Бедността все повече засяга хора, които доскоро са имали висок жизнен стандарт, образовани са, но поради икономическата криза губят работата си и не могат да си плащат наема на своя дом. Съвсем доскоро причините за хората , които са оставали без дом са се намирали в тяхната наркозависимост, или това са били бивши затворници без роднини, или изоставени психичноболни хора, но през последната година това се е променило напълно. Двойно повече е увеличил броят на бездомниците и в момента в Гърция те са около 20 000 души според неофициални данни на неправителственат организация „Климака”. Тези хора живеят най-вече в големите градове Атина, Солун и Патра, доскоро са работили в сектора на туризма, били са охранители, моряци, техници, но изведнъж се намират на улицата без подкрепа и пари.
От няколко години насам организация „Климака” организира в началото на пролетта една вечер на улицата с концерти, изложба на снимки и пърформанси, за да даде публичност на проблема на бездомниците. В петък вечерта на събитието Sleep out 2011 няколкостотин души се събраха на площад Клавтмонос в центъра на Атина, за да споделят символично своята солидарност към хората, които се опитват всекидневно да надвият реалността и да излязат от омагьосания кръг, да започнат наново живота си с подкрепата на доброволците от неправителствената организация „Климака”. За проблема в Гърция и какво може да се направи, разговарях с координаторката на програмата за подкрепа на бездомните Ада Аламану.
Кои са бездомните хора? Разбрах от разговор с член на вашата организация, че от септември месец техният брой се е увеличил много...
В Гърция проблемът с бездомните хора съществува вече три десетилетия . През последните години са се увеличили много и феноменът е станал по-явен. През последната година най-вече заради икономическата криза и безработицата се е увеличил броят на бездомниците, но се е променил и техния профил. Това са хора, които фдоскоро са имали едно нормално ниво на живот, но заради кризата, която е ударила почти всички професии и възрастови групи, са се озовали в това положение. Не същества преброяване на бездомниците, но според оценки те около 20 000 души в цяла Гърция. Но това не са само хората,които живеят по пейките и площадите, а и всички онези, които живеят в неподходящи за обитаване жилища. Повечето от тях са в Атина.
Каква е държавната политика по този въпрос?
В Гърция не съществува институциално признание на феномена, да се отчете, че някой е без дом, да им право на социалн помощ и да съществува социална политика свързана с тези хора. По същата причина не се знае и точният им брой. Службите, които съществуват от страна на местно управление се отнасят най-вече до благотворителност – дават им храна, има приюти, но това не покрива всички нужди на бездомните хора, но не съществува никаква политика свързана с превенцията на феномена и най-вече за възстановяването им като имам предвид завръщането им на работа, но и завръщането им в обществото. Така че има един феномен, който постоянно се възпроизвежда. Тези хора може да живеят в някой приют, но понеже не се работи за решението на проблема от всички гледни точки – здравни проблеми, безработица, други социални проблеми, и така тези хора си остават бездомници, но и постоянно се увеличава техния брой.
По вашата преценка колко се е увеличил броят на бездомниците от началото на икономическата криза?
Да не кажа, че е двойно увеличен, но е така. Но това са хора високо образование, имали са добър живот. Има някои професии, които са най-ударени от кризата и това са сезонните и професии свързани със сектора на туризма, охранители, моряци, работници, техници. Те нямат психологически проблеми, не са наркозависими, какъвто е случаят с другите бездомници, те имат някаква среда, която може да ги подкрепи, ако има намеса веднага. Ако си намерят работа, продължават живота си, който са имали преди. С хората, които са останали на улицата в продължение на дълги години, нещата са по-трудни. Самите те губят оптимизма и започва един вътрешен процес у тях, в който те започват единствено да ползват услугите без да взимат активно участие. Имат сериозни психологически проблеми, въпроси свързани с наркотиците, с които трябва да се справят. Трудно е.
Доколкото разбирам разстоянието между това някой да остане без работа и впоследствие да се озове на улицата не е дълго...
Да, много е лесно. Ако останеш без работа и нямаш някой близък човек, за да те подкрепи, оставаш без пари и не можеш да си плащаш наемите и те изхвърлят на улицата. Много е важна ролят на семейството. В Гърция броят на бездомниците остана нисък в сравнение с други европейски държави, но това се е променило с течение на годините, тъй като понякога не съществува и възможността. Може някой да с загуби работата, но може да има място, където да остане, докато мине тази фаза н безработицата. Но ако си няма никой е много трудно.
На каква възраст са повечето хора, които остават без дом?
Средно на 35-45 години и най-вече са мъже. Има от всички възрасти. Но най-трагичното е, че има хора, които са на прага да вземат пенсия на възраст 60-70 годишни, губт си работата малко преди да се пенсионират и нямат възможност след това да си намерят нова и са в много трудно положение. Жените по целия свят и в Гърция са по-малко на брой, защото те по-трудно прекъсват връзките си с мрежи за подкрепа като семейството, познати. Но е по-лесно, когато се намерят на улицата да бъдат подкрепени и да им се намери дом, защото обществото е по-чувствително кътм жените и децата.
Какви действия могат да се стартират по отношение на превенцията?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
