Развълнуван от значението, което Гърция отдаде на спасяването на 33-та миньори, прекарали 69 дни на дълбочина 700 метра под земята в мината Сан Хосе в Копиапо, се оказа капитан Ренато Умберто Наваро. По време на церемония организирана от International Propeller Club в Атина, капитанът от военноморския флот на Чили беше удостоен със специална награда за приноса си в спасителната операция. На пресконференция той заяви, че удовлетворението му от изпълнената мисия е наистина огромно. „Мисията е изпълнена, когато правиш повече отколото се изисква от теб. Това е начинът, по който мислим за работата си във флота” – заяви той.
Капитан Наваро беше помолен за помощ в третирането на хора в затворени, малки помещения. По примера на поведението на хората затворени в подводниците, капитанът даде своя огромен принос за успешното развитие на операцията в мина Сан Хосе. В Атина той разказа за усложненията и крайно трудните условия, в които се е извършвала мисията, а също и за времето, което не е било съюзник. Един от главните проблеми е била скала, която всеки ден се е размествала с 5 сантиметра. Факт от огромно значение, като се има предвид сеизмичността на района. Самообладанието и силният дух както на спасителите, така и на самите миньори си спечелиха уважението на цял свят. Проявеният героизъм ще остане завинаги в историята на човечеството. Капитан Наваро разказа за денонощната си в буквалния смисъл на думата работа. "Работехме по 24 часа на денонощие, без почивен ден". Мисълта за хората, които очакват спасение не му е давала право нито за миг да се усъмни в щастливия край на операцията. „Надеждата умира последна”- каза на почти безпогрешен гръцки капитанът.
По думите на Наваро, най-важното в случая е било миньорите да са здрави и да не загубят дух. „Имахме за тях специална програма с упражнения, така че да могат да са физически здрави и да запазят формата си. Подавахме им също специални медикаменти за хора без достъп до светлина, като витамин D например". Повечето от заклещените под земята е трябвало да отслабнат, за да могат да влязат в клаустрофобично тясната капсула и един по един да започнат самотното си пътуване към повърхността. Пътуване, което трае почти час. Най-дългият в живота на всеки от тях...
Най-силният от емоционална гледна точка момент за капитана си остава излизането на хората на повърхността на земята. "Това беше един наистина специален момент"- коментира той.
Измъкнатите с капсула от дълбините на земята миньори ще получават психологическа помощ най-малкото в продължение на 4 месеца. „Периодът на нужната психологическа подкрепа се равнява на периода прекаран под земята умножен по две”- разкрива Наваро. Психологическа подкрепа ще бъде оказвана и на семействата на спасените.
Пред GRREPORTER той издаде и някои подробности, които могат да бъдат разкрити само след един щастлив край като този... Често да научи за съдбата на своя любим или съпруг, на мястото е идвала не една, а няколко разтревожени жени. Така на спасителните служби им се е налагало да се допитват до самите миньори коя е официалната им приятелка или съпруга, за да комуникират с нея. „Някои и след операцията биха предпочели да не излизат на повърхността”- каза с майтапчийски тон капитанът. „Със сигурност обаче мъжете от по-добре изградените семейства бяха по-мотивирани да оцелеят”- заяви пред GRREPORTER Наваро.
На въпроса дали заклещените под земята мъже са можели да приемат, че ще умрат, той отговори философски:„Всеки от нас знае, че един ден ще умре. Различно е обаче, когато умираш борейки се”.
„Личното ми удовлетворение е наистина голямо. Сега планирам да се върна във флота и да се заема с обучение” каза пред GRREPORTER още капитанът. На въпроса как смята да си почине от огромното напрежение Наваро отговори: „Имам нужда да прекарам време с моето семейство, това е най-добрата терапия”
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
