Галерия

6

5

4

3

2

1

Равенство и сълзотворен газ за всички отсъдиха специалните части за борба с размириците в съботния ден, когато два успоредни протеста се проведоха в Атина. Единият срещу расизма, а другият срещу нелегалната емиграция. На площад Свети Пантелеймон в дванайсет на обяд се проведе протестен митинг на живущите в околността, които протестират срещу голямата престъпност в своя квартал. Като главен източник на проблема те определят големите групи нелегални емигранти, които са намерили убежище в тесните улички около кварталния площад и според обитателите са основната причина за високата престъпност в района. Случаите на кражби, нападения и насилие са нараствали лавинообразно в   последните петнайсет години и днес жителите казват „Искаме всички чужденци вън”.

„Вечер след шест часа не можеш да видиш грък на улицата, пълно е с престъпници – виждам ги как продават наркотици, пускат жените си проституират. Не се живее така”, казва жител на Свети Пантелеймон. Пенсионерка, която живее от 40 години в квартала разказа, че преди две седмици „двама черни”, както ги нарече тя, я ударили, за да й вземат чантата. Жената носеше поддържаща врата яка. Когато пенсионерка-участник в протеста разбра, че GRReporter е българска новинарска агенция тя се развика: „Вие, българите си продавате децата, продавате наркотици, държите вериги от нелегална проституция! Искаме всички чужденци вън!”

Член на крайно дясната партия Златната зора побърза да каже: „Не българите точно са ни проблема – с тях имаме една религия и много от тях са дошли да работят честно. Нелегалните емигранти от страни като Иран, Ирак, Пакистан, Афганистан и други мюсюлмански страни идват в Гърция и нямат уважение нито към страната ни, нито към народа”. Той разказа за пакистанец, който заявил, че всички гъркини били леки жени, защото ходели с тесни дънки и големи деколтета. „Гледат жените ни като парче месо и смятат, че всичко им е позволено. Има много случаи на нападения и изнасилвания в района, за които са виновни албанци или други емигранти, а държавата нищо не прави” обясни той.

Ксенофобските настроения в района ескалират в последните години поради високата престъпност, а жителите се оплакват, че полицията е безсилна. „Фактът, че са гладни не е оправдание за престъпленията, които извършват”, заяви членът на Златна зора. Хората се казват, че няма политическа воля до момента, която да подсигури мира и спокойствието им и да вземе решение за съдбата на нелегалните емигранти, които нарушават закона. На въпроса „Полицията не може ли да ви защити?” хората отговарят: „Какво да направят и те – ще ги приберат за една нощ, после пак ще ги пуснат на улицата и всичко се повтаря”.

Органите на властта в много случаи остават наблюдатели и по силата на правилото „Покрай сухата трева, гори и мократа” се стига до саморазправи, като жертвите могат да се окажат дори и легални емигранти, които нямат вина за престъпленията извършени в района. Насилието и дългото безхаберие на държавата доведе в последните години до остри расистки прояви, които си проличаха и на митинга на Свети Пантелеймон. Чуваха се лозунги: „Гърция за гърците – вън чужденците”, „Гърция е бяла” и други подобни скандирания. Членовете на Злата зора се бяха събрали от различни краища на столицата специално за митинга. Почти всички бяха облечени в черно и държаха в ръка каска за мотор и националния флаг на Гърция на необичайно дебела пръчка.

В два часа следобед в същия ден пред Атинския университет в центъра на столицата левите политически организации в Гърция организираха също митинг, но срещу расизма и правото на емигрантите от военните зони на политическо убежище. Той беше планиран да прерасне в протестно шествие и да завърши с празничен концерт не къде да е, а на площад Свети Пантелеймон. Изборът на конкретното място бе повече от противоречив в момент, в който на всички е известно проблемите, които съществуват в този район. GRReporter се поинтересува, чия е била идеята протестният концерт да се проведе точно в „бойната” зона на Атина. Гръцки журналисти от левите медии поясниха, че концертът трябва да се проведе точно там, защото това е районът с най-голяма непоносимост към чужденците в страната, а музиката може да пусне мост между културите.

Наивността на това обяснение бе очевидна, дори обидна, но каквато и да бе причината за избора на място да се проведе мирния концерт, проблемите на емигрантите в Гърция е очевиден за всеки посетител и гражданин на страната. Потърсихме реални емигранти, които да споделят тяхната гледна точка за живота в Гърция. Сахаап от Иран е на 27 години. Той е от пет  години в Атина и все още чака да му дадат удостоверение за политически емигрант. „Дойдох нелегално като всички от Иран тук, заради режима в моята страна. Целта ми е да се установя, да работя легално и да плащам данъци. Не съм дошъл с лош замисъл и спазвам законите на страната”, казва младият мъж. Той обясни, че проблемът е в липсата не единна политика за политическите бежанци като него.

В случаи като този на Сахаап, след като емиграционните власти регистрират бежанеца, му се издава временен документ познат между „розовата карта”. Този документ обаче не му дава статут на политически емигрант и няма никаква стойност пред държавните институции, банките или работодателите. „Независимо, че документът удостоверява кой съм, с него нито мога да подпиша договор за работа, нито пък да си отворя сметка в банка. И така, вече пет години пребивавам в Гърция нелегално”. Той разказва, че всеки път, когато отидат да подновят статута си срещат оправдания като „Чакаме да се гласува новият закон” или „В момента не можем да разгледаме вашия случай, защото се образува нова комисия”, или „Има нови процедури, за които все още не са проведени обучения”.

Докато Сахаап ми разказваше историята си шествието срещу расизма се смъкваше бавно от центъра на града към площада на Свети Пантелеймон. Попитах го знае ли защо сме се запътили точно натам, а той ми отговори: „Нямам представа, така ни казаха организаторите”. Той каза, че знае за проблемите, които имат местните жители с емигрантите в района и добави: „Надявам се, че няма да има проблеми”. В същото време по мегафоните звучаха лозунги като „Не! на фашизма”, „Не! На диктата на Международния валутен фонд” и „Свободна Гърция за всички”.

Когато шествието стигна до булевард Ахарнон към него се присъединиха и част от анархистите в Атина, които обитават стара сграда позната под името вила Амалиас. Къщата е известна като един от центровете на гръцкото анархистично движение още от средата на осемдесетте години на миналия век. Анархистите, които тръгнаха успоредно с  протестиращите и емигрантите бяха облечени в черни дрехи, имаха шалове на устата и държаха дървени прътове в ръце. По принцип те се обявят за поддръжници на правата на емигрантите и по всичко личеше, че са готови да ги защитят пред членовете на расистката Златна зора по всякакъв начин. На булевард Ахарнон в непосредствена близост имаше всички съставки за забъркването на един експлозивен коктейл.

Полицията обаче се оказа готова да предотврати кървавите сблъсъци между „мирните” протестиращи и още „по-мирните” жители на Свети Пантелеймон и пресечка преди площада бронираните автобуси на специалните части бяха отцепили пътя. На други 50 метра от първата блокада имаше втора, която държеше членовете на крайно десните расистки организации далеч от левите им противници, които защитават правата на чужденците. Напрежението растеше докато не се чу избухването на първата самоделна бомбичка от страната на Златната зора. Последва сълзотворен газ, викове и тичане. След около десет минути същото се повтори и от страната на мирното шествие в защита на правата на емигрантите и срещу расизма.

Сълзотворният газ се разсея, но концерт не се проведе. Проблемите на жителите на Свети Пантелеймон не се решиха. Посланието да си бежанец, не те прави автоматично престъпник също остана нечуто.