Галерия

1

Клиент на голяма мултинационална компания се обажда в отдела за  техническа поддръжка, защото смартфонът му има някакъв проблем. Говори на собствения си език със служител, който не само не работи в компанията, произвела апарата, но и се намира на хиляди километри разстояние.

Кол-центровете (call center), които предлагат услуги от западен тип срещу индийски заплати за сметка на трети фирми, станаха известни в Гърция чрез киното, по-специално от филма «Беднякът милионер», където главният герой работи именно в такъв  център.

Това, което не е много известно е, че от няколко години такива кол-центрове работят и на гръцка територия. Така германецът, който иска да попита нещо за своя I-phone или африканският емигрант, който живее във Франция и иска да разбере как да изпрати пари в родината си, свършват работата си през Гърция.

«При тази работа, дори в Гърция да е почивен ден, нямаме по-малко обаждания. По-скоро обратното. Ние специално работим по френския календар и там Богоявление например не е почивен ден», разказва служител, който работи във френскоезичния отдел за обслужване на клиенти за сметка на Western Union, намираща се в атинския квартал Калитея.

Тук получават стотици обаждания на ден от Франция, Белгия и други френско говорящи страни, от хора, главно икономически емигранти от Африка, които искат да получат информация за това как да изпратят пари в родината си.

Непредвидените ситуации не липсват. «Номерът сигурно прилича на този на някой мобилен оператор в Африка, защото често звънят хора, които се оплакват от проблеми с мобилния си телефон. Друг път може да е трудно да се разберем с човека от среща, защото не говори добре френски».

Неочаквани реакции

Според сайта на компанията, част от мултинационална група, чуждоезичните отдели предлагат обслужване на 25 езика в Европа и Близкия Изток. Служителите, които работят в тях са обучени да обслужват клиентите си въз основа на предварителен сценарий.

«Преди имаше заповед от компанията да не разкриваме къде се намираме», разказва  «Αхмед», който от години работи в турскоезичния отдел, обслужващ телефонни обаждания от Турция за сметка на Symantec.

«С времето стана ясно, че това е невъзможно», добавя той като описва и един случай, в който турски клиент се възмутил, че човекът от другата страна на линията се намира в Гърция: «От всички страни в света, в Гърция ли намериха да отидат?».

Понякога оплакванията на клиентите може да са свързани и с нивото на владеене на езика на служителите, които ги обслужват. «Както се случва във всяка работа, независимо дали работиш със сънародници или с чужденци, винаги има клиенти, които се оплакват», казва «Орестис», който работи във френскоезичен отдел. «В моя отдел освен всички останали националности работят и французи. Единственият случай, когато имаше оплакване от този тип, то беше заради една французойка, и то истинска парижанка».

В общи линии работещите в чуждоезичните отдели се смятат за едни от късметлиите в трудния и зле платен бранш на кол-центровете. «Понеже са завършили нещо, и понеже владеенето на чужди езици на много добро ниво е трудно откриваемо качество, работните места са до известна степен по-сигурни в сравнение с други браншове, като например продажбата на кредитни карти или справки от телефонния указател», подчертава служител в немскоезичния отдел за обслужване на клиенти на въпросната фирма.

Временна работа ли е това?

«По-сигурни», разбира се обикновено означава не безсрочен договор, а такъв за няколко месеца, понякога и едномесечен, който се подновява ако компанията е доволна от служителя и той все още е необходим.

«На мен лично не ми пречи», казва служител от френскоезичния отдел за обслужване на Apple. «Щеше да ми пречи, ако ставаше дума за работа, която бих искал да върша цял живот». Той казва, че е доволен както от вида на работата, така и от възнаграждението си. «Заплатата ми е добра, има добавки за висше образование, за владеене на чужд език, бонуси, месечното ми възнаграждение тръгва от 1000 евро».

Освен това, както казва и изпълнителният директор на същата компания «да станеш служител в кол-център може би не е работата, за която мечтаят някои. Ние знаем това и уважаваме тази позиция. Затова разбираме, че за повечето служители това е една временна работа».

«Въпросът е, че от две години и половина, и заради увеличаващата се безработица, много хора с квалификации търсят работа в този бранш», казва Александрос Перакис, председател на Синдиката на работниците и служителите в областта на телекомуникациите и информатиката, който участва в комунистическото движение ПАМЕ.

«В страната ни се предлагат подобни услуги, тъй като има много хора с квалификации, като владеене на чужди езици, които могат да предложат качествен евтин труд, във всеки случай по-евтин в сравнение със страните от Западна Европа. Характерното за тези компании са гъвкавите трудови отношения. Двумесечните, даже едномесечните договори, и ротацията на кадри са нещо съвсем нормално, синдикализмът не само че не се окуражава, но и често бива гонен. Боя се, че колкото повече се увеличава безработицата, толкова по-трудни ще стават нещата за работещите в този бранш».