начална снимка: centerforsecuritypolicy.org
Започналата миналото лято бежанска криза постепенно се превърна в един от основните проблеми в Европа. Той дори остави зад себе си продължителната икономическа криза в Гърция, която, както става ясно и от днешните изявления на заместник-министъра по миграцията Янис Музалас, с всеки изминал ден се доближава все повече до излизането от Шенгенското пространство. Причината е продължителното забавяне от страна на Гърция да създаде центрове за прием и регистрация (hot spots) на новопристигащите на своите острови.
В същото време в публичното пространство все по-често се появяват критики за позицията на Европа по отношение на хилядите граждани на страни от Близкия Изток и Южна Азия, които продължават да пристигат на нейна територия, въпреки студеното време и опасните условия за подобно пътуване в Егейско море.
Очевидното закъснение на констатацията, че много от пристигащите не са бежанци, а нелегални имигранти, които се възползват от възможността да пристигнат в Европа и липсата на координирана политика в Европейския съюз единствено задълбочават проблема, констатират анализатори.
Един от тях е директорът на Института по дипломация и международни отношения към Американския колеж в Гърция Андреас Андрианопулос, който бе изразил своите тревоги за пристигането на десетки хиляди имигранти в интервю за GRReporter преди няколко месеца.
Снощи в института, който оглавява бе организирана дискусия на тема „Религиозната свобода и културният релативизъм: успехите и провалите на миграционната политика”. В нея Андреас Андрианопулос и писателят – историк Соти Триандафилу представиха своите позиции за това доколко Европа би могла да приобщи толкова голям брой имигранти и какво би означавало това за нейното бъдеще.
В своя коментар Соти Триандафилу представи разграничението между плурализма и мултикултурността, която по думите ѝ вече е на път да промени западноевропейските общества. „В основата на мутикултурността стои идеята за прием на имигранти безусловно и без да е подсигурено спазването на законите на страната-приемник. Затова я разграничавам от плурализма, който е синоним, на откритото общество, но до определена степен и при определени условия”, посочи тя и обясни: „В резултат на налагането на мултикултурността в западна Европа бяха създадени много на брой затворени общности, които се развиват отделно от останалото общество. В тях се следват различни закони, някои от които не нарушават, но други нарушават установените в страната-приемник закони”.
Триандафилу разглежда проблема в книгата си със заглавие „Плурализъм, мултикултурност, интеграция, асимилация”, която бе издадена наскоро. В нея тя посочва категорично: „Можем да приемем и приветстваме само онези от имигрантите, които желаят да намерят мястото си в нашата цивилизация, да приемат закони, правила и процеси, които първоначално са им чужди. Ако чужденците идват в Западния свят, за да подобрят живота си, те трябва да приемат конкретни условия за това”.
По време на представянето Соти Триандафилу заяви, че проблемът с пристигането на бежанците и имигрантите в Европа не е свързан с техния брой, а с това, че повечето от тях са мюсюлмани. „Западът направи грешка, като гледаше на исляма само като на една религия от гледна точка на установената в Европа религиозна свобода. Ислямът е много повече от това. Той е една управленска и правна система, чиито последователи са задължени да спазват. В резултат на това мюсюлманите – имигранти формират свои общности, в които прилагат правилата, които ислямът налага”, подчерта тя и допълни, че ситуацията в западна Европа е много сериозна от доста години насам.
От своя страна авторът на книгата „Яростта на исляма и фанатиците на джихада” Андреас Андрианопулос също подчерта, че в Европа е наличен проблем във връзка с установяването на голям брой имигранти, които изповядват исляма.
„Имигрантски поток винаги е имало. Но новото сега е, че имаме толкова масови вълни, за които се смята, че са причинени от войната в Сирия. Тя обаче не започна сега, а се води от няколко години”, посочи Андрианопулос.
Според него пристигането на толкова масови вълни от имигранти в Европа е не само част от плана на лидера на ДАЕШ Ал Багдади, който през февруари миналата година заплаши, че ще напълни Европа с имигранти, но и изпълнение на повелите в Корана. „В Корана има 93 стиха, в които се описва миграцията като начин на превземане на територии. Свещен дълг на всеки мюсюлманин е да последва примера на Мохамед и да участва в подобен процес”, каза Андрианопулос.
Той допълни, че обвиненията в расизъм, които се отправят към загрижените за пристигането на толкова мюсюлмани в Европа са неоснователни. „Проблемът не е свързан с тяхната раса или народност, а с факта, че изповядват исляма. Опитът показва, че мюсюлманите не могат да бъдат интегрирани и асимилирани. Те учредяват свои отделни общности и се опитват да прокарат своите закони и норми. И колкото повече расте техният брой, толкова повече стават и техните претенции”. Като примери Андрианопулос посочи спирането на празненствата за свети Мартин в Германия и премахването на яслите, където е роден Христос от коледната украса във Франция по настояване на тамошните мюсюлмански общности, които се чувствали засегнати.
В същото време той разкритикува Европа за липса на стратегия в управлението на бежанската криза. „Куца самото определение „бежанец”. Дори сирийците не идват в Гърция от Сирия, а от Турция, която не се намира във война и животът им там не е заплашен. Следователно не би трябвало да се възприемат като бежанци, а като имигранти”. Андрианопулос определи като лицемерно предложението на журналиста от Financial Times Гидеон Рахман за отписване на гръцкия държавен дълг срещу това Гърция да задържи всички имигранти. Той не спести и отговорностите на гръцката страна, като посочи, че тя може да прекъсне потока, като разположи патрулни кораби по морската си граница, които да не позволяват на лодките да преминават в гръцки териториални води.
Андрианопулос и Триандафилу се обединиха около мнението, че ако Европа иска да запази своята идентичност и установения демократичен ред трябва да предприеме мерки за прекъсването на миграцията и настаняването в нея на мюсюлмански популации.