Галерия

1

Онкологичният център “Мариана Вардинояни – Елпида”, който отвори врати през есента на 2012 е може би една от най-съвременните онкологични болница за деца в целия свят. Болницата разполага с три хематологично-онкологични отделения, едно отделение за трансплантации на костен мозък и медицински кабинети за преглед извън отделенията и помещения за дневно лечение. Те се посещават от деца, които са изписани и идват за да им бъдат направени някои терапии веднъж в месеца.

В приветливата сграда на центъра се помещава също училище, въпреки че често уроците се провеждат в стаите на децата. В хотелската част на комплекса 30 стаи приютяват деца от провинцията и техните майки, а понякога и бащи, които трудно могат да поемат разходите за престой далеч от дома си, които често продължават до няколко години.

Преди няколко месеца към центъра бе открита банка за донори на костен мозък с цел да бъдат осигурени транспланти за малките пациенти, които са засегнати от различни видове рак. За болницата, която е частно дарение към държавата и където лечението на децата е абсолютно безплатно GRReporter разговаря с директора на отделението за трансплантации и научен отговорник на банката за донори на костен мозък Стелиос Графакос.

Г-н Графакос, какъв е капацитетът на болницата и каква част от засегнатите от ракови заболявания деца могат да се лекуват в нея?

Болницата се състои от всички отделения, които се занимават с детския рак. По-конкретно имаме три педиатрични хематологично - онкологични отделения и отделение за трансплантации. Всяко от отделенията е в състояние да поеме лечението на 28 – 30 деца. В отделението за трансплантации леглата са 15. Болницата покрива 80 на сто от нуждите в Гърция. Онкологични детски отделения има също в Солун (2 отделения) и в Ираклио на остров Крит, които също работят много добре, просто поемат по-малък брой пациенти.

Болницата е част от детската болница “Агия София” (“Света София”). Тя е дарение на дружеството “Елпида” към гръцката държава, като текущите й нужди се покриват от Националната система за здравеопазване. Това означава, че родителите на болните деца не плащат нищо за лечението, защото всички разходи се покриват от държавата.

Съществуват ли ракови заболявания, които са най-често срещани сред децата?

Ракът в детска възраст е различен от рака при възрастните, тоест той се проявява по различен начин. Докато при възрастните хора средата играе основна роля, например пушачът е изправен пред висок риск да се разболее от рак на белите дробове или който не се храни добре е заплашен от рак на дебелото черво, при децата нещата са различни. При тях основната роля се заема от генетичните фактори, тоест от предразположението на детето да образува рак, без това да означава, че съществува наследственост. Затова и раковите заболявания в детска възраст като например левкемията се развиват бързо. За сметка на това обаче те са много податливи на лечение. В резултат на това в 80 на сто от случаите лечението на левкемия при децата е успешно. Съответният процент при възрастните е 30 на сто.

Колко бързо действате от момента, в който поставяте диагнозата?

Обикновено в рамките на седмица. Терапията започва веднага след първите изследвания. Следваме протоколи, които се прилагат в много западноевропейски и други страни и резултатите са много добри.

В началото на тази година към болницата бе открита банка за потенциални донори на костен мозък. Разкажете ни за нея.

Първо бих искал да кажа, че трансплантацията на костен мозък или на стволови клетки се извършва с цел да бъдат преборени особени опасни заболявания. Както вече казах, 80 на сто от засегнатите от левкемия деца биват лекувани успешно чрез химиотерапия. При останалите 20 на сто, които са зле от самото начало или се получава рецесия на заболяването се подлагат на трансплантация, защото лекарствата не могат да решат проблема. Такива заболявания са високорисковата левкемия, имунната недостатъчност, таласемията и други.

За да пристъпим към трансплантация е необходимо да намерим подходящ донор, т.е. човек, чиито клетки имат подобен генетичен състав с този на пациента. Първоначално търсим донор сред членовете на семейството, но вероятността да намерим съвместим донор, обикновено сред братята и сестрите е от порядъка на 25 – 30 на сто. Следователно повечето от пациентите нямат подходящ донор сред семейството си и е необходимо да потърсим такъв.

За щастие, днес в много страни съществуват донорски банки, където са регистрирани над 23 милиона донори – доброволци от целия свят.

Тъй като в Гърция техният брой беше малък и нивото на информираност по темата беше нисък, преди три години университетът в Патра създаде първия донорски център, наречен “Дари живот”, където са регистрирани 5 000 донори. По-мащабната инициатива обаче започна преди 5-6 месеца със създаването на дружеството “Орама Елпидас” от дружеството “Елпида” и неговата създатела Мариана Вардинояни. Основната цел на дружеството е създаването на донорска банка, за да бъдат покрити нуждите на пациентите в Гърция. До момента са се регистрирали 4 500 доброволци и се надяваме в рамките на 5 години да съберем 100 000 доброволци, за да можем да намираме подходящ донор-грък за всички пациенти, които нямат такъв сред членовете на семейството си. Днес в 90 на сто от транспантациите, които се провеждат с помощта на “външен” донор, присадките идват от Германия, Италия и други държави.

Това означава ли, че и гръцката донорска банка ще предоставя транспланти за нуждите на пациенти от други държави?

Както всички донорски банки, така и нашата си сътрудничи с Международната банка на донорите – доброволци. Всеки гражданин, който се регистрира като донор знае, че ще предостави трансплант за лечението на пациент в която и да е държава. Този акт надхвърля границите на страните. Както ние приемаме транспланти от други държави, така и ние, ако имаме тук съвместим донор, предоставяме присадки на пациенти, където и да се намират те.

Необходимо ли е донорът да пътува до съответната страна?

Не. Донорът предоставя гръбначния мозък или кръвта в страната, където живее. От там нататък донорската банка изпраща присадката до която и да е страна в света.

Опишете процедурата, по която даден човек може да стане донор.

На първо място желаещите да станат донори трябва да имат желанието да помогнат на останалите хора, да бъдат алтруисти и трябва да са на възраст от 18 до 45 години. Колкото по-млад е един донор, толкова по-добре. Когато донорът е брат или сестра на пациента, той може да предостави костен мозък, дори когато е над 70-годишен. 

В началото желаещият дава малко кръв или слюнка, за да можем да определим неговия ДНК-профил и тъканната идентичност и правим анализ, за да установим хистосъвместимите антигени. Кандидатът подписва документ, с който декларира съгласието си да стане донор.

Банката изпраща данните му до Гръцката национална организация за трансплантации и Международната донорска банка. И ако в даден момент се появи пациент, чийто ДНК-профил е подобен на този с донора, ние му се обаждаме, обясняваме му отново процедурата и ако продължава да иска да предостави трансплант, определяме ден на провеждането на трансплантацията в съответната страна. Ден по-рано той идва при нас и предоставя транспланта.

Съществуват два начина за да вземем стволовите клетки. В миналото обичайната практика беше извличането на костен мозък от костите на таза чрез пункция. Днес това се прави в много малко случаи. В мнозинството от тях процедурата е следната: На донора се прави субкунтанна инжекция с цел да се влее субстанция, която увеличава броя на белите кръвни телца. Тази субстанция се намира в човешкия организъм и не го заплашва по никакъв начин. След това се включва специален апарат, подобен на използваните за кръводаряване, който отделя стволовите клетки. Процесът продълважа около 2 – 3 часа и не крие никакви рискове за донора.

Казахте, че в 80 на сто от случаите лечението е с успешен край. Какво се случва, когато то не успее?

Резултатът зависи както от общото състояние на пациента, така и от конкретното заболяване. Например при болните от таласемия, които са принудени да се подлагат на кръвопреливане на всеки 15 дни лечението при нас е успешно в 95 на сто от случаите. При левкемията успехът е 65 на сто, при имунната недостатъчност – 75 на сто.

Един голям проблем при трансплантациите са усложненията, които могат да бъдат преки, като например тежка инфекция, предизвикана от намалената защита на организма. Съществува обаче и вероятността организмът на детето да отхвърли транспланта. Това е по-често срещан проблем при апластичната и средиземноморската анемия и по-малко при левкемията.

В случай на отхвърляне първото ни действие е отново да потърсим донор. Ако не е възможно да бъде намерен, търсим стволови клетки от публичните банки за съхранение на стволови клетки. В целия свят са налични около 500 000 транспланти от кръв на пъпната връв. Освен това, ако не може да бъде намерен подходящ донор сред братята и сестрите или доброволец, можем да вземем трансплант от майката или бащата на детето, които са наполовина съвместими с него, защото то наследява половината антитела от единия и половината – от другия си родител. Тези трансплантации са по-трудни и рискови, но въпреки това днес можем да постигнем успех от 50 на сто и при тях. Т.е. днес всеки пациент може да се подложи на трансплантация и независимо от процента на успеха, никой не е оставен без да му бъде осигурена терапия.

Имате ли сътрудничество със съседни държави за лечението на пациенти?

Приемали сме за лечение много деца от албански произход, повечето от които живеят със семействата си в Гърция. Имали сме обаче и случаи, в които са ни изпращали и деца от Албания. Правили сме трансплантации и на доста голям брой деца от Сърбия.

Не съм запознат дали са правени трансплантации и на деца от България и Бившата Югославска Република Македония. Вероятно да е имало в болницата Папаниколау в Солун, която е и географски по-близо до тези две страни.

Във всички случаи ние сме в състояние да покрием нуждите и на други държави. Допреди няколко години имахме бюджет за провеждането на безплатни трансплантации на пациенти от чужбина. В днешните икономически условия това не е възможно, но мисля, че въпросът би могъл да се регламентира чрез споразумение между министерствата на здравеопазването ще можем да приемем за лечение деца от други страни на Балканите както правехме доскоро.

Гледайте репортажа на GRReporter от откриването на болницата тук: