Галерия

1

Д-р Йоаким Каламарис е преподавател в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив и София, автор е на 8 книги в сферата на икономиката, финансите и управлението, предприемач е, а от 1 година е почетен консул на Уругвай в България. С д-р Каламарис разговаря Иван Петков

Имат ли България и Гърция обща съдба в съвременното си развитие и в какво я виждате?

            На Балканите трябва да се трудиш много, за да постигнеш неща, които в други държави са даденост. И целият този труд остава неоценен. Не говоря само за морална оценка, но също така и за финансовата част. Наскоро открих нов бизнес в Близкия изток, в Обединените арабски емирства и съм впечатлен. Липсват бюрократични бариери, компаниите получават бизнес подкрепа, първоначален тласък. Имам бизнес както в Гърция, така и в България, и дори в сравнение с икономиката на държавата, която представям в България, Уругвай, мога да направя съпоставката, че ни липсват много детайли, финансови, морални, социални, които биха ни направили щастливи. За мен, индикатор, че нещата не вървят в правилна посока е фактът, че хората не се усмихват, не се радват. Те са загубили най-важното, което може да притежава един човек. Това за мен е смисълът на живота - да се радваш и да си щастлив от това, което правиш.

            Съдбата на България и Гърция е много сходна, поне в съвремието. (Бел. а. можете да видите нашата инфографика по темата). Страхувам се, че можем да предадем на нашите деца това състояние на нещастие, но също така и финансовото задушаване, битовите проблеми, престъпността, въобще, съвкупността от всички фактори, които принуждават хората да мигрират.

- Как виждате икономическата ситуация в Гърция в момента?

            Трябва да бъдат извършени много реформи в Гърция, това е факт. Но преди да пристъпим към оптимизиране на публичните разходи и броя на служителите в публичния сектор, трябва да помислим какво ще правим с освободените хора. Защото тези хора трябва да отидат някъде. Тези хора трябва да бъдат обучени и образовани, да имат икономическа култура, за да могат да бъдат конкурентноспособни в условията на глобална икономика, при високата скорост и ръст, които бизнесът търси и изисква. Не съм убеден, че те притежават тези знания и умения. Наблюденията ми като преподавател са, че много от моите студенти не са достатъчно добре подготвени за нивото на висшето образование. Но виновните в случая не са те. Вината е в нас, в преподавателите, учителите, обществото.

            Умеем ли да поемаме рискове и до каква степен балканският манталитет обуславя днешното икономическо и политическо състояние на България и Гърция? Безразсъдни ли сме или прекалено пасивни?

            На Балканите не можем да сме успешни, когато работим в екип. Успяваме самостоятелно и от личните ни постижения изграждаме среда, в която да стъпят и останалите хора. Виждате колко българи успяват в чужбина, колко гърци успяват. Колко добре се адаптират. И се гордеем с тях. Без да ги подценявам, аз ги наричам "синове под наем", далеч са от корена си. Проблемът е, че при опит да станем екип, ние губим общата цел. Когато се появят трудности, всеки се спасява поединично.

            От кои грешки, които направи Гърция в своето развитие, за да изпадне в тежката криза, в която се намира в момента, можем дасе поучим, за да не ги повторим?

            В Гърция се случиха събития, които докараха държавата и гражданите до житейския предел. Срещаме един универсален елемент, политически и глобално, и това е безнаказаността.  Развитие не може да има със заробване на частния бизнес и с данъци на 50%. Този захаросан бонбон "ще плащат само най-богатите" е вид терор. Не мисля, че богатите държат парите си в България и Гърция. Така че тежестта пада на средния данъкоплатец и на средния бизнес.

Неизбежен е въпросът с възможните сценарии за Гърция? Накъде смятате, че ще поеме страната и как това ще повлияе на Балканитеи на Европа, като цяло?

Няма да има GREXIT, това е блъф. Това не е в интерес на Еврозоната. Лично аз съм за изход от Еврозоната. Мисля, че това ще е добре за Гърция. Европейският съюз, от общност на държави, се превърна в общност, която обслужва интересите на няколко големи държави, по-специално две държави.

Бихте ли се наел с една прогноза за развитието и мястото на България в Европа в следващите 5 години?

Ако Гърция кихне, корпоративния сектор в България ще получи пневмония. Разбира се, че икономиката на България ще понесе огромен удар, ако Гърция има още по-сериозни проблеми. Не казвам, ако Гърция излезе от Еврозоната. 

Имате бизнес в няколко държави, къде можете да позиционирате бизнес климата в България спрямо тях? Лесно ли се прави бизнес в България?

В България няма бюрокрация, говоря за регистрация на фирми, за обслужване по различните институции. Но има поръчки. Ако една фирма се развива, ако една фирма върви по-добре от друга, има начини, за да могат да бъде ощетени дадени фирми, като се използват държавни институции. Не искам да навлизам в подробности, не защото ме е страх, а защото няма да бъда справедлив спрямо други институции, които подкрепят бизнеса. Но има нелоялна конкуренция и то голяма, независимо дали става въпрос за местни или чужди фирми. При огромен възход и прогрес, трябва да очакваш "гости", ако това ви говори нещо. Бизнес климатът като цяло е добър.

Няколко думи като консул на Уругвай?

Обожавам Уругвай! За мен тя е една от страните, останала в този съвременен свят с абсолютен морал, родолюбие и със сигурно бъдеще. Интересна страна, богата, от гледна точка на големите сърца на гражданите си. Хората са изпълнени със щастие. Малък, но много значим народ!

Бихте ли споделили вашите любими места в България и в Гърция?

Обичам Пловдив много, защото там започна академичната ми кариера и израснах професионално. Но не мога да разделя хората и местата. В България има доста красиви места. Познавам цяла България, ходил съм навсякъде. За мен най-хубавите места в България са по стъпките на Васил Левски. За Гърция - навсякъде където мога да докосна море. Обичам Гърция!