Атина като всяка една столица си има своя аромат. Зимата на топъл шоколад, с който атиняни се сгряват в заведенията от уж големите студове. Пролетта из улиците се разнася убийствено силната миризма на цъфнали портокалови и мандаринови дръвчета и... опиянява всички под ред. Лятото, както цял свят знае, тук мирише на море. А есента... на печени кестени. Ароматът на печени кестени се разнася из града още от октомври. Почти на всяка улица върху нагорещена метална плоча се гушат разцепени на две, усмихнати печени кестени. Жълти, топли, пухкави, изскочили от кожухчетата си весели, малки слънца. Благ и сладък е техният вкус. Вкус, който съживява омърлушени есенни души. Из ъглите на града се греят и самите кестени. Така е. Всеки има нужда от топла есенна приказка.
На улица Ерму, на пъпа на града, своето малко кестеново царство са разположили двама симпатични старци. Мария и Георгиос. Макар бабата и дядото да не са от приказката Чохено контошче, много наподобяват на нейните герои. По лицата им е изписано неоспоримо спокойствие и разбирателство, подплатено с опита от годините. Разбират се без думи. Тя мушка с метална, обгоряла щипка кестен по кестен в малка хартиена кесийка, той с поглед отмерва броя на кестените. 7 кестена 2 евро, кочан печена царевица пак 2 евро. Двамата седят на улицата всеки ден, часове наред. Печката гори, топлят се кестените, топлят се и те.
В късния петъчен следобед не един минувач се спира да си купи кесийка от пухкавите слънца на старците. Продавачи на кестени в града има много, но кестените на Мария и Георгиос са най-сладките. Опитала съм и знам. Да си купиш от това щастие и да захрупаш щастливо из улиците си е чисто есенно удоволствие. И атиняни съвсем не странят от него. Към печката на Мария и Георгиос заглеждат не само безгрижни младежи, но и елегантно облечени „сериозни” минувачи. Не отказват на детското изкушение, дори и с цената на това да се омажат с въглен от някоя прегоряла черупка.
Подвижната пещ на старците е станала един от символите на Ерму. „От години наред всеки ден сме тук. Мъжът ми идва сутрин към 09ч., аз към обяд. Оставаме до 21ч., докато не затворят магазините”-разказва Мария, която е по-словоохотлива от мъжа си. „Есента и зимата преживяваме от кестените, макар и всеки ден да е различен. Днес може да има работа, утре да няма”. Старците са спокойни, но дълбоко в себе си все пак угрижени. „Имаме две деца и трябва да им помагаме”- казва Мария. После добавя, че печката на улица Ерму гори дори и да вали. „Опъваме чадърите и пак сме тук, не си тръгваме никога” – взима думата най-после мъжът й. „Но сме щастливи, защото за толкова години работа нищо лошо не ни се е случило... Най-много някое гладно дете да си открадне кестен. Не го гоним, не се караме... Има много гладни деца, знаете...”
Около старците светът е като въртележка. Шарен, пъстър, динамичен. Шум и безброй приказки се носят по улицата пълна с магазини със светещи надписи. А те са като остров насред море. Взират се безшумно в потока от минувачи и обръщат прегорели кестени. „Хората са различни. Едни са щастливи, други не...”- замисля се Мария. „За толкова много години какво ли не сме видяли... Който има пари е щастлив и това се вижда на улицата от далече. Който няма не е. Но кестени всеки ще си купи”- казва с усмивка тя. „Освен чужденците”- добавя. „Те напоследък и бутилка вода не искат да купят”.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
