Галерия

3

2

1

Анастасия Балездрова
    Дни след масовите молитви на мюсюлмани по площади и паркове в Атина гръцките медии тиражираха новината, че световноизвестната архитектка Заха Хадид желае да проектира джамията в гръцката столица без заплащане.
Въпреки протестите на крайната десница срещу построяването на джамия в Атина и нападенията срещу молещите се мюсюлмани, 17-те декара в квартал Елеонас чакат първата копка на строежа. Атина е единствената европейска столица, в която няма джамия затова и предизвикателството за всеки архитект е голямо. Между желаещите, както изглежда, се намира и Заха Хадид, в чийто дълъг списък от творби досега няма джамия. Тя е носител на награда Прицкер, нобеловият аналог за архитектите. Проектираните от нея сгради красят много от най-големите светони столици, от Германия и Испания до Токио и САЩ. Родена е в Багдад. Учи математика в Американския колеж в Бейрут, но накрая решава да следва архитектура в Лондон. Там реализира първите си проекти и се утвърждава като една от най-модерните и изобретателни архитекти в света.
GRReporter потърси информация от Мюсюлманската Асоциация в Гърция. Нейният маркетинг директор Анна Стаму не можа да потвърди новината, но каза, че се очаква интересът от страна на архитекти от цял свят да е голям. „Ние искаме сградата да е семпла и функционална. И най-вече да не се различава от характерните за центъра на Атина стари сгради. Да е в пълна хармония с тях”. Според Анна това, че от 2006, когато със закон е взето решение за построяване на джамия досега не е направено нищо, се дължи на пословичната гръцка бюрокрация.
„Сумата от 15 милиона евро, е отпусната на министерството на образованието и вероизповеданията от 2006. Тези пари са осигурени от Гърция и Европейския съюз. Ние искахме да имаме една наша джамия, в която никоя чужда държава да не може да се меси дори и на теологични теми за това какъв вид ислям ще изповядваме. Това ще стане реалност”, казва Анна. Според нея вече са започнали подготвителните процеси в квартал Елеонас, където ще бъде построена джамията. Международният конкурс за избор на архитект се очаква  да бъде проведен през януари 2011.    
Двете жени са свързани и с още нещо. И двете се намират в списъка на 10-те най-влиятелни мюсюлманки в Европа. Тази година Анна Стаму получи награда от Европейската мрежа на мюсюлманите-предприемачи като изразител на съвременния умерен ислям. Тя е приела исляма преди шест години, но не само защото се е омъжила за мюсюлманин, а в резултат на личните си търсения. В интервю за GRReporter Анна Стаму казва, че мястото на жената в исляма е основната причина за да го приеме.
Според нея „ислямът поставя жената на много високо ниво. Жените имат същите, дори и повече права от мъжете. Права, за които жените от други религии в онова време, дори не са си и помисляли. Това са титлите, правото на онаследяване, равенството във всичко. Теологично Господ не разделя мъжете и жените, нито пък те са носители на първородния грях, както е в християнството. Искам да уточня, че говоря за исляма, а не за мюсюлманите или за днешните мюсюлмански страни. Знам, че жените в много мюсюлмански страни са подложени на голям натиск. Но ако някъде все пак ислямът би могъл да бъде приложен, обществото в тази страна би било много радикално”.
За Анна една от причините да има толкова различия в отношението към жената е свързано пряко с културата на всяко общество: „Традиционно ислямът е разпространен от Индонезия до Мароко. В днешно време вече мюсюлмани има в цял свят. В момента в западна Европа има 20 милиона, в Америка има също милиони. Когато един човек, който е носител на една култура премине в друга, нито забравя собствената си, нито приема изцяло новата. Винаги се получава един смесен резултат”.
Според Мюсюлманската Асоциация в Гърция броят на приелите исляма в последните години се е покачил драстично. „Правят го по различни причини. Една от основните са смесените бракове между гъркини и мъже от арабските страни. При тях обръщането към исляма става постепенно в рамките на семейния живот. Освен това децата им са мюсюлмани така или иначе, защото в исляма изрично се подчертава, че те приемат религията на бащата. Скоро научих от представител на общността на египтяните, че само при тях има вече 5.000 жени, които са станали мюсюлманки. Имаме много бракове и с палестинци и със сирийци.
Във втората категория спадат хората, които решават да преминат към исляма след дългогодишни търсения. Има много хора, които четат и така решават да го приемат. Има много гърци, които живеят в чужбина и са мюсюлмани. Общността вече е много голяма”, казва Анна.
Асоциацията няма особени връзки с мюсюлманското малцинство в Тракия най-вече поради факта, че там хората изучават исляма на турски език „а ние, гърците, които приемаме исляма го изучаваме на английски и постепено учим арабски език. Дори и тези от тях, които живеят в Атина не идват в нашите джамии, имат си тяхна в квартал Патисия. Езикът е това, което ни разграничава и нищо повече”.
Колко са местата за молитва в област Атика? „В момента са повече от 100. Но до 1992 г., която не е чак толкова далечна, са били само 4 и всичките учредени от араби. Първото е било основано през 1984 г.  в квартал Гуди от д-р Мунир. Второто – през 1989 г. от моя съпруг Наим в Пирея, третото през 1990 г. от Мухедин Али в квартал Метаксургио в центъра на Атина и четвъртото - през 1992 г. в квартал Неос козмос. Това показва, че развитието е повече от стремително. То е свързано с идването на имигрантите от страни, в които ислямът е основна религия. Места за молитва има вече и в предградията Лаврио, Маратон, дори и на остров Саламина. Това са райони, в които те живеят и работят. Мястото за молитва е и място на социализиране и мисля, че създаването на такива места там е позитивно и за самите райони”.
В центъра на Атина обаче ситуацията е съвсем различна. Там местата за молитва са едно до друго, което според Анна не е в полза на молитвения процес. „Когато един човек открива молитвен дом привлича вярващи. Нормално е в помещението да има една кутия за дарения, в която всички пускат някаква сума. В центъра наблюдаваме феномена имамите да не работят, а да живеят от даренията и изобщо да използват всичко за личен интерес”. Тези своеобразни джамии обикновено се помещават в складове, мазета или магазини и понеже се намират в центъра на града, където проблемът с нелегалната имиграция предизвиква реакции на насилие така или иначе, има нападения и срещу тях.
„Имаше едно място за молитва на площад Атики в един склад без прозорци. Една вечер там са се молели около 40 души от Бангладеш. Една група от крайнодесни заключили вратата с голям катинар, счупили едно от стъклата й и започнали да хвърлят вътре нафта и запалени отпадъци за да предизвикат пожар. Хората вътре се уплашили, обадили се на полицията, на посолството на страната си и започнали да гасят огъня с пожарогасител. Полицията пристигнала и се принудила да остави хората вътре докато успее да разпръсне крайнодесните, които ги чакали да излязат навън за да ги пребият. Но те все пак успели да ранят с ножове двама души от Египет и Афганистан, които отишли да помогнат на заключените. И най-трагичното е, че тези хора са горди с постъпките си”.
Анна казва, че Асоциацията се е срещала с много граждански организации, за да дискутират тези въпроси. Признава, че проблемът с нелегалните имигранти е голям и за жителите на атинския център и за самите тях. „Не може да натъпчеш 50 души в един двустаен апартамент без вода и електричество. Това е трагично. Но да ги убиеш не е решение. „Както се случва в цял свят, в по-западналите райони популизмът на крайната десница винаги намира почва. Тези хора гласуваха за крайнодясната „Златна зора”. Според мен не знаят какво са направили. И това, защото те изпращат 14-годишни деца с ножове в ръце да нападат и бият имигрантите. Унищожават едно цяло поколение, за да покажат надмощие”. От друга страна Анна обвнява медиите, че спекулират като всеки път показват едни и същи „разгневени жители”. „Запазила съм репортажите от случая със скъсания Коран преди 2 години. Говорим за същите хора” казва тя.
    Според Анна два са основните проблеми на мюсюлманите в област Атики: липсата на джамия и гробище. Когато някой почине или изпращат тялото в родната му страна или го погребват в гробището на град Комотини, което се намира на разстояние над 700 километра от Атина. Решението да се отдаде на мюсюлманите част от голямото гробище в предградието Схисто е взето още от 2005 г., но бюрокрацията досега не е позволила това да се осъществи.