Галерия

1

Звън на камбанка. „Заповядайте, седнете. Подстригване или бръснене ще желаете?”. Звучи музика от 20-те години на миналия век, пред двете огледала блестят стъкленици с мъжки одеколони и бръсначи.

Василис Монастирлис също е като изваден от от холивудска кинолента. Лачени обувки, черен панталон, бяла риза, тиранти, сресана на една страна коса, която блести от брилянтин и малък черен мустак, също фиксиран със специално гребенче. 

Бръснарницата „Ен Атинес 1928” отваря врати преди малко повече от четири години. По онова време нейният създател работи в различни фризьорски салони и преподава в школа за млади последователи на всеизвестния Фигаро. 

„Бяха ме поканили да преподавам в школата на телевизия Антена. Седнах и се зарових в историята на фризьорското изкуство и установих, че всъщност съвременните хора не сме открили нищо ново освен използването на електричеството, за да вършим тази работа. В Древен Египет масово са използвали перуки, а манията за русата коса, която наблюдаваме в Гърция в днешно време не е никак нова. Още в древността са използвали боя, направена от различни минерали. Дори на кикладските фигури има различни плитки и издялани коси. Къдренето на косите също не е наш патент. Не всички къдрици, които виждаме на древните скулптури са били естествени – нито косите, нито дори брадите на мъжете”.

Търсейки в литературата Василис установява, че мъжката прическа има своята история и дори до появата на стиловете барок и рококо фризьрството е всъщност мъжко изкуство. „Последните 30 години бяха пагубни за бръснарството. Всичко се завъртя около женската коафюра и мъжете останаха настрана. А не би следвало. Погрешно е да мислим, че мъжките прически са еднотипни. Всяко лице и глава са различни, затова и начинът на подстригване ги следва”.

Василис решава, че ако някога отвори свой салон, той задължително ще бъде за мъже. „Освен това периодът 1920 – 1950 винаги ме е впечатлявал. Това е времето, в което мъжете са били много внимателни към външния си вид, а и американците извисяват бръснарското изкуство”.

Доказателствата за това могат да бъдат открити в салона му. Той е собственик на един от 4-те стола с черен порцелан, поръчани от всеизвестната в началото на 20-ти век американска верига „Terminal barber’s shop”. Другия стол е намерил в един италиански хотел. От Италия е донесъл и датиращия от 1910 велосипед на уличния бръснар, който е снабден с всичко необходимо за едно освежаващо бръснене.

Оригинални ножчета „Жилет”, сапун на прах, машинки за точене на старомодните ножчета, маша за навиване на коса, която се затопля с горящ газ и дори инстументи за лекуване на зъби от времето, когато бръснарите са изпълнявали и тази роля допълват колекцията на Василис.

Досега е събрал 1 400 предмета, произведени и използвани в периода 1880 – 1970 и планира да ги подреди в една голяма витрина в бръснарницата си. 

Клиентите на Василис са на възраст най-много до 55 години. „Младежите се впечатляват повече от по-възрастните от стила на бръснарницата. Често искат да ги подстрижа в стила от онова време, да пуснат и оформим такъв мустак или брада”.

Икономическата кризае засегнала и този бранш и мъжете са намалили посещенията си в бръснарницата. „Преди кризата идваха на 25 дни, а сега понякога удължават времето и до два месеца”. Но Василис определено е от хората, които биха вършили работата си и безплатно.

Бръснарницата предлага намаления за редовните клиенти. Бъдещите булки могат да подарят специална процедура на младоженците за сватбения ден, а съвсем скоро ще бъде установен един ден в седмицата, в който две облечени в стил pin-up момичета ще мият косите на клиентите. За желаещите да се потопят в атмесферата на 30-те години на миналия век с бляскавите коси и тънките, пригладени мустаци, бръснарницата на Василис „Ен Атинес” се намира в центъра на Атина, на улица Софоклеус 5.

Ще я открите лесно – по характерния спирално оцветен червено-синьо-бял  жалон и очарователната атмосфера на „бурните 20 години”.