Легендарната бяла акула, но и още 35 вида акули живеят в гръцките морета. Тези криворазбрани хищници обаче са застрашени от изчезване.
Риболовът заради перките им (finning), случайният им улов, намаляването на храната поради свръхриболова, климатичните промени, но и слабите темпове на възпроизводството им, са довели акулите до границите на оцеляването.
В Средиземно море за най-голяма заплаха се смята незаконният им улов с плаващи мрежи. Поради тази причина организацията Shark Alliance организира европейска седмица на акулите (15 - 23 октомври), за да бъдат информирани хората и да се намерят поддръжници в кампанията за опазване на популацията им.
В Гърция акулите живеят главно в откритите морета, много от тях обаче често влизат в закрити заливи, като напр. Коринтския, Сароническия залив и залива при гр. Волос, за да се размножават.
«Присъствието на много и различни видове акули в един регион представлява признак за необезпокоявано местообитание. Като върховни хищници акулите играят важна роля в биоразнообразието на даден регион, тъй като взаимодействието с други видове поддържа популацията на последните под контрол. Храната на акулите се състои най-общо от големи животни, като напр. едри риби (риба тон, майските риби и др.), други акули и скатове, морски костенурки, големи октоподи, скариди, раци», разказва Георгиос Паксимадис, отговарящ за морските програми на WWF.
Акулите и мароканските плаващи мрежи
Мерките, които трябва да бъдат взети за защита на акулите, са свързани с международното законодателство и прилагането му в Средиземно море и Гърция. Много видове акули не са защитени нито от гръцкото, нито от международното законодателство.
По-конкретно, от 35-те вида акули живеещи в гръцките морета защитени са акулата мако (Isurus oxyrinchus), синята акула, а бялата акула и акулата Hexanchus griseus са защитени и от европейското законодателство (строго е забранен техният улов, разтоварване и продажба). Въпреки това дори и това законодателство не се прилага.
Характерен пример е продължаващият незаконен риболов с плаващи мрежи в Средиземно море от турски и марокански риболовни кораби.
«WWF участва във всички международни организации, свързани с опазването на акулите, като същевременно си сътрудничи с риболовната промишленост в международен план, с цел да бъде намален незаконният улов и да се повиши селективността на риболовните средства, като организира международния конкурс Smart Gear. Това, което можем да направим всички ние като потребители, е преди всичко да спрем да консумираме акулоподобни», подчертава г-н Паксимадис.
Черноморската акула и супата от перки
Различните видове черноморска акула в Гърция са подложени на свръхулов, в резултат на което често ресторантите сервират други видове акули. Например синята акула се продава в супермаркетите с етикет «Синя».
«Дори супата от перки на акула се сервира в някои китайски ресторанти в Гърция. Макар че в страната акулите не се ловят с цел продажба на перките им, тази практика процъфтява в други морета по света и представлява най-сериозната заплаха за акулите в световен мащаб», подчертава г-н Паксимадис, като посочва, че болшинството от перките стигат до пазарите в Китай и Хонг Конг.
Помогнете и вие да бъдат защитени акулите, като подпишете електронната петиция до министрите на риболова в Европейския Съюз.