че така ще получи по-лесно убежище всъщност не е, е второстепенен въпрос”.
В процеса на дискусията бяха обсъдени практически проблеми като трудностите при репатрирането на имигрантите, престъпността, малкият процент на одобрени молби за убежище, продължителните процедури за издаване на свидетелства за пребиваване и дългият им престой в центровете за прием, много от които са предвидени за 40, а са изпълнени с 200 души. Някои от присъстващите заявиха, че имигрантите са нужни на гръцкото общество, други казаха, че тяхното присъствие му вреди. Всички се съгласиха, че е нужно да се разбере реалният брой на имигрантите в страната, но напуснаха залата със същите смесени чувства от преди началото на дискусията.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
