Ако искате малко романтика и красота познати от черно-белите филми на 30-те, 40-те и 50-те години на двадесети век, където жените са винаги елегантни, а мъжете винаги галантни трябва да се запознайте с Ирини, Вивета, Манос и Марианджела . Те са в сърцето на спонтанното нововъзраждащо се движение в Атина, което има за основа ретро хубостта във всичките й форми. На въпроса „От къде идва тази любов към ретро стила?” и четиримата ни герои по отделно отговориха, че винаги са били привлечени към романтизма от средата на миналия век - познат от филмите, песните и книгите по онова време. Цвете в косата, памучна рокля и червени усти като сладка горска ягода е описанието, подобаващо на момичетата, които GRReporter срещна на Vintage & Crafts Bazaar в бар Индиго на площад Екзархия в гръцката столица този уикенд.
Ирини и Вивета са инициаторите на базара, в който могат да се намерят дрехи и аксесоари подобни на тези от старите ленти. Там ще видите по закачалките от дълги вечерни рокли тип от ноар филмите на Рита Хейуър до цели бански костюми, които напомнят непринудената свежест на непослушната Бети Пейдж –всичко изложено е вдъхновено от романтизма на миналото и включва стиловете популярни от 30-те до края на 50-те години на миналото столетие. Ирини прави ръчно изработени аксесоари за коса, обеци, гривни и медальони, а нейната приятелка и съмишленик в общите начинания Вивета прави рамкирани бродерии. Те са създателки и на групата Les Broderies Anglaises. По същество това е женска общност, в която дами от всякаква възраст, активни в модерния, забързан живот на двадесет и първи век отделят по малко време през седмицата, за да се запознаят и да изучат чисто женските занимания от изминали епохи.
Тяхната цел и желание, което определя и живота им днес, е да възвърнат забравените в миналото ценности и традиции, като ги споделят с всички, които са на същата вълна заедно с тях. Част са танцова група, организират семинари по ръчно творчество, ходят на суинг училище и още куп други занимания, които дават една различна нотка на сивото ежедневие.
В последно време поп културата и модните списания показват тенденция на завръщане към стария холивудски блясък. За това Ирини, която е стилист по професия казва: „В работата ми се е случвало да поискат да създам познатия pin-up дизайн, но за съжаление в модните списания никога не искат автентичния вид. Ретрото повече се търси през призмата на попа, като Кейти Пери например. На мен лично това не ми харесва. Обичам автентичността, както е било едно време”. Затова са дали мото на своята група „Да се върнем назад! ” – от мебелите, колите, дрехите, начина на поведение и всичко.
Ирини обясни, че когато се е впуснала с пълна сила в страстта си към модата от 40-те и 50-те години на 20-ти век, родителите й са реагирали доста рязко. „Не можеха да разберат колко ми харесва тази епоха и ме питаха защо се обличам с бабешки дрехи”, разказа тя с известна доза хумор. Семейството й са видели нейният стил като отклонение от правилното и от приетото и не са оказали голяма подкрепа. „Според тях щом си младо момиче трябва да изглеждаш нещо като Елени Менегаки – това знаят и това очакват”. Ръчно изработените й бижута и дантелени цветя за коса на Ирини, заедно с кръжоците на Les Broderies Anglaises са се оказали толкова успешни, че са убедили дори и най-скептичните, че това не е просто мода, а начин на живот за нея.
В момента момичетата планират следващото мероприятие, което ще е пикник на открито за всички, които желаят да се насладят на природата и ръчно изпечени банички и домашни курабийки. „Идеята за пикника е просто да си прекараме добре, но не по обичайният начин както се случва в градовете - да излезеш в центъра на града, на заведение вечерта или в кварталното кафе, а малко по човешки. Ще има музика и песни, но хората ще са в по-проста по-естествена среда”.
„Няма да забравя това, което ми каза старият ми танцов учител: когато хората започнаха да танцуват по отделно през 60-те и по-късно с навлизането на туиста, започна да изчезва и елегантността в отношенията между мъжа и жената. Докосването е изключително важно за хората. Така че танците по двойки каквито са рок-енд-рола и сунга по един непряк начин учат как един мъж трябва да се държи с една жена. Как може да я докосне, да има флирт, но всичко да е елегантно”, казва Ирини.
На същото мнение е и Манос, който е собственик на първото чисто рокабили заведение в Атина, Blue Fox (Синята лисица). В него може да се чуят суинг, bi-bop и рок-енс-рол от 30-те, 40-те и 50-те години, а дизайнът му напомня романтичното настроение на елвисовия филм „Сини Хавай”. Той и неговата приятелка организират често партита в клуба и дават безплатни уроци на посетителите, които искат да научат основни стъпки в суинга. Неговото заведение съществува вече почти четири години и едно от най-интересните места, които някой може да посети в нощта Атина.
Преди да дойде успеха на Синята лисица, Манос е работил като носач в различни складове. „Винаги имах една мечта един ден да си отворя бар”, признава мъжът и добавя: „Може би никога нямаше да се реша истински да направя тази крачка, ако не беше приятелката ми. Тя ме подкрепи и е до мен. Така че като се реших, знаех точно какво искам да направя”. Манос разказа, че старата епоха винаги го е очаровала, затова и заведението му иска да бъде посветено изцяло на нея.
Организатор е на танцовата група Rollin Foxes, които преди седмица излязоха за първи път извън рамките на синята лисица и направиха танцов ден на открито в полите на Акропола. „Бе прекрасно изживяване. Подкрепиха ни много хора и много други бяха привлечени от танците и музиката. Забавлявахме се изключително много и хората откликваха с положителна енергия. Дори към нас се присъедини един уличен оркестър и някак непринудено се създаде страхотно настроение”, описва Манос първият ден на Rollin Foxes на открито.
Според него кризата е дала стимул на много хора да се обърнат към танците. Много често поради финансови или други причини социалният живот в Гърция се промени в последните две години. Хората не излизат по заведения, не пазаруват и не се забавляват толкова често, колкото преди. Независимо от това имат нужда да отпушат някъде натрупалата се енергия. „Танцът е изключително добро лекарство за отърсване на стреса. Не е случайно съвпадението,че в този период има толкова голям интерес към танците точно, когато икономическата криза и несигурността в бъдещето се изострят”. Манос разказа, че суинга и рок-енд-рола са танци, които дават възможност да се докоснеш до човека пряко или да комуникираш с него по един различен начин под ритъма на музиката. „При тях не танцуваш сам, което е предимството на старата школа”, допълват участниците в семинарите.
Не на последно място е и Марианджела, която преди около три години „донесе” класическия суинг в Атина. Тя е инициатор на танцовото училище по класически суинг Athens Lindy Hop, което през 2008 започва със седем-осем ученика, а днес има над 150 души. Марианджела обясни, че Lindy Hop всъщност е автентичния суинг танц, който се ражда в харлемските клубове в периода на голямата депресия. „Lindy Hop не е суингът на спортните танци или балните зали, а този познат от старите филми на Холивуд”. Тя разказва, че желаещите да научат Lindy Hop са най-различни хора – лекари, IT специалисти, студенти и много други. „Не е нужно да си луд по ретрото, за да танцуваш суинг. Леко, приятно и забавно е”. Самите линдихопърс (както тя ги нарече) са една голяма общност и често се организират уъркшопове, в които взимат участие суинг учители от целия свят.
Освен с преподаване на суинг, Марианджела се е специализирала в изработването на дрехи с кройка от 40-те и 50-те години на миналия век. Марката се казва Miss Cherry Pie Clothing и роклите, които представя са точна реплика на модерните линии от онова време. „От силуета до копчетата, всичко е изработено според автентичните модели. Роклите са с много красиви цветове и шарки, и с форма, която е изключително ласкателна към женското тяло”. Тя обяснява, че напоследък големите марки се обръщат към старите тенденции. „До преди няколко години не можеше да се намери обикновена дамска карирана риза в Атина. Обикалях по магазините с платове и си шиех сама моделите. Носех ги с дънки с ревер в стил от 50-те”.
Точно както нейните съмишленици и Марианджела е от хората, които не чакат някои да им покаже пътя, а те сами го градят. Няма как да не отбележа, че в усещането в ретро базара в Индиго бар цареше много мека и приятелска атмосфера, която вече рядко се усеща в гръцката столица. Марианджела поясни, че всички взели участие в ретро базара тази пролет са приятели от години. „От отдавна ни свърза общата ни любов към тези времена”, призна тя. И за урок на всички, които смятат, че гърците не могат да бъдат сплотени добави: „Ние сме малък кръг с една и съща страст, така че си помагаме един на друг и така вървим напред”.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
