Галерия

1

Успение Богородично на 15 август е един от най-почитаните християнски празници в Гърция. Жени и мъже на всякаква възраст посещават кварталната църква, за да запалят свещичка, да чуят част от празничната литургия и да помолят Божията майка да им помогне, да ги направи по-здрави, по-щастливи или просто да почетат религиозния празник.

GRReporter посети църквата Света Варвара в столичния квартал Ано Патисия, за да види от първа ръка как празнуват тези атиняни, които не са заминали на почивка по островите или по родните си места. Литургията започва в седем сутринта и най-преданите от енорията вече са на място, за да запалят свещичка и да чуят свещените думи. С напредването на часовете църквата се изпълва и от няколко добре облечени възрастни жени, тя започна да прелива от хора.

Много бяха младите родители с малки деца, който бяха дошли да отдадат почит в деня на Успението. Някои възрастни жени тихо си поплакваха докато попа четеше от Евангелието. Други си бяха донесли с тях сборници с извадки от святото писание и припяваха на отеца, а трети просто слушаха и се прекръстваха. В средата на храма бе изложена икона, на която е изобразена Богородица в предсмъртното си ложе. Тя бе обградена с украса от цветя. Когато майките влизаха в църквата с малките си деца първо се отправяха към иконата, за да я целунат, а след това слагаха ръчичката на малките си да докосне изображението на Христовата майка. Без значение дали са дълбоко религиозни или просто от почит към традицията хората се събираха в храма, за да вземат участие в религиозния ритуал.

“Богородица чува всички молитви и дори да не вярвате, тя помага”. Това ми обясни след края на литургията госпожа Катерина, която пее псалми в Света Варвара. Катерина е откровено вярваща и ми бе представена от свещеника на църквата. Като човек на вярата и деен участник в местната църковна общност, тя се съгласи да се опита да ми разясни защо в Гърция успението на Христовата майка е толкова голям празник.

От разказа й стана ясно, че важността на Богородица идва не само от факта, че е майка на Божия син, а и от мълчаливите послания, които тя оставя с примера на нейното житие. Богородица преживява общественото отрицание и неверие, че носи дете без товара на първородния грях. Любовта й и вярата в по-висша сила й дават моралния устой да преодолее неодобрението и съмненията на околните. Със спокойствие и постоянство тя отглежда своето дете, което е предопределено за велик път – мисъл, която всяка майка има след като даде живот на своето отроче. Богородица става свидетел на мъченията и гибелта на сина си, но остава силна до последния му дъх. Когато идва моментът на нейната смърт, тя го приема с тиха радост и достойнство на жена живяла праведно, която получава своята награда да се обедини с великия дух и да заживее вечно с Божия син, на който тя е дала живот.

“Никой от нас не е напълно праведен, но животът на Богородица може да ни покаже какво е правилно и да се поучим от нея”, казва вярващата. “Тя вярва и себеотрицанието й е пълно”. Тя е всяка жена, всяка майка. Мъките и неволите, които жената познава през своя живот са близки до тези на светицата. Катерина цитира отец, който й казал, че Богородица чува и изпълнява молитвите на праведните хора, защото тя е дала човешкия образ на Божия дух. По народно казано, Исус не може да отрече на майка си молба чута от вярващите, защото той (Божият син) дължи на нея появяването си пред света в човешка форма. Според вярващата на това се дължат и много бройните чудеса, които се свързват с иконите на Богородица в различни краища на света.

В Гърция нейният образ и име са святи, а успението й е един от най-почитаните празници, защото символизира края на един тежък житейски път и началото на нов вечен живот на единство; въплъщават силата на вярата и духа, с която всяка жена трябва да понесе превратностите на съдбата. Тя се смята за майка на всички хора, защото нейната любов и милосърдие са безкрайни, а праведният живот и мъките й на Земята са пример за устойчивост и сила.

Като човек на 21 век поех задачата да напиша статия за празника на 15 август с определена доза скептичност и може би с малко отегчение. В моето съзнание един религиозен ритуал не е сред приоритетите за отразяване на действителността. Особено когато около нас се случват сериозни социални и обществено-политически промени, които ще повлияят пряко върху развитието на нашия живот. Въпреки това ентусиазмът и вярата, която срещнах в Катерина ми повлияха. Не мога да кажа, че след днешния ден съм преродена християнка, но смисълът вложен в празника на Успение Богородично ме накара да преосмисля важността и силата на символите и традициите, които са залегнали в бита и културата ни.