След продължаващата с години несигурност за това дали ще успеят да спасят инвестициите си след фалита на застрахователното дружество Аспис, застрахованите в него обявиха, че ще подадат съдебни искове срещу държавата за престъпна небрежност.
GRReporter потърси мнението на председателя на Асоциацията на засегнатите от фалита на дружеството Теохарис Петридис. Самият той е застраховател, който казва „с години вярвахме, че работим с второто по сила застрахователно дружество. Не сме и предполагали колко гнили са били нещата отвътре”. Той обясни, че ако до края на годината въпросът не бъде решен на политическо ниво, засегнатите ще започнат масово да подават искове. Това означава, че при положителен за тях изход от делата държавата ще трябва да им изплати сумите с лихва.
Как стигнахте до решението да започнете съдебен процес срещу държавата?
От самото начало в дружеството ни и изобщо съществуваха две тенденции. Единият начин бе полагането на усилия за политическо уреждане на въпроса. Привържениците на другата тенденция пък казваха, че няма шанс нещата да се развият по този начин, както и че единственото решение е да заведем съдебни дела.
В крайна сметка решихме да действаме и по двата начина. Лично аз също смятам, че политическото решение ще има по-бърз резултат, докато съдебното развитие ще е по-бавно. Но от друга страна искахме да изпратим случая и в съда, за да можем по този начин да притиснем правителството да даде политическо решение.
Колко искове се очаква да бъдат подадени?
Над пет хиляди ще са исковете от членове на дружеството. От един друг офис ще бъдат подадени още 4-5 хиляди и още толкова от цяла Гърция. Но нека приемем, че исковете ще бъдат около десет хиляди. Исканията на засегнатите са от десет до сто хиляди, има и примери с милиони. Говорим за разход над 500 милиона евро. Всички тези задължения в бъдеще няма да бъдат изплатени от Павлос Псомиадис, а от държавата. Дори след десет години в момента, в който бъде издадено окончателно съдебно решение някой ще трябва да изплати тези суми. И този някой е гръцката държава.
С това искам да кажа, че ще подадем искове и за същността на нещата, т.е. за да не изгубим правата си, но и за да притиснем за политическо решение. Защото истината е, че искаме да се даде политическо решение, и то колкото се може по-бързо и за клиентите ни, и за застрахованите.
Кога смятате да започнете с подаването на исковете?
Ще събираме исканията до месец август. Ако до тогава няма никаква промяна ще ги подадем. Изчакваме също да бъде гласуван закон на министерството на правосъдието, с който ще бъде въведена по-бърза съдебна процедура.
Мисля, че законът има за цел да бъдат осъдени колкото се може по-бързо политическите лица, които са замесени в политически скандали. Това не са само конкретните лица, за които стават разкрития в последно време. Има и много други свързани с тях. Това важи и в случая с Аспис. Не е възможно един човек, Павлос Псомиадис, колкото умен и да е бил да е създал целия този скандал съвсем сам. До 2006 служители и ръководни кадри от министерството на развитието поставяха подписите си под сертификатите за платежоспособност. Някои министри по онова време присъстваха на обяди и вечери с конкретния човек. Това означава, десетки членове на политическия и икономическия живот са били замесени по някакъв начин в тази история.
Това означава ли, че вие ще поискате разследването на всичко това в своите искове?
Смятам, че съдът ще проведе това разследване така или иначе, когато се заеме със случая. Не мисля, че някой би могъл да има мнението, че един толкова голям скандал би могъл да се причини от няколко души. Със сигурност са замесени юристи, държавни служители, политически лица. Но всичко това ще се изясни в съда.
Павлос Псомиадис беше създал 45 фирми-сателити, към които са се препращали парите от застрахователната компания. Много е характерен следният пример: Беше наложен запор на активите на застрахователната фирма през юли 2008. После той бе вдигнат в началото на 2009, наложен отново през март 2009 и когато Надзорният орган реши да направи проверка на запрените активи, не намери никакви пари в банката. Т.е. имаме заповед за запор от един държавен орган, какъвто е Комисията за контрол на частните застраховки към Аспис банк за пари, които в последствие не бяха открити. В този случай съществува пълна отговорност на управителния съвет на банката. Това също предстои да бъде разследвано в рамките на делото. В последния доклад дори се споменава, че не са били открити и някои документи на самата Комисия за контрол на частните застраховки. Какво се е случило с тях?
С това искам да кажа, че това са въпроси, чиито отговори трябва да бъдат открити по съдебен път. Тук говорим за един огромен лабиринт, в който се крият данни и замесени лица, органи и политически лица. Затова смятам, че от една гледна точка Павлос Псомиадис е изкупителна жертва. Той е коренът, върху който е израснало едно огромно дърво с много клони, които са всички други замесени лица. Неговата банка, управителният съвет на банката, политическото управление на министерството на развитието, адвокати и юристи, които са го съветвали как да създаде своите фирми, управителните съвети на тези фирми в Кипър, Швейцария, Швеция, които са движели парите по незаконен начин и т.н.
Затова сме убедени, че ще спечелим делата. Самият заместник-министър на икономиката Филипос Сахинидис съвсем скоро в парламента обвини бившите политически ръководства на министерството на развитието, че не са направили необходимите проверки. От последния министър Янис Папатанасиу до Акис Цохадзопулос.