Галерия

1

Да се построят сгради, които да имат естетична стойност, да отговарят на нуждите на общността, да не се наруши естетиката на местните жители, които също така се ангажират в изпълнението на проектите е една от идеите на архитектите и дизайнерите, които участват на втория конгрес в Атина „Етика/Естетика”, който се проведе в музея „Бенаки” и е организиран от Against All Odds Project.

Конгресът е съпътстван от изложба на артисти, които се вълнуват от връзката между активизма, обществото, естетиката, самоличността, етиката на професията. На уеб-страницата на проекта мотото, което ще прочетем е крилатата фраза на Алберт Айнщайн: „Не можем да решим проблемите като използваме същия начин на мислене, който сме имали, когато сме ги създали”. И оттам тръгва да се разплита и кълбото от истории на дизайнери, архитекти и артисти, които говориха на конгреса и разказаха за творческите стратегии, които са използвали, за да реализират проектите си, за това как събират средства и за целта, която искат да постигнат.

„Моят мобилен телефон всяка сутрин ми праща новини за бедствията, които са се случили на планетата” казва вдъхновителят на проекта „Architecture for humanity” Камерън Синклер от Америка. В момента архитектите, които са в мрежата се занимават с проектирането на сгради, училища, болници из целия свят в райони, които са засегнати от природни бедствия или ударени от социални проблеми. За една от експедициите си той раказва, че бил в малко селце в Африка, където подът на сградата, която се използвала за родилен дом бил покрит с кал и условията като цяло нехигиенични. Той и неговият екип вместо да започнат отгоре надолу процеса по набиране на средства (т.е. правителствена програма за финансиране, неправителствена организация, фирма-изпълнител и т.н.), обиколили общността и питали мъжете като им показвали снимки на болницата дали искат тяхната сестра, съпруга или майка да роди на такова място. Бързо успели да съберат средства, използвали местни материали и труда на жителите и за няколко седмици направили подходяща постройка. Идеята на Камерън Синклер е не само да се измисли един добър проект, но и да се реализира като се строи бързо, използват се материали, които могат да се набавят от района и се покриват най-спешните нужди на засегнатите от природните бедствия общности. Един от важните елементи в работата на архитектите е да се потопят в реалността на засегнатите хора, така че да разберат техните нужди и местната естетика.

Ключовите думи в изказването на създателят на проекта „Architecture for humanity” са „градска акупунктура” и „акупунктурни точки”, което е доста интересно като концепция за архитектурата в полза на обществото. Какво се има предвид? Камерън дава пример с един западнал квартал с много висока престъпност. Това, което трябва да се направи е да се открие мястото, където се извършват най-често престъпления и там да се построи общественополезна сграда като болница, училище или полиция. Според данните, които представя така се спечелва наново това пространство в полза на обществото, но планът за превръщането на опасната зона отново в обитаема и сигурна за живеене не приключва дотам. Идеята му е да се свържат няколко такива „акупунктурни точки” в един квартал, които да действат заедно и да алармират една-друга при случай на опасност. Тази теория е изведена вследствие на реално изпълнен проект и за една година кварталът, където е приложена тази идея за спечелване на пространството обратно в полза на обществото чрез построяване на общественополезни сгради, е отбелязан 22% спад на убийствата, 20% намаление на престъпността и 200% покачване на усещането за сигурност сред жителите.

Формулата на успеха за Камерън е да се предоставя техническа подръжка 24-часа в денонощието, за реализирането на проектите да се ангажира местната общност, да се използват за изпълнението местните професионалисти. Несличайно мандрата на екипът е: „Следвай сърцето си, наруши правилата и построй сградата!” И накрая интерсната новина за финансирането е проектите е, че 90% от прехвърлянето на средства се прави по интернет, а над 50% от инвеститорите са хора под 24 годишна възраст.

На същите вълни е настроен и дизайнерът Джон Патерсън от компанията Public Architecture, чието мото е да мобилизира дизайнери от целия свят, за да променят света. Най-известният му проект е „1%” като основната идея е дизайнерите да дават 1% от работното си време всеки ден в полза на някоя общественополезна цел. Според интересните изчисления, които представи Патерсън в Америка работят около един милион дизайнери, 1% от осемчасов работен ден е 4,8 минути, съществуват 15 милиона неправителствени организации, и ако всеки дизайнер работи по пет минути дневно с цел да помогне да някоя организация да рекламира своята дейност това се равнява на работата на около 14 000 души дизайнери, които да работят на осемчасов ден по цяла година в полза на обществото. На уеб страницата на организацията съществува платформа за бързи срещи между дизайнери и неправителствени организации, които могат да се открият, да обменят идеите си и да решат да си сътрудничат.

При откриването на конгреса „Етика/Естетика” говори организаторката Лина Стергиу, както и Зои Казазаки от Министерство на културата и Тел Ханингън от Американското посолство в Атина.