Галерия

1

Много шум се вдигна това лято около Музея на Акропола и то не заради красивата му колекция от антични експонати. Първо, Съюзът на книгоиздателите обвини управлението на институцията в избирателен и крайно непрозрачен начин на селектиране на заглавията в книжарницата на музея. Второ, Държавният съвет установи, че през кризисната 2010 година са направени допълнителни назначения извън законовата рамка, които натоварят публичния бюджет с над 4,35 милиона евро.

Проблемът е, че в Гърция нещата на са никога само бели или черни. Назначенията, които е сезирал Държавният съвет са били извършени на базата на президентски указ, който се е оказал в разногласие със съществуващото законодателство. Според член 103 от Конституцията, музеите работят по принцип само с постоянен персонал, който се причислява към държавната администрация, съобщават гръцките медии. Допълнителни безсрочни договори, които могат да бъдат сключени без одобрението на Агенцията за Подбор на Кадри в Държавната Администрация (АСЕП) важат само за археолози, музейни работници, реставратори, архитекти и компютърни специалисти за работа по проекти.  

Новите служители, които са били назначени на трудов договор за неограничен период от време в Музея на Акрополис са специализирани в областта на филологията, социологичните проучвания и други хуманитарни науки и са извън списъка за регулираните назначения. В резултат на това 41 от назначенията през миналата година са били отсъдени като незаконни, а заплатите на съответните служители са натоварили извън планираното държавния бюджет. Този факт разгневи част от общественото мнение, което подкрепи идеята, че в период на финансова криза и съкращения, допълнителните назначения са неуместни и дори провокативни.

Друг проблем, който се завъртя около Музея на Акропола бе негодуванието на Съюза на книгоиздателите за начина, по който се избират заглавията и издателите представяни в книжарницата на най-големият гръцки музей. Те твърдят, че съществуват сериозни пречки пред обективното оценяване на книгите, които влизат в музейния магазин.

Борбата за място на рафтовете в книжарницата на музея е голяма, защото дневно той е посещаван средно от четири до шест хиляди души. Красивата изложба и възхищението, което оставя в гостите на музея, кара всеки посетил да си вземе нещо за спомен или от сувенирния магазин, или от книжарницата в него.

Възможността издателите да представят книгите си пред толкова широка и постоянна публика се оказва изключително примамливо за бизнесмените. Посетителите са готови да платят големи суми за образователни и научно-популярни заглавия, които ще обогатят общата им култура и ще оставят спомен за тяхното атинско посещение. В него могат да се видят луксозни книги с цени, които надминават 40-50 евро. Подобни луксозни издания трудно се реализират на обикновения пазар в книжарниците в страната и това превръща и музейният магазин е манна небесна за местни и чуждестранни издатели.

Основният проблем според недоволните е, че Музеят на Акропола винаги приютява книгите на три-четири издателства, от общо 350-те членове на Съюза на книгоиздателите.

„Смятаме, че в музейната книжарница тенденциозно се приемат творбите от няколко издателства в страна и те постоянно присъстват на техните рафтове. Освен това, никой не дава обяснение, какви са критериите, по които заглавията се одобряват или отхвърлят и като цяло смятаме, че липсва каквато и да е прозрачност в процеса на оценка”. Това заяви специално за GRReporter Димитрис Пападимас, който е член на управителния съвет на Съюза на книгоиздателите и синтезира за нашите читатели проблема.

През 2009 година Министерството на културата  определя тричленна комисия, която се занимава с одобряването на заглавията представяни в спорната книжарница. „Тази тричленна комисия не сме я виждали никога”, недоволстват издателите. Според Димитрис Пападимас членовете на книгоиздателския съюз в Гърция са били поканени от министерството да внесат списък и определен брой от книги, които смятат за подходящи през миналата година. „Така и не се запознахме със съответната комисия, нито получихме положителен или отрицателен отговор за дадените предложения. Просто няма никаква комуникация”.

От съюза искат да се срещнат с тричленната комисия, представители на музея и Министерството на културата, за да се изясни въпросът със селекцията на заглавията и дори ако е възможно всеки издател в Гърция да намери място на рафтовете на музейната книжарница.

„Ние не сме книжен пазари и хипер книжарница на шест етажа, а музей, който отделя малко пространство за книги свързани с архелогията, Атина и класическа Гърция, Атики. Имам тричленна комисия, която се занимава със селекцията и тя се придържа към създадените критерии за съдържанието. Не можем да включим заглавия за цялата античност или за цяла Гърция”. Това заяви специално за GRReporter директорът на Музея на Акропола професор Димитрис Пандермалис. Той определи реакцията на книгоиздателите като пресилена и дори безсмислена. Ако са толкова недоволни от процедурата за подбор на книгите в книжарницата, винаги сме готови за диалог и не се налага да се драматизира ситуацията с прес съобщения, коментира директорът.

Димитрис Пандермалис добави, че не може да музеят не може да приюти всички книги, които комисията одобрява, а само тези, от които смятат, че имат нужда. Тази нужда се определя и от търсенето. „Посетителите на Музея на Акропола са хора сериозни клиенти, които искат определен тип книги. Ние реагираме спрямо търсенето и се съобразяваме с него”. За недоволството на издателите и липсата на обратна връзка с комисията по селекцията на заглавията, директорът на музея заяви, че липсва достатъчно персонал, който да държи постоянна кореспонденция между музея и книгоиздателите. Той подчерта, че планира да се срещне с представителите на Съюза на книгоиздателите, за да се разяснят проблемите и да се намери решение.

„Съществува една идея, че културата може да се превърне търговия. Ние в Музея на Акропола казваме ‘Не’ на подобна мисъл. Абсолютно нормално е, когато някой посети музея да иска да купи нещо, което е свързано с това, което е видял в него. В този смисъл книжарницата и сувенирния магазин не са просто търговски обекти, а продължение и част от самия музей. От тях, разбира се музея има и известни приходи, които са важни за нас, но се решаващи”, обобщи Димитрис Пандермалис.