Галерия

1

41 495 евро е струвало през 2011 лечението на имигранти без документи на Атинската поликлиника, която се намира на разстояние от няколкостотин метра от площад Омония. Нейният директор твърди, че 30 на сто от пациентите, които биват преглеждани там са чужденци, нелегални и законни имигранти.

Според преценки разходите за лечението нанелегални имигранти във всички гръцки болници достига до 150 милиона евро годишно. Фактът се потвърждава от управите на големите болнични заведения, които твърдят, че двама от всеки десет пациенти са чужденци и най-често нелегални имигранти. Често те подписват декларации, че ще платят разходите за лечението. Повечето обаче изчезват безследно, когато здравето им се подобри. Други изплащат сметката постепенно с месечни вноски.

От министерството на здравеопазването изпратиха строга заповед към областните здравни служби в цялата страна да изпращат информация до чуждестранните посолства за всички нелегални имигранти, които се лекуват в държавните болници. „Ще изискаме разходите за тяхното лечение да бъдат изплатени по по-организиран начин”, заяви главният секретар на ведомството Никос Полизос. Той призна, че до момента заявленията до дипломатическите представителства са по-скоро рядкост, въпреки че това е предвиденият начин на действие.

От министерството смятат, че вероятността да бъдат покрити неизплатените сметки за лечение са малки, но обявленията до посолствата и създаването на архив е нещо, което ще спомогне на Гърция в преговорите. До момента сътрудничеството между болниците и посолствата е много далеч от това да бъде определено като продуктивно дори за вторични въпроси.

През първото тримесечие на 2011 в Атинската поликлиника са били изразходени 31 632 евро за лечението на имигранти – притежатели на „розови” карти, дадени им след като са подали молби за получаване на статут на бежанци. Сумата е голяма, защото по онова време е бил лекуван един пакистанец, болен от туберкулоза. Социалната работничка в поликлиниката се свързала с посолството на Пакистан, но от там отказали да съдействат и не изпратили дори преводач. Накрая човекът подал молба, за да получи политическо убежище с помощта на имигрантска организация, подсигурил си безплатно лечение и се спасил. „Приехме го полужив и си отиде ходейки”, разказват членове на персонала на поликлиниката.

След изявленията на министъра на здравеопазването Андреас Ловердос за наличието на „бомба от болести” в центъра на Атина ведомството, Центърът за контрол и превенция на заболяванията и областните здравни служби разлистват отново план за действие, издаден по повод провеждането на Оломпийските игри през 2004. В него се предвижда, че големите болнични заведения в Атина и Солун, както и университетските болници трябва да разполагат със специално приспособени помещения за лечение на инфекциозно болни имигранти. От около година в поликлиниката до Омония вече съществува специално помещение за инфекциозно болни. 15 те болни от туберкулоза през последните осем години са били лекувани в отделни стаи до хирургичното отделение. След лечение с продължителност 2-3 месеца имигрантите са могли да получават безплатно антибиотици от специализираната за белодробни заболявания болница „Сотирия”.

Едно от нещата, които не се уточняват от министерството е до посолствата на кои страни ще се изпращат исканията за изплащане на сметките за лечение, след като повечето от имигрантите нямат никакви документи и от никъде не личи коя е тяхната родина.

В същото време министърът за защита на гражданите Михалис Хрисохоидис оттегли поправката за създаване на центрове за задържане на нелегални имигранти. Според заместник-министъра Манолис Отонас заяви, че тя не е била внесена в срок, затова ще бъде внесена отново. Оттеглянето се наложи от реакциите на лявата коалиция СИРИЗА и Комунистическата партия, които протестираха срещу внасянето й извън реглментирания срок.

По-рано Михалис Хрисоходис обяви, че първият център за прием на нелегални имигранти ще започне да функционира в областа Атика след Великден. Той не обяви конкретно място, но според източници центърът ще се намира в района на Амигдалеза. Там се намират Школата за полицейски офицери, Школата за национална сигурност, център за преквалификация и няколко малки арести за непълнолетни.

Жителите на района протестират срещу създаването на център за задържане на нелегални имигранти и заявяват, че няма да позволят да бъде разположен на „няколкостотин метра” от техните домове.