Около 40 българи, които живеят и работят в Атина изпратиха днес председателя на дружеството „Българска общност” до последния му дом. Финалният акт на драмата около неговата смърт бе извършен на трето атинско гробище в столичното предградие Никеа.
Сред присъстващите се открояваха опечалените фигури на съпругата и сина на Росен, които пристигнаха от България, сестра му и нейното семейство. Няколко венци от „Българската общност” и семейството бяха поставени около входа на малкия параклис. Опелото извърши свещеникът на българската общност в Атина, архимандрит Атанасий Султанов. Хората, които се сбогуваха с Росен бяха закачили на реверите си значки с българския трибагреник и името на дружеството на български и гръцки език. Казаха, че самият той ги е направил преди няколко години.
След това траурното шествие пое към последния дом на Росен Христов. Опечалените близки и приятели поставиха цветя, някои плачеха. После се отправиха към една от ритуалните зали за кафе, както е прието в Гърция.
Хората си разговаряха и споделяха спомените си за Росен. Някои от тях го познаваха от години, други съвсем малко. Всички обаче бяха единодушни за това колко добър и щедър човек е бил.
Радостина Иванова разказа за GRReporter: „Не си спомням кой ми каза за дружеството. Отидох там, запознах се с Росен и попитах дали може да ми съдейства да си намеря работа, да ми помогне по някакъв начин. Той беше много спокоен и уравновесен човек. Каза, че ще ми помогне с каквото може. Понеже тогава бях доста затруднена финансово, попитах какво ще ми струва това съдействие. Росен отговори, че няма да платя нищо. Дори, когато попитах за членския внос, той ми каза, че всеки дава каквото и колкото може. Ако няма възможност не дава нищо. Мога да кажа, че когато ставаше дума за пари той отклоняваше въпроса. Аз просто се учудвам как може да се пишат такива истории за него в интернет. Ако Росен е искал пари, той щеше да поиска и от мен.
След това организираха еднодневни екскурзии до близки около Атина дестинации. Аз отидох на две от тях. За всяка от тях плащахме по 15 евро. Смятам, че тази сума беше дори малка, защото в цената беше включена храна и безалкохолни напитки. Мнението ми е, че Росен правеше всички тези неща за хората, за да достави удоволствие на тях, а не за да спечели нещо за себе си”.
Една друга от присъстващите на погребението жени също сподели впечатленията си за Росен. „През последните години работя на вътрешна работа без почивни дни. Затова не можех да присъствам на мероприятията на дружеството. Преди обаче ги посещавах редовно, ходили сме и на екскурзии, където прекарвахме много добре. Днес съм тук, защото както се казва в една българска поговорка: „И за добро, и за лошо са необходими хора”. Помислих си как ще се чувства семейството на Росен, ако тук днес няма хора. Дали нямаше да се почувстват зле, след като знаят на колко хора е помогнал през годините. Затова съм тук днес. Искам да кажа също, че той не заслужаваше да си отиде по този мъчителен начин. Това важи за всички хора, но още повече за един човек, който се раздаваше толкова щедро”.
Докато разговаряха, присъстващите събраха пари, за да помогнат на семейството на Росен. Синът му замина за България още тази вечер, а съпругата му ще остане в Атина за още няколко дни.
Някои коментираха, че на погребението трябвало да присъстват много други хора. Според други много от тях днес са били на работа или просто не са били осведомени. Неизбежно, в много от дискусиите имаше коментари за случилото се. Всички приятели на Росен изразиха желанието си полицейското разследване да приключи бързо и да бъде заловен извършителят на „това зверско престъпление”.
След края на тъжния ритуал отец Атанасий уведоми, че в неделя 4 декември, от 10:30 в българската църква в предградието Агии Анаргири ще се отслужи панихида в памет на Росен Христов.