Галерия

1

Един от всеки трима ученици в средното училище е или е бил жертва, а един от всеки двама е станал свидетел на насилие в училище. Данните са от изследване, проведено в шест европейски страни, според което България и Гърция заемат трето и четвърто място в Европа с 34,66 и 31,98 на сто случаи на този непрекъснато растящ вид насилие. Първото и второто място се заемат респективно от Литва с процент 51,65 на сто и Естония – с 50,20 на сто.

Резултатите от изследването бяха представени на 1-та научна конференция на Европейската мрежа срещу насилието в училище.

Според изследователи случаите, в които едно дете се превръща в играчка в ръцете на други, само защото „това е забавно” зачестяват все повече. Те алармират, че децата могат да бъдат особено жестоки в определени условия.

Най-характерният пример за това в Гърция бе случаят с 11-годишния Алекс Месхишвили, който изчезна от дома си във Верия през февруари 2006. Първоначално детето се издирваше като изчезнало, но разследването показа, че то е станало жертва на насилие от страна на свои съученици. Трупът на детето все още не е открит, но съучениците – нападатели признаха в съда, че са го убили.

 „Резултатите от изследванията показват, че училищното насилие е широко разпространено и се среща почти навсякъде. Животът на много деца е сериозно засегнат и дори разбит вследствие на това явление, затова е много важно да му се противопоставим по организиран начин. Ние може да намалим значително проблемите, които причинява ако обединим усилията си”, посочи професорът по психология в университета в Берген (Норвегия) Дан Олвеус.

Той описа жертвите на училищно насилие като притеснени, предпазливи, несигурни, нещастни. Те често нямат нито един приятел, а ако са момчета обикновена са физически по-слаби от другите.

Нападателите от своя страна изпитват огромна нужда да се наложат над останалите, те са импулсивни и лесно се разяряват, показват много малко разбиране към жертвите на училищното насилие, често изразяват агресия към по-възрастните, включително към родителите и учителите си и в много случаи са въвлечени и в други дейности като вандализъм,  различни провинения и употребяват наркотици. Когато са момчета, те обикновено са физически по-силни от останалите и най-вече в сравнение със своите жертви.

Резултатите от изследванията сочат още, че обикновено в един клас нападателите са 2-3. Най-често са момчета, но сред тях има и момичета. Освен това, сред тях могат да бъдат открити деца, които не проявяват агресивност в останалия си живот. Те обикновено нападат, когато се подразнят от успеха на друго дете.

През последните години развитието и разпространението на новите технологии е довело до увеличение на случаите на училищно насилие, най-вече понеже го пренасят и продължават и извън училището.

А последствията са много тежки. Както посочи Олвеус хората, които са станали жертви на насилие в училище често проявяват симптоми на депресия около 7 години по-късно. В потвърждение на думите си той посочи, че шведски изследователи са изчислили, че за всеки избегнат случай на насилие в училище държавата пести около 1,5 милиона евро.

Олвеус допълни, че проблемът може да бъде преодолян с изследвания и правилно прилагане на резултатите от тях.

В рамките на конференцията бе представена Европейската кампания срещу насилието в училищата с девиз: „Промени нещата. Говори сега”.

В кампанията участват организации от България, Италия, Литва, Латвия и Естония. Координатор е гръцката организация „Усмивката на детето”.  Шестте страни членуват и в Европейската мрежа срещу насилието в училище, която обединява усилията на 17 партньори от общо 12 страни.

Целта на мрежата е да подобри резултатността на наличните способи за борба срещу явлението, да информира и ангажира европейските граждани в нея и да създаде общоевропейска стратегия за неговото отстраняване.