Галерия

1

Трябва да създадем бизнес център в Атина без значение дали ще е на крайбрежието или в планината, за да поеме градът ролята, която мислиме, че му е предопределена заради специфичните му характеристики, казва Евангелос Лирудяс – председател на Съюза на архитектите в Гърция. За упадъка и прераждането на историческия център в Атина, за излизането от кризата в строителния сектор, както и за професията на архитектите в Гърция и последствията от „отварянето” й, разказва в интервю за grreporter.info.

Роля за Атина като бизнес център на Балканите

Това, което аз смятам за важно е, че Атина трябва да изиграе роля на бизнес център на Балканите със своите специални характеристики. Атина е един световен център. Тя е 32-та столица според международните оценки и трябва да се качи на по-горно място – да стане привлекателна, за да се организират международни бизнес срещи от африканските и от балканските страни и от страните от близкия изток. Не може сириецът и йорданецът бизнесмени да ми казват да се срещнем в Истанбул, защото за Турция им е по-лесно да вземат виза. Това са мерки, които пряко ще се отразят върху това каква ще е функцията на Атина. В Атина няма бизнес център – central business district, защото в Атина има историческия център и не можем да построим небостъргачи и да закрием гледката към Партенона. Затова водим консервативна политика за поддръжката на историческия център. Въпреки това бизнес център трябва да бъде създаден и дали това ще бъде направено близо до крайбрежието или в планината – трябва да стане. Това са решения, които трябва да бъдат взети, ако се занимаваш сериозно с града си и имаш концепцията да дадеш ролята на града си, която той трябва да изиграе. В момента българите са в по-добра позиция от нас, защото са повяврали в Европа и си преследват целите...

За историческия център на Атина...

Всеки исторически център си има един цикъл на живот. Всеки град преминава през периоди на разцвет и на упадък. Обикновено цикълът на един жилищен квартал е 30 години. Ако в продължение на 30 години е в упадък, след това преминава през цикъл на покачване на качеството на живот. Вече са били направени различни инвестиции в историческия център на Атина, закупени са сградите на много ниски цени и се иска едно цялостно планиране, в което държавата, но и цикълът на живот ще даде послание към инвеститорите. В крайна сметка икономическите интереси са тези, които определят покачването на качеството на живот в дадена област и промяната на имиджа й. По телевизия СКАЙ промотираха, че някакви бизнесмени имат предложение reаl estate, за да се покачи нивото на живот в историческия център. Да станем свидетели на такъв упадък в центъра не се случва за първи път в Атина. През 1973 г. беше последният път, когато е бил запуснат напълно и не можеше да се стъпи. На Плака се бяха преместили всички с най-лошата слава, напълни се с барове и бяха изгонени всички жители. Същият феномен се повтори по-късно в квартал Псири – махнаха се всички, които живееха там или имаха малки цехове и стана квартал на забавленията. В комбинация с присъствието на икономическите имигранти беше създадена една ситуация непоносима за някои хора, но пък в същото време за инвеститорите се създадоха някои възможности. Когато се затвори кръга на тази история, интервенциите и решенията свързани с обществения интерес, които трябва да вземе едно правителство, може да подтикнат и да отприщят развитие за подобряване на качеството на живот в историческия център. Това се нарича „движение обратно към града” (back to the city movement) и се осъществява, след като е приключил потока на жителите към предградията. Обикновено упадъкът на един градски център се случва заради масовото изнасяне на жителите към предградията, което е свързано и с един икономически разцвет – построиха се блокове в Халандри, в Маруси и стигаме до Дионисос. Но сега младите хора искат да се върнат към центъра и държавата трябва да действа, за да създаде едно пространство, което да включва жилища, младежки живот, забавления, образование, така че да е на нивото на един исторически град като Атина.

Перспективи за излизане от кризата, която удари стрителния бранш...

Кризата доведе до огромна безработица, защото няма градоустройствено планиране. От една страна няма градоустройствено планиране, а от друга трябва да се определи понятието за опазване на околната среда, защото не съществува урбанизирана земя, където може да се инвестира. Никой не знае къде какво е позволено и се намираме във фаза на преустройство на регионалното планиране. Има области, които са замърсени и не се знае дали ще бъдат дадени за застройване или ще продължат да ги използват за земеделието. Също така трябва да се формулира какви са специфичните правила за пригодяването на сградите към новите технологии, т.нар. зелена архитектура, нито пък сме обучили персонал за това. Зелената архитектура означава да се правят къщи с нулеви емисии. Това също способства за увеличението на проблема с безработицата. Аз като председател на Съюза на архитектите си сътруднича с всяко правителство и мога да кажа, че през март организираме конгрес на тема „Професия „Архитект” и вярвам, че до юни-юли ще започнат да излизат проекти. Като председател на Съюза на архитектите смятам, че Гърция трябва да започне едно цялостно планиране, т.е всичко да се планира като вземем за пример как това е било направено в Холандия.

За последствията от отварянето на професията на архитектите...