Галерия

1

Цели осем месеца изминаха, откакто в Гърция бе въведена поредната забрана за пушенето на публични места. Страната уж се беше сбогувала с цигарения дим година по-рано, на 1-ви юли 2009, но въпреки гласувания закон гърците не изоставиха вредния навик.         

Новата забрана започна да важи в началото на миналия септември. През първите няколко седмици пепелниците изчезнаха от масите на заведенията, но постепенно започнаха пак да се появяват. Проверките бяха намалени драстично и много кметове се оплакваха от липса на персонал, но беше повече от ясно, че никой от тях не искаше да загуби гласове на местните избори през ноември.

Да пушим или не? Този въпрос бе поставен на не една и две дискусии. „Гърците обичат компанията, да си пийват по чашка и да пушат. Това е част от нашия манталитет” е мнението на една доста модерна баба на четири внучета. „Намалиха ни заплатите, цените се увеличиха, животът ни се промени коренно. Това е единственото удоволствие, което ни остана” твърдят повечето противници на забраната, докато изтърсват пепелта в специално пригодени пепелници, чийто камуфлаж е толкова добър, че лесно могат да бъдат сметнати за свещници или вазички.

Василис Георгиадис, собственик на едно от най-централните и известни заведения на площад Аристотел в Солун разказа за GRReporter за последиците от налагането на забраната.

„Като начало имахме спад в оборота над 50 на сто още от първия ден и това не важи само за нашето заведение. Хората минаваха отпред, виждаха, че няма пепелници по масите и питаха дали се пуши. Когато виждаха обозначението дори не влизаха вътре, а отиваха в други заведения, които не бяха поставили табелки и не бяха премахнали пепелниците от масите. Т.е. те работеха за сметка на заведенията, които спазваха забраната за пушене. Както разбирате, говорим за нечестна конкуренция”.

Василис разказа, че драстичният спад в работата в предизвикал намаление на заплатите на персонала и дори съкращения. Според него контролните органи правят проверки относно спазването на забраната, но не навсякъде.

„В кварталните кафета не се правят почти никакви проверки, но тук на площад Аристотел, който може да се каже, че е „витрината” на Солун проверките са много чести, както и оплакванията. Не мога да разбера какво пречи на контролните органи да провеждат проверки и в кварталните кафета. Собственикът, който знае, че никога няма да отидат да го проверят и поставя пепелници по масите от сутринта не попада ли в графата на нелоялната конкуренция?”.

Василис и неговите колеги смятат, че налагането на забраната за пушене е в напълно погрешна насока. 

„Това, което обсъждаме с колеги и клиенти е, че правилното е да се предостави възможносттна всяко заведение да реши дали ще е за пушачи или за непушачи. На заведенията, в които няма да се пуши биха могли да бъдат отпуснати преференции или някакъв бонус, а заведенията за пушачи да плащат дадена годишна сума, например хиляда евро като компенсация. А тези пари биха могли да се използват за организирането на кампания против пушенето или да се дадат на домове за сираци. За съжаление обаче не виждам някой да се занимава сериозно с това. Целта на мярката не е опазването на здравето на гражданите. Усилията за това не може да започват в заведенията, където клиентите идват по свой избор, за да срещнат с приятелите си”. Според статии в гръцкия печат преди няколко месеца правителството е било готово да промени закона в тази насока, но министърът на здравеопазването Андреас Ловердос категорично отказа тези сценарии.

Василис смята, че забраната за пушене може да има съвсем различна от привидната цел.

„Сценарият е евентуално да ни притиснат толкова много, че да затворим заведенията и после да пристигнат чуждестранни вериги, които да се настанят на „девствена територия”. Възможно е също да искат да ни затворят, за да „подгонят” заведения, които не плащат данъците си и може дори да са част от сивата икономика. Докато чуждестранните вериги ще се „контролират” по-лесно. Те ще плащат ДДС, ще издават касови бележки ще осигуряват всички свои служители. Казвам просто, че не е изключено да искат да постигнат тази цел по заобиколен начин. От друга страна, ако затворим заведенията си площадът ще опустее и ще стане свърталище на наркомани и престъшници. Ние поддържаме центъра на Солун, а не общината или правителството.

Мисля, че е погрешно да се налагат такива мерки. Ние сме свикнали да се забавляваме по този начин и излизането за кафе е част от нашата култура. Тези заведения са в момента „индустрията” на Гърция. Нека пробват да ги затворят, да видим какво ще се случи. Затова съм категорично против тази мярка и смятам, че трябва да се предостави право на избор и на нас и на нашите клиенти”.

Изненадващо или не неговото мнение се подкрепя и от непушача Георгиос, който смята, че налагането на забрана със закон няма да доведе до желаните резултати.

„Всичко започва от това доколко уважаваме хората около нас. Аз уважавам желанието на един пушач да изпуши цигара с кафето си или след като обядва. Но и пушачите трябва да са наясно, че не е възможно да пушат по цял пакет наведнъж и да задължават останалите хора да дишат дима от техните цигари”.

Според Георгиос, който преди години е бил пушач, макар не и страстен правителството трябва да премисли позицията си относно заведенията. „В тях трябва да има места за пушачи и за непушачи. Съществуват много възможности да бъде постигнато това. Например с помещения с вентилация или разделяне на двете помещения с параван.

Нужно е време на хората, за да променят своите навици. Виждам и на работното си място как някои колеги, които пушат се съобразяват с нас. Има обаче и други, които не се замислят особено за това”. Според Георгиос пушенето трябва да бъде абсолютно забранено на всички останали публични места.