Пословичният ремонт на атинската железница, който продъжава вече повече от две години е на път да се препъне за пореден път. Преди около два месеца археолози, които работят във фирмата за управление на електричката ИСАП попаднаха на ценно археологическо откритие в участъка, който преминава през древната атинска агора.
Днес над хиляда души се събраха на пешеходната алея между Монастираки и Тисио и протестираха срещу намерението на управата на ИСАП да зарови отново олтара на 12-те олимпийски богове, който бе открит от археолозите.
„Днес се намираме тук, за да участваме в протестния митинг, който се организира от гражданското движение за спасението и излагането за посетителите на олтара на 12-те богове. Това е една инициатива, започната от граждани в интернет срещу евентуалното зариване на олтара заради железницата.
Този паметник от световно значение е заплашен от зариване. В протеста участват гръцки, но и чужди граждани. Мобилизацията в интернет е много голяма и имаме участие не само на граждани, но и на учени, с цел гръцката държава да вземе решение в полза на спасяването на олтара” разказа за GRReporter Минас Папагеоргиу от организационната комисия.
Според Христос Панопулос, също член на инициативата за спасяването и отличаването на олтара могат да се намерят решения за електричката, без да се прибегне до заравянето на олтара.
„Целта ни е да упражним натиск, за да се намери друго решение, което да отличи целия район. Най-доброто решение, което чухме досега е да се отстранят изцяло релсите до Петралона и линията в този участък да стане подземна. Така ще бъдат обединени всички археологични обекти.
Искам да кажа, че не е само олтарът. По цялата дължина на релсите има много открития, които са от много голямо значение. Когато археолозите откриха съществуването на тази част на олтара казаха, че „това е равнозначно ако бяхме открили статуята от слонова кост и злато на Атина Палада”. Смятам, че оправданията „няма пари” относно построяването на подземна или надземна линия, както предлагат други хора са глупави. Конкретното откритие, а и всичко останало, което може да бъде открито не може да бъде оценено в пари. Те са безценни. В крайна сметка то би могло да донесе приходи от туризма, особено ако се проведат работи по открояването на целия район.
Двете спирки на метрото са много близо, за да може някой да твърди, че се затрудни придвижването на хората. Също така знаем, че при строежа на метрото в един много голям участък не бяха отворени 4-5 спирки и хората се придвижваха с автобуси. Затова мисля, че не съществува никакво оправдание.
Доколкото знаем от историята олтарът е бил поставен от внука на тирана Писистрат, който е бил известен атински архонт. Той е бил „пъпът” на Атина, откъдето са измервали разстоянията. Най-вероятно олтарът на 12-те богове е бил и олтар на състраданието, който е бил и убежище. Около него е имало ограждение и който е влизал вътре в него не е можел да бъде досегнат от никого. Т.е. това е първото законно убежище, за което знаем.
През 1890, при строежа на железницата са били направени разкопки, както и през 1934, пак по време на строителни работи са открили малката част на олтара, която се намира от другата страна на стената. Археолозите не смятаха, че останалата част ще бъде открита, защото предполагаха, че е била разрушена още при първия строеж.
Ние научихме за откритието в началото на февруари от статия във вестник Катимерини. Иначе фирмата за поддръжка на железницата щеше да извърши спешно заравяне, без никой да научи нищо за олтара. Т.е. първи протестираха археолозите, последва статията и така научихме за олтара. Тогава решихме, че трябва да направим нещо и да обединим глазовете си с археолозите, които дори не знам дали не са имали някакви проблеми от това, че оповестиха откриването на олтара. Опитваме се да проконтактуваме с тях, но не е възможно. Може би не искат да бъдат свързани с протестите. Въпреки това целта ни е обща”.
В протеста участваха и седем организации, чиито членове вярват в древногръцките богове или в гръцката религия, както я наричат. В подножието на Тисио или жертвеника те отправиха молба.
Ентусиазмът на някои да достигнат колкото се може по-близо до човека, който даваше тон на хоровото рецитиране ги накара да се изкачат по основите на храма на Аполон Патроос. Организаторите на протеста, но и служители на министерството на културата им обясняваха, че не могат да стоят върху древните останки, но това не попречи на някои участници да преминат върху тях, „защото трябва да стигна до там, за да участвам”.
Протестът приключи след посещение до малката част на олтара, която се намира извън трасето на електричката, където вярващите в олимпийските богове поставиха цветя и запалиха тамян.
В протеста не участваха археолозите, които са съобщили за откриването на олтара. Фактът, че така те са попречили на заравянето му предизвиква съвсем уместните съмнения, че предполагаемият брой на намиращите се навсякъде в Гърция древни находки, които се зариват отново по финансови или технически причини едва ли е малък.