Както в чужбина може да се намеси местното управление, така че да се дадат стимули за собствениците на жилища, така че да дадат малко време на своите наематели да е съвземат и да не ги изхвърлят на улицата. Превенцията е свързана с всички тези хора,които излизат от затвор, от псисхиатрични клиники и не е предвидено къде ще отидат след това, в повечето случаи за съжаление остават на улицата. Повечето от затворниците, които нямат семейство, което да ги приеме, защото с годините връзките са се загубили, е много лесно да се озоват на улицата. Същото се случва и с психично болните.
Има ли чужденци сред бездомниците?
Да, има, но техният профил е различен. Няма много хора, които да имат психически проблеми. Повечето чужденци, които остават на улицата са от определени държави. От Балканските страни и от Русия имат проблем понякога с алкохола. Но чужденците имат по-силни мрежи на подкрепа, поддържат се и това е причината, поради която живеят много хора в един апартамент. Подкрепят се. Но гърците бездомници не се формират в групи, обикновено са сами или по двама, трима. Не съществува този вид солидарност, която нблюдаваме при чужденците, при имигрантите и бежанците.
Разкажете ми за вашата организация и каква е програмата, която предлагате за бездомните хора?
Имаме един приют, имаме център за подкрепа с лекари и психолози. Там те могат да се изкъпят, даваме им и чисти дрехи. Направилисме и лаборатория за рециклиране на хартия, където работят хора, които са от приюта и им се плаща. Ние направихме педложение до Атинското кметство, което е отворено към такива предложения как да се подобри функционирането на приютите, да се децентрализират службите, тъй като всички те са в центъра и се е създало гето. Ние работим и на улицата веднъж в седмицата, раздаваме храна, оказваме първа помощ, даваме лекарства. Напоследък гръцкото общество е по-ангажирано по топзи въпрос, защото вижда, че се отнася пряко и до всички този проблем. Бездомните хора не са както мислеха преди или както си беше хора, които са престъпници. Това са хора, които са останали без дом или са в опасност да го загубят.
В провинцията по-малко ли са хората, които остават без дом?
Да, там е по-трудно някой да загуби дома си, защото хората са си по-близки. В Атина съществува по-голямо отчуждение, има по-голяма безработица. Феноменът свързан с липсата на покрив над гавата е един много сериозен обществен въпрос, който не може да се продължава с това да се решава чрез благотворителност. Трябва да се признае от гръцката държава, че съществува и да се предприемат подходящи и организирани действия, които да покриват цялата фазма от проблеми. Освен липсата на дом, това са здравни проблеми и въпроси свързани с безработицата, които тласкат хората в това състояние.