Галерия

1

В последните години Гърция привлече вниманието на международни медии от цял свят. По време на стачки, протести или на критични срещи на политическите лидери, журналисти от всяка точка на света се събират на мястото на събитието, за да отразят решения свързани не само с бъдещето на средиземноморската страната, но и за региона.

Наред с GRReporter, неотменно присъствие на подобни събития е репортерката на македонската телевизия Канал 5 Саня Ристовска.

Ветото на Гърция по темата за официалното име на страната остава номер едно във външнополитическите интереси на бившата югославска република. През 2009 Саня е изпратена като кореспондент в Атина с главна задача да следи развитието на проблема с името на Македония. Финансовата криза оказа решаваща роля върху външната политика на средиземноморците и темата с името на Македония изпадна от първите места в списъка с незабавни проблеми за решаване в Гърция.

Винаги усмихната, с микрофон в ръка и камера на рамо, Саня следи отблизо политическите и икономически развития на Гърция. Без значение дали е брифинг във външно министерство или протест срещу правителствената политика с коктейли Молотов, Саня винаги е на мястото на събитието с единствена цел да отрази обективно реалността в Гърция.

“Вярвам, че журналистите имаме задължение да предаваме събитията обективно и да подпомагаме обединението между хората от различни държави”, казва още в предварителния ни разговор македонската репортерка.

Призвание

Саня започва кариетара си като журналист още като тийнейджър в предаване за юноши. Тя е страстен футболен фен и ходи с баща си на стадиона от детска възраст. Завършва италианска филология и за кратко става преподавател по италиански език. Владее четири чужди езика, но към гръцкия проявява особен афинитет. Любовта й към журналистиката и спорта я кара да потърси професионална релизация в медиите.

Първата й цел е да стане спортен журналист. Наболялата тема между двете съседни страни и познанията й по гръцки език определят съдбата й и тя става политически кореспондент в Атина. “Ако някой ми беше казал преди пет-шест години, че ще живея в Атина, нямаше да му повярвам”, смее се.

Средиземноморският вятър

Първото познанство на Саня с Гърция е от летните й почивки с родителите като дете. “След като пораснах дойдох на почивка с две мои приятелки тук. Тогава за първи път усетих колко интересен език е гръцкия език. Започнах частни уроци в Скопие, от които получих основни знания. През 2007-2008 спечелих държавна стипендия за изучаване на гръцки език в университета в Янина. Беше страхотно изживяване”.

Тя обясни, че е получила позицията на кореспондент в Атина, защото вече е знаела езика. Първоначално тя е била изпратена за шест месеца, но след разгара на икономическата криза, позицията й става постоянна.

“Поех репортерската позиция в Атина през есента на 2009. Успях да хвана последните по-леки месеци в живота на Гърция, преди страната да подпише първия Меморандум за финансова помощ и икономическата криза да се задълбочи”.

Очакванията й в началото не са се оправдали. “Направи ми впечатление, че в началото, когато първо дойдох, хората не ги интересуваше много темата за името на Македония. Не срещнах фанатизъм, а го очаквах. След задълбочаване на кризата и покачването на популярността на Златна зора, позицията на гърците стана малко по-рязка, но това е обяснимо”.

Гласовете на крайностите

“В официалната политическа линия Македония няма претенции към части от Гърция или други страни. Въпреки това съществуват хора, които вярват, че след 100-те години от Букурещкия договор, които се навършват сега през 2013, Македония трябва да се обедини. Това са крайни гласове. Пак повтарям, това не е официална политика”.

“Личното ми мнение е, че на Балканите сме изстрадали достатъчно – войни, конфликти и други спорове. Дори и в най-новата ни история. Сега вече е време да се успокоим и да видим как можем да живеем в разбирателство. Трябва да се съсредоточим върху решението на всички отворени въпроси между балканските страни, за да се стабилизира региона и да продължим напред”.

Журналистката разказа, че много често се дава гласност на отрицателните новини, които до голяма степен оформят погрешна идея в хората за съседната държава.

“Наистина има случаи, които показват нетърпимост. Един от тях например е случаят с туристи, на които непознати са написали неприлични думи на колата за Македония. Или случката с един депутат от Златна зора, който спрял товарен автомобил, за да махне стикер, на който пиша МК. Това не отразява общите настроения в страната, а отделни инциденти. Хората в Гърция като цяло са толерантни и учтиви. Ако не бяха такива, сигурно нямаше да мога да издържа четири години тук”.

“В Македония съществува тенденция да се смята, че Гърция е враг. От друга страна, за празниците този уикенд са дошли на почивка над 20 хиляди македонци, което показва, че тези настроения не са толкова крайни за всички”. Тя не отрече, че Гърция е страната, която блокира членството на Македония в Европейския съюз и в НАТО, но смята, че това е проблем, който трябва да се реши от политиците, а не от обикновените хора.

Гърция в пет думи

Помолихме Саня да ни каже петте думи, които според нея описват Гърция. Те са: море, позитивна енергия, спокойствие, забавление и учтивост. “Може да орязаха заплатите на гърците, но не и следобедното кафе, забавленията или таверната със семейство и приятели. Това е в културата им, затова смятам, че тези неща не могат да се променят драматично. Щом не се промениха досега след шест години рецесия и криза, значи няма да се променят никога”.

Гръцката криза през очите на македонците

“От една страна македонците приеха позитивно факта, че гърците успяха да се организират, за да протестират срещу правителствената политика. Обединиха се и то не само от синдикатите, но и сами. От друга страна много хора в Македония знаят как работеше Гърция преди и видяха, че реформите са нужни. Всички знаем проблемите с големите заеми, широката консумация и евтините кредити. Ние македонците сме свикнали да живеем с по-малко средства и за много от нас беше очевидно, че разточителството в Гърция не може да продължава вечно. Трябва все някога някой да плати сметката”.

Според журналистката позитивния пример, който други народи могат да вземат от Гърция е, че хората тук са единни пред проблемите. Може в злободневни теми да има сериозни различия, но когато дойде време да се реши даден проблем, гърците знаят как да се обединят.

Въпреки това тя не вижда бързо възстановяване на Гърция. “Има време докато наистина се реализира гръцката successes story, за която говори Андонис Самарас. Преди да избухне скандала със затварянето на националното радио и телевизия ЕРТ смятах, че гърците са се успокоили и знаят, че без реформи няма да минат. Острата реакция, която ЕРТ предизвика ме кара да смятам, че бурните времена не са приключили тук. Следващата стъпка, която очакваме е да видим колко време ще издържат в коалиция ПАСОК и Нова демокрация. Междувременно темата за името на Македония остава на заден план. Все още с приоритет за Гърция са темите на икономиката, мерките, които иска надзорната тройка и приватизациите”.

Балканска гордост и предразсъдъци

“Откакто живея в Гърция ми се е случвало няколко пъти, когато кажа откъде съм да ми заявят, че не могат да разговарят с мен или започват да ме убеждават в техните вярвания за името на Македония. Това не спира да ме учудва. Тук много често бъркат журналистическата професия с тази на дипломата”, смее се Саня.

Тя обясни, че професионалният й живот се върти главно около политическите различия между двете страни. Затова отказва в личния си живот да влиза в спорове по същата тема, особено с хора, които не са готови за диалог. Според нея не е въпрос на национална гордост, а на здрава мисъл, че трябва да се достигне до консенсус по въпроса на името на Македония.

“Имам мнение по въпроса и то е, че колкото по-бързо двете държави стигнат до споразумение, толкова по-добре. Някои хора както в Гърция, така и в Македония все още са настроени крайно – ако си от другата страна, не мога да говоря с теб. Намирам го за странно. Представлявам страната си като личност, но не съм нито дипломат, нито в комисията за двустранни преговори, за да реша проблема с името на Македония”.

“Веднъж правех репортаж на улицата за състоянието на Гърция. Докато говорех пред камерата, един човек се спря и ме попита откъде съм. Като разбра, че съм от Македония настоя да ми направи изявление. Обяви, че е от Солун и, че не е съгласен с упорството на Гърция да не признае името на страната ми. Беше почти умилително. Влезе в репортажа ми за новините.”

Журналистката подчерта, че дългогодишното проточване решението на проблема е създало сериозни празнини в познанията на гърците за своите северозападни съседи. Опитът й показва, че много хора в Гърция си мислят, че страната се казва Скопие, а не Бившата югославска република Македония, както е временното наименование на държавата поради гръцкото вето.

“Централната политическа линия в Гърция не признава името ни и някои хора тук не знаят, че още по времето на Югославия ние бяхме част от федерацията като Социалистическа република Македония”.

Тя е категорична, че докато управленията на двете държави прехвърлят топката една на друга, решение на македонския въпрос няма да има. “От това страдат и двете страни. Има много гръцки инвестиции в Македония. Реалният бизнес вече присъства в държавата. Търговският обмен е сериозен. От друга страна, македонците се интересуват от туристическите възможности на Гърция. В края на краищата сме съседи. В полза и на двете държави е да се стигне до консенсус”.

Бъдещето

Саня Ристовска обича професията си и няма намерение да я сменя. Надява се все пак, че няма винаги да се занимава с темата за наименованието на Македония и двете страни ще намерят общо решение. Готова е да се върне в Скопие или да замине дори в Австралия, ако на там я поведат професионалните й ангажименти.

В личен план не изключва възможността да направи семейство в Гърция, независимо че това може да не се приеме добре от част от приятелския й кръг в Македония. “Когато има любов, нищо друго няма значение. Единственото ми изискване към човека, който иска да е с мен (ако е грък) е да няма проблем да каже, че съм от Македония. Защото Скопие е столицата, а държавата е Македония”.