Галерия

1

Не може да се говори за Серифос без кратка справка за неговата минна история. Мините за добив на желязо и мед са съществували в Серифос още от древността, от около 3-ти век пр.н.е., и отново придобиват значение в края на 19-ти век от н.е., а бумът в производството в началото на 20-ти век е довел до формирането на процъфтяваща общност. За съжаление, по-евтината експлоатация на руди в Южна Африка в последсвие води до окончателното затваряне на мините в Серифос през ​​1963 г. Днес из острова са разпръснати различни минни реликви, особено в югозападната му част и по-специално в Мегало Ливади, като метален гантри кран за товарене на ползените изкопаеми, изоставени товарни вагони и релси.

Тук можете да видите рушащата се изоставена неокласическа къща, която някога е била седалището на минната компания „Serifos-Spilialeza”, a наблизо - паметник на работниците, които са загинали по време на стачка през 1916 г., докато са протестирали срещу ниското заплащане и лошите условия на труд в мините.

Авантюристите пък могат да тръгнат през минната пещера

към отсрещната страна на залива, следвайки старите релси на вагоните а след около двадесет тъмни (наличието на фенер е от съществено значение) и приятно хладни минути или малко повече да се появят от другата страна, с гледка към плаж Калогерос. Тези, които не са чак такива авантюристи, могат да посетят малкия, но интересен музей с камъни и минни инструменти,

който също свидетелства за минното минало на острова, докато онези, които търсят слънцето, могат да поплуват в спокойните води. Всички могат да се насладят на освежаващи напитки в една от двете уютни таверни на брега на морето.

Връщайки се към пристанището, едно бързо отклонение в ляво разкрива блестящо бяла сграда, Аспрос Пиргос (Бялата кула), на 5 минути пеша по черен път, който се отбива от главния път. Смятана за наблюдателница изградена около 4-ти век пр.н.е. тя е един от най-добре запазените паметници на Цикладите, със стени, достигащи 2 метра дебелина на места. В непосредствена близост до Бялата кула се намира църквата Агиос Хараламбос, която се смята, че е изградена с части от кулата.

Други интересни паметници, които обаче не са толкова лесно достъпни, са Псаро Пиргос (Рибната кула), известна още като „тронът на Циклоп” и най-вероятно друга наблюдателница срещу пиратски нападения, както и пещерата на Циклоп, в която според митологията, Циклоп е живял, но която е частично разрушена и следователно не е отворена за посетители.

От другата, северната част на острова, на изток от традиционното село Галани, се натъкваме на внушителния манастир Таксиархес, построен през 1572 г. и посветен на Архангелите Михаил и Гавраил, пазители на Серифос.

Островът има и цяла плеяда от църкви, най-старата от които е датиращата от около 1000 г. сл.н.е. Панагия (Богородица), която се намира в село със същото име. Църквите не могат да бъдат споменати без да бъдат отнесени към най-важното, а именно местната Панегрия - фестивални или празнични дни, които Серифос има в изобилие. Те са безплатни и всички могат да присъстват на тях, не само енориашите, както и да опитат предлаганата храна, която се предоставя и сервира от „ктиторите или братята”, които помагат в конкретната църква на въпросния празник.

Традиционно, в общи линии винаги се сервират повече или по-малко едни и същи ястия в тези случаи, а именно пюре/супа от бакла подправена с много оцет, тип къси макарони, често в бульон получен от варено козе месо, парчета от които се сервират с тях. Често ястието е придружено от семпла салата от домати и маслини, а понякога и консервирани рибки аншоа. Малцина щастливци могат да имат шанса да опитат наистина уникалните хрупкави картофи, приготвени в огромен тиган на огън. От само себе си се разбира, че винаги има местно вино от Серифос от бъчва, което е известно със специфичния си кехлибарен цвят и отличителен вкус!

Извън фестивалите можете да опитате местно произведеното ракомело (аперитив, който се прави на базата на мед) или сума (подобо на ципуро - тип ракия Помас).

Други местни кулинарни специалитети включват мед (особено от мащерка) и отличното местно сирене мизитра, което често замества по-добре познатото сирене фета в типичната гръцка „селска салата”, към която често се добавят вездесъщите каперси. Местното козе и ярешко месо е изключително, а лутза (сушено на слънце свинско) е добро предястие заедно с маратопитис и маратотиганитес (пайове или банички и палачинки с резене), които са типични и за съседните от Цикладските острови. Завършете с пастаки ту серифу* - истинския десерт с ванилово-шоколадов крем.

Когато става дума за храна не може да не споменем основната храна, хляба, който все още може да бъде намерен печен в дървена пещ в Серифос, в Пано Хора - семеен бизнес на над осемдесет години, който още произвежда и невероятни бисквити, както сладки така и солени, сладкиши, а дори и домашно приготвено мюсли!