Галерия

1

Трябва да създадем бизнес център в Атина без значение дали ще е на крайбрежието или в планината, за да поеме градът ролята, която мислиме, че му е предопределена заради специфичните му характеристики, казва Евангелос Лирудяс – председател на Съюза на архитектите в Гърция. За упадъка и прераждането на историческия център в Атина, за излизането от кризата в строителния сектор, както и за професията на архитектите в Гърция и последствията от „отварянето” й, разказва в интервю за grreporter.info.

Роля за Атина като бизнес център на Балканите

Това, което аз смятам за важно е, че Атина трябва да изиграе роля на бизнес център на Балканите със своите специални характеристики. Атина е един световен център. Тя е 32-та столица според международните оценки и трябва да се качи на по-горно място – да стане привлекателна, за да се организират международни бизнес срещи от африканските и от балканските страни и от страните от близкия изток. Не може сириецът и йорданецът бизнесмени да ми казват да се срещнем в Истанбул, защото за Турция им е по-лесно да вземат виза. Това са мерки, които пряко ще се отразят върху това каква ще е функцията на Атина. В Атина няма бизнес център – central business district, защото в Атина има историческия център и не можем да построим небостъргачи и да закрием гледката към Партенона. Затова водим консервативна политика за поддръжката на историческия център. Въпреки това бизнес център трябва да бъде създаден и дали това ще бъде направено близо до крайбрежието или в планината – трябва да стане. Това са решения, които трябва да бъдат взети, ако се занимаваш сериозно с града си и имаш концепцията да дадеш ролята на града си, която той трябва да изиграе. В момента българите са в по-добра позиция от нас, защото са повяврали в Европа и си преследват целите...

За историческия център на Атина...

Всеки исторически център си има един цикъл на живот. Всеки град преминава през периоди на разцвет и на упадък. Обикновено цикълът на един жилищен квартал е 30 години. Ако в продължение на 30 години е в упадък, след това преминава през цикъл на покачване на качеството на живот. Вече са били направени различни инвестиции в историческия център на Атина, закупени са сградите на много ниски цени и се иска едно цялостно планиране, в което държавата, но и цикълът на живот ще даде послание към инвеститорите. В крайна сметка икономическите интереси са тези, които определят покачването на качеството на живот в дадена област и промяната на имиджа й. По телевизия СКАЙ промотираха, че някакви бизнесмени имат предложение reаl estate, за да се покачи нивото на живот в историческия център. Да станем свидетели на такъв упадък в центъра не се случва за първи път в Атина. През 1973 г. беше последният път, когато е бил запуснат напълно и не можеше да се стъпи. На Плака се бяха преместили всички с най-лошата слава, напълни се с барове и бяха изгонени всички жители. Същият феномен се повтори по-късно в квартал Псири – махнаха се всички, които живееха там или имаха малки цехове и стана квартал на забавленията. В комбинация с присъствието на икономическите имигранти беше създадена една ситуация непоносима за някои хора, но пък в същото време за инвеститорите се създадоха някои възможности. Когато се затвори кръга на тази история, интервенциите и решенията свързани с обществения интерес, които трябва да вземе едно правителство, може да подтикнат и да отприщят развитие за подобряване на качеството на живот в историческия център. Това се нарича „движение обратно към града” (back to the city movement) и се осъществява, след като е приключил потока на жителите към предградията. Обикновено упадъкът на един градски център се случва заради масовото изнасяне на жителите към предградията, което е свързано и с един икономически разцвет – построиха се блокове в Халандри, в Маруси и стигаме до Дионисос. Но сега младите хора искат да се върнат към центъра и държавата трябва да действа, за да създаде едно пространство, което да включва жилища, младежки живот, забавления, образование, така че да е на нивото на един исторически град като Атина.

Перспективи за излизане от кризата, която удари стрителния бранш...

Кризата доведе до огромна безработица, защото няма градоустройствено планиране. От една страна няма градоустройствено планиране, а от друга трябва да се определи понятието за опазване на околната среда, защото не съществува урбанизирана земя, където може да се инвестира. Никой не знае къде какво е позволено и се намираме във фаза на преустройство на регионалното планиране. Има области, които са замърсени и не се знае дали ще бъдат дадени за застройване или ще продължат да ги използват за земеделието. Също така трябва да се формулира какви са специфичните правила за пригодяването на сградите към новите технологии, т.нар. зелена архитектура, нито пък сме обучили персонал за това. Зелената архитектура означава да се правят къщи с нулеви емисии. Това също способства за увеличението на проблема с безработицата. Аз като председател на Съюза на архитектите си сътруднича с всяко правителство и мога да кажа, че през март организираме конгрес на тема „Професия „Архитект” и вярвам, че до юни-юли ще започнат да излизат проекти. Като председател на Съюза на архитектите смятам, че Гърция трябва да започне едно цялостно планиране, т.е всичко да се планира като вземем за пример как това е било направено в Холандия.

За последствията от отварянето на професията на архитектите...

На практика отварянето на професията на архитектите не означава нищо. Всеки който е следвал архитектура и е практикувал в продължение на две години, т.е. покрива условията, за да бъде архитект, получава разрешително и упражнява професията. Професията на архитекта не е затворена, защото няма ограничение относно мястото, където може да бъде практикувана, нито пък може да бъде дадена в наследство на нашите деца. Това, което се променя с отварянето на затворените професии е определянето на минималното заплащане.

Досега имаше едно минимално заплащане и беше позволено да се сключва частен договор за евентуално намаление, но това не означаваше, че ще има намаления и в облагането с данъци. Върху едно минимално заплащане се определяше и облагането с данъци и приходите на държавата от строителната дейност. Явно, че в момента това минимално заплащане ще се преговаря свободно и всеки клиент ще може да се пазари. Това обаче дава възможност за по-голямо укриване на данъци. Отчита се, че държавата няма да понесе укриване на данъци в такъв мащаб, т.е. държавата ще трябва да прибегне до предложение за минимално заплащане, което се прави и в някои страни в Европа. Предлаганото минимално заплащане може да ограничи загубата от приходи за държавата заради укриването на данъци.

Отварянето на професията при нас не означава, че който си поиска може да стане архитект или както казват фармацевтите – на всеки ъгъл ще има аптека. Отварянето на професията означава, че ще бъдат премахнати минималните заплащания. Но аз самият много се съмнявам, че това ще бъде изцяло приложено, тъй като ще доведе до един друг вид укриване на данъци.

Професия „архитект” в Гърция...

В Гърция професията на архитекта не е институционно „патентована”, т.е. архитектура в Гърция могат да упражняват всички. Всички, които имат диплома за инженери, упражняват професията на архитекти. Ние подкрепяме, че професията на архитектите трябва да се институционализира. И никой, който не отговаря на предпоставките според Директива 36/2005 за упражнение на професията на архитекта, да няма право да подписва архитектурни проекти. Ако това не се случи – архитектите да могат да подписват проектите и да са отговорни в крайна сметка за околната среда и нейното опазване, ще се смята, че се нарушава закона и важи онзи от 1930 г., според който всички завършили политехнически университет могат да подписват проекти. Последствията от този стар закон можем да видим около себе си и те не са особено прятни.

Един инженер, който има техническо образование, без да има квалификация, ще може да прави архитектурни проекти, които ни е казваме, че де факто ще бъдат по-нискокачествени. Затова свързваме отмяната на минималните заплащания с падането на качеството на проучванията. Разбира се, според професионалната етика, ние вярваме, че един архитект никога не прави отстъпки в качеството на работата си. Ако не може да му се заплати толкова колко струва свършената от него работа, тогава няма причина да се занимава с тази работа. Но нуждите на живота и на прехраната много често водят хората да правят някои компромиси.

Отварянето на професията на архитектите се свързва със свободното упражнение на професията във всички страни в ЕС. Едни и същи стандарти ще важат за всички специалности, т.е. няма да има ограничаващи правила специално за Гърция. В Гърция, за да започнем да практикуваме като архитекти и да работим по държавни проекти, сме длъжни да вземем сертификати. Това не може да важи за колегите от чужбина, които ги оценяват според биографичната справка. С отварянето на професията ще последва едно изравняване на стандартите за архитектите в Европа и тези сертификати в някакъв момент ще трябва да бъдат премахнати.

Един страничен ефект – пригодяването на старите къщи към зелената технология. Това пригодяване изисква специални подготовки, които не са описани в детайли и не могат бъдат описани под формата на минимални заплащания. Следователно трябва да бъде съставен договор с „описание на работата”, която ще вършим. Това описание ще е един вид граждански договор между архитекта и неговия клиент, ще може да се преговаря, но когато бъде одобрен от двете страни, ще трябва да се вписва в едно законодателство, което да може да бъде приложено. Не може в продължение на едно десетилетие да не могат да се решат в съдилищата измами - и от двете страни, които са пределно ясни, и да не може човек да си отстои правата.

Т.е. необходимо е институционализиране на професията, защото от 1930 г. всички я упражняват и резултатът избожда очите, трябва да започнат да се прилагат гражданските договори и да се подсигурява качеството и интересите на клиента. Държавата трябва да прегледа всички тези теми в тяхната цялост.