На 24 май българите в Атина имаха възможността да гледат постановката на Държавния сатиричен театър „Господин Балкански” по актуалните и до днес фейлетони на Алеко Константинов, в които бай Ганьо е главният герой. След края на постановката театралният актьор и режисьор и директор на Дупнишкия общински театър Светослав Пеев разговаря с екип на GRReporter.
Г-н Пеев, защо повече от 100 години след написването на това произведение то продължава да е толкова актуално?
Мнението ми е, че през годините то претърпява различни метаморфози. Например, когато е било написано, то е касаело едно нещо, след това друго, през социализма трето и сега, в демокрацията – четвърто. Но величието на Алеко Константинов е, че той винаги остава. Каквото и да се случва, това е една картина на българина. В различното време излизат различни черти.
Вие сте бил режисьор и актьор в много постановки на Станислав Стратиев. Въпросът ми е България в момента е по-близо до България, както я е виждал Алеко Константинов или тази България, която е виждал Станислав Стратиев?
Вижте, това са различни неща. Аз съм много пристрастен към Станислав Стратиев. Това е бил и е един много близък до мен човек. Ние играем над 200-то поред представление на „Римска баня” в Сатиричния театър. Преди това представлението е било играно 16 години. Сега с Христо Гърбов го играем за 8-ма година и театърът е пълен до горе. Направихме още едно представление по Стратиев, където аз съм режисьор с колегата ми Йонко Цонев. То е „Лека форма на тежка депресия”. То се харесва много и важи за ситуацията както в Гърция, така и в България. Там се пее за България и чужбина. Идваш си в България за две седмици и оставаш една. Виждаш разруха… и въобще, много от нещата, които човекът, който живее навън вижда в България.
Стратиев живееше 50 години преди нас, но всичко, което е написал важи и за днес и хората много го харесват. В пиесата се пее: „Страна за връщане, не за живеене”. Много тъжни неща.
Снимка: Елка Иванова
Какъв е коментарът ви за европейските избори, Европа и нейните днешни проблеми през българска призма и решението на българските проблеми в Европа?
В тези години почти не се намери едно правителство, което да работи за България чрез Европейския съюз. Много правителства работиха за себе си чрез Европейския съюз. Сигурно ще кажа остра дума, но алчността в България е нещо изключително и е на страхотна почит.
Вижте колко от бившите социалистически държави напреднаха много. Чехия, Полша, Унгария са много по-напред от нас. Те не изживяха такива трусове през тези 23 години на демокрацията, които в България продължават и сега.
Аз не вярвам и утре (неделя, 25 май – б.а.) да стане някакво чудо и ние да изберем хората, които ще се борят за тази държава и те да представят в Европейския парламент България така, че да българите да имат полза вътре в нея. Вие сигурно гледате българска телевизия и виждате каква неграмотна истерия цари около предизборната кампания. Говори се за изборите, като че ли те не са европейски, а вътрешни. Представят някакви социални проблеми, но те са друго нещо. Те трябва да бъдат разгледани, след като ние вече постигнем нещо в Европа. След това да подобрим живота на българина. А тук се говорят такива неописуеми глупости… Може да съм краен, но е така. Много малко хора говорят това, което трябва да говорят сега, на тези избори. И хората в България са много объркани. А основните партии БСП и ГЕРБ се борят кой ще вземе и един глас повече. Но не е в това борбата. Освен това всички партии говорят на хората, като че ли са неграмотни. Нещата са страшни. Аз не съм очаквал, че предизборната кампания ще протече в такъв вид.
И за да се върнем на постановката, бай Ганьо казва точно как се правят избори. Той казва: „Едно магаре мога да избера”. И страшното е, че това продължава.
Но аз вярвам в поколението на 40 – 45 - годишните хора, които все пак не са увредени от онези 45 години. Всички ние бяхме увредени хора. А младите са други хора. Между колегите ми има страхотни хора: Камен Донев, Христо Бойчев. Слушайте ги по медиите, те говорят страхотно. Това са умни хора, които с това искат да печелят. Много ми се иска България да мръдне малко.
Светослав Пеев посвети на читателите на GRReporter автограф. В него отговаря на въпроса, койтоАлеко Константинов поставя чрез героя си бай Ганьо и тегне още и днес над България:
„С русите или с немците ще сме?”, пита бай Ганьо. А Славчо Пеев казва: С българите в Европа!