Галерия

1

С писмото си те искат да подбудят народите в Европа да се противопоставят на засилването на влиянието на крайнодесните сили. То бе поместено в английския всекидневник Guardian, френския Le mond, гръцкия Катимерини и други водещи печатни медии.

До момента писмото със заглавие „Всички сме гръцки евреи” са подписали Бенджамин Абтан - председател на Европейското антирасистко гражданско движение, руската правозащитничка Светлана Ганушкина, британският социолог Антъни Гидънс, бившият външен министър на Франция Бернар Кушнер, полякът Адам Мичник – историк, есеист, журналист и бивш член на синдиката „Солидарност”, фотографът от Италия Оливиеро Тоскани, израелският писател и есеист А.Б. Йехошуа, бившият външен министър на Испания Мигел Анхел Муратиньос, сърбинът Йован Дийвак – защитник по време на обсадата на Сараево, лауреатът на Нобеловата награда за литература Дарио Фо, режисьорът Амос Гитай от Израел, Беате и Серж Кларсфелд от френската фондация „Синове и дъщери на екстрадираните френски евреи”, писателят-философ Бернар-Анри Леви от Франция, Амели Нотомб – писателка от Белгия, Доминик Сопо – председател на френската организация SOS Racisme, американският писател - лауреат на Нобелова награда за мир Ели Уизъл и преподавателят от университета в Осло Томас Хиланд Ериксен. Писмото гласи:

„Новината падна като гръмотевица: На 6 май неонацистката партия Златна зора влезе в гръцкия парламент.

Златна зора, с вдъхновената от свастиката емблема, с хитлеристките поздрави, с „Моята борба” като база за вдъхновение, с антисемитската и расистката си идеология, с насилието срещу имигрантите, със заплахите срещу журналистите, с култа към нацизма е пряк наследник на немската национал-социалистическа партия, която потопи Европа и света в хаос и кръвопролития.

За съжаление Гърция не е единствената държава, в която нацистката идеология се възражда. Тази година в Латвия президентът за пръв път подкрепи годишния марш на бившите членове на Вафен-СС, въпреки отправената му критика. В Австрия крайнодясната организация FPÖ, която олицетворява носталгията по третия Райх е „любимка” на социологическите проучвания за резултатите от следващите избори. В Унгария пък, движението „Унгарска гвардия”- наследник на Партията на кръстосаните стрели, която бе първата гражданска полиция, натоварена със задачата да унищожи евреите и циганите продължава да е отговорно за нападенията и убийствата на цигани и плаши еврейските популации и до днес.

Възраждането им стана възможно благодарение на системните атаки на крайнодесните партии срещу „единството” и републиканския идеал, че всеки и всички принадлежат на националното общество. Тази кампания срещу „единството” е базирана на създадената от Герт Вилдерс стратегия за неговата Партия на свободата в началото на 2000-та година. Ядрото на тази стратегия е да скрие реториката за неравенството на расите зад културната маска на борбата срещу така наречената „ислямизация на Европа”.

В контекста на икономическата и социалната криза, която е благоприятна за трескавото търсене на изкупителни жертви и засилва страховете за срива на Стария континент, стратегията се оказа обезпокоително резултатна.

Освен това крайнодесните партии с лоша слава имат възможността да подкрепят и дори да станат членове на управленческата коалиция и така да „нормализират” расистката и антисемитската реторика в Европа.

И накрая, мнимата „подновена” крайна Десница е отворила пътя за групи, с които споделят расистката и антисемитска идеология, но в същото време тя може да печели гласове, като лансира на висок глас реториката на омразата, както прави сега Златна зора.

Изправени пред тази ужасяваща ситуация, която се обяснява от влизането на неонацисти в гръцкия парламент, ние можем да засилим нашата солидарност с думите: „Всички ние сме гръцки евреи!”.

Отказваме да приемем, че в Гърция или на друго място в Европа евреите, имигрантите, мюсюлманите, ромите или хората с черен цвят на кожата трябва да се страхуват за това, което са.

Приканваме всички граждани, политически партии, съюзи, гражданското общество, интелектуалците и артистите да се борят срещу крайната Десница, съживявайки европейската идея.

За да я реализираме, трябва да помним, че тя беше построена върху руините на нацизма. Не бива никога да забравяме Холокоста. Мечтата ни е за един континент, свободен от расизма и антисемитизма. Това е работа на обществото, чиято основа е „единството” вън от всякакви граници.

За да видим осъществяването на тази мечта е повече от належащо да поставим край на две догми:

Първо, трябва да отхвърлим догмата на финансовите ограничения, която е виновна за огромните щети. Тя създава условията за успеха на популистичните партии и ограничава бъдещето на младите хора в изплащането на дългове – то е като цели генерации да бъдат пожертвани на олтара на постоянните ограничения.

На второ място, трябва да отхвърлим догмата за „Европейска крепост”. Тази концепция спомага за разпространението на речи срещу имиграцията и заключва европейските граници, като принизява фундаменталния елемент на европейския идентитет. Фундаментална е и неговата система за социална подкрепа, която е предпоставка за просъществуването на имиграцията.

От особено голямо значение е европейските институции да подновят стремежа си към демокрация, социален прогрес и равенството. Разбира се, това трябва да е последвано от защитата на гражданите, която особено в периоди на криза е мишената, в която се целят расисткото и социалното насилие.

Концепцията за Европа става често обект на критика. Но бидейки далеч от мисълта да се предадем, ние вярваме силно, че трябва да работим за една по-силна Европа и да дадем нов тласък на европейската мечта.

Ако не сме в състояние да дадем живот на европейската идея, ние ще бъдем обречени на същия кошмар, както в Гърция, така и в останалата част на Европа”.