Галерия

2

1

Преди 25 години с Монреалския Протокол от 1987, международната общност реши за пръв път да предприеме общи действия за преодоляването на един сериозен екологичен проблем: „дупката” в озоновия слой, която оставяше канцерогенното ултравиолетово излъчване на слънцето да достига до Земята в големи количества, застрашавайки човешкото здраве. Сега тези усилия явно дават своите плодове. Изглежда не само озоновият слой се възстановява със стабилни темпове, но и най-накрая това възстановяване е съпътствано от чувствително намаляване на опасното слънчево излъчване. Добрите новини, които доказват, че когато искаме можем да направим нещо за околната среда, идват от страна на гръцки изследователи, които обаче предупреждават: ако наистина слънцето е станало по-малко опасно, това не означава, че трябва да спрем да се отнасяме с него внимателно.

«Най-накрая, една добра новина от Гърция!». Този коментар на изтъкнат германски учен има повече от едно значения. Освен, че добрите новини от Гърция са рядкост напоследък, още по-редки са и добрите новини, свързани със състоянието на нашата планета. Едно научно изследване с гръцки произход доказва обаче, че те не са невъзможни.

Гръцките изследователи, начело с академик Христос Зеферос, доказаха за първи път след десетилетия, че възстановяването на озоновия слой в атмосферата, наблюдавано през последните години, най-после е придружено от желания резултат: намаляването на канцерогенните ултравиолетови лъчи Β (UVB).

Това разбира се не означава, че трябва да хукнете да се „изпечете” на пролетното слънце. От една страна, въпреки че намалението е чувствително и изглежда ще продължи и през следващите десетилетия, то все още не достигнало до желаните нива. От друга страна, както предупреждава Христос Зеферос, слънчевите лъчи винаги крият опасности за човешкото здраве. «Тези добри новини не бива да ни успокояват», подчертава той.  «Можем да се наслаждаваме на слънцето, но внимателно».

Забележително намаляване на лъчението

От 2007 UVB лъчите са намалели с 2%. «Това е огромен процент за толкова кратък период от време. Проверихме го с точни измервания в Канада, Европа и Япония», казва академикът. И обратно, ултравиолетовите лъчи Α (UVA), които не се поглъщат от озоновия слой, продължават да се увеличават, защото слънцето става по-светло. UVB лъчите предизвикват изгаряния и различни форми на рак на кожата, докато UVA лъчите влияят на подкожната тъкан, могат да променят структурата на колагеновите и еластиновите влакна в кожата, като ускорят по този начин нейното остаряване.

Въпреки че трябва да сме внимателни пред тези опасности, академик Зеферос подчертава, че не бива да губим мярка. «Свръхзащитата и страхът от UVB лъчите, обхванали хората, водят до другата крайност. Не бива да се крием от благотворните слънчеви лъчи, излагането на които произвежда и витамин D», казва той. «За съжаление, недостигът на витамин D, наблюдаван в страните от северна Европа, започва да се забелязва и в Гърция. Това е сериозен проблем, който се дължи на употребата на слънцезащитни средства с прекалено голям защитен фактор».

Успехът на международната дейност

Изтъняването на озоновия слой в стратосферата поради използването на хлорфлуорвъглеводороди (CFC) в спрейовете и хладилниците бе установено от учените през 70-те години. Официалната реакция малко закъсня, главно поради съпротивата на бизнеса. Монреалския Протокол, който забранява използването на CFC и други вредни за озоновия слой вещества, бе подписан в крайна сметка през  1987, първоначално плахо. Бързо обаче последва масово участие (подписан е от всички страни-членки на ООН и не само), и се смята за особено успешен.

«Ако не беше приет Монреалския Протокол, щеше да се наложи да работим на открито през нощта и да спим през деня», отбелязва академик Зерефос. «Това се е случило в Пунта Аренас, Чили. Там забелязали, че в междучасията кожата на учениците се зачервявала в рамките на няколко минути. Тогава кметът затворил училищата, докато озоновата „дупка” се отдалечи от района, а хората избягвали да се показват по улиците през деня».

Озонът и климатичните промени

Другата добра новина от изследването на академик Зеферос и неговите сътрудници  е, че възстановяването на озоновия слой се развива добре. Както обяснява той, обръщането на процеса започнало да става видимо през 2000, но доскоро специалистите не знаели дали ще продължи. Миналата година научната общност се разтревожила, когато изследване (отново на академика и неговия екип) установило, че през зимата на 2011 се получило сериозно изтъняване на озоновия слой (от порядъка на 20%-25%) в цялото северно полукълбо от Канада до Сибир. Гръцките изследователи открили, че става въпрос за едно последствие от парниковия ефект, който задържа топлината в най-долните слоеве на атмосферата, карайки горните слоеве да изстиват. Това има катастрофални последствия за озоновия слой. «Това беше един изолиран случай, една необичайна зима сред толкова други зими», отбелязва академикът. «Показва обаче, че озоновият слой е подвластен и на климатичните промени».

Този е непредвидимият фактор, който помрачава иначе светлото бъдеще на озоновия слой. Въз основа на днешните данни и ако настоящите тенденции продължат, изчислено е, че след около три десетилетия озоновият слой, а заедно с него и ултравиолетовите лъчи Β, ще са се върнали на задоволителните нива от 80-те години на миналия век. «Вървим към възстановяване, но с всички опасности, които произтичат от климатичните промени», подчертава Христос Зерефос. «Опасенията ни са да не би заради парниковия ефект да имаме по-често явления, като това през зимата на 2011 в северното полукълбо. Климатичните промени са едни от основните опасности, и хората трябва да знаят, че наистина озоновият слой е започнал да се възстановява, но слънцето продължава да е опасно. Особено за тези, които работят на открито».

Безопасни слънчеви бани

UV индексът показва доколко опасно е ултравиолетовото слънчево лъчение. Измервания и прогнози за различни райони на Гърция се извършват от Националната мрежа за измерване на ултравиолетовото слънчево лъчение (http://www.uvnet.gr). В определени сезони и часове стойността на UV индекса в Гърция може да се увеличи много, затова се препоръчва особено внимание. Колкото слънцето се приближава до хоризонта, толкова намаляват стойностите на индекса и следователно опасността от ултравиолетовите лъчи.

Излагането на ултравиолетовите слънчеви лъчи може да доведе до непосредствени и хронични здравословни проблеми на кожата, очите и имунната система. Непосредствени резултати от тези лъчи са изгарянето на кожата и фотокератитът (възпаление на роговицата на очите). Хроничните ефекти са ракът и преждевременното състаряване на кожата, катаракта и различните заболявания на роговицата на очите. Противно на кожата, която абсорбира ултравиолетовите лъчи произвеждайки меланин, очите нямат тази способност.

За да защитите кожата си, използвайте слънцезащитни средства с филтър за UVB и  UVA лъчи. При първите слънчеви бани се препоръчва защитен фактор 15 за възрастните и 20 за децата, с особено внимание при много малките деца и бебетата. «Бихме препоръчали разумна защита. Не защитен фактор 50, дори и при децата. Те може да се наслаждават на слънцето до 11.00 ч. и след 16.00 ч., с един разумен слънцезащитен фактор», казва академик Зеферос.

При възрастните за да бъде постигнат ефектът на защитния фактор правилното количество слънцезащитен крем е  около 30-40 gr (т. е. една пълна шепа!). Кожата трябва да се намазва добре преди излагането на слънце и процедурата да се повтаря след влизане във водата.

За да защитите очите си използвайте слънчеви очила с UVB и UVA филтър. Използването на слънчеви очила е особено важно при децата, тъй като пропускливостта на ултравиолетовите лъчи през очите при тях е много по-висока, отколкото при възрастните.