Галерия

1

Две години след началото на операцията „Ксениос Диас” на гръцката полиция, никой не знае точния брой на имигрантите, които се държат в полицейски участъци, в центровете за екстрадиране на егейските острови и по сухопътните граници и в така наречените центрове за престой.

„В действителност те са центрове за задържане, където много от имигрантите остават за много повече от регламентирания срок от 18 месеца за мярката предварителен арест”, заяви ръководителят на мисията на Лекари без граници в центровете Апостолос Веизис . организацията представи пред медиите резултатите от работата си в центровете през последните месеци.

„Общо проведохме над 10 000 прегледа на имигранти, които се намират в центровете. Намесата ни включва медицинска помощ, психологична подкрепа и предоставяне на предмети от първа необходимост, които включват и хигиенни материали”, допълни той, като подчерта, че през 2013 и 2014 гръцката държава е положила грижи за имигрантите в центровете само в рамките на 2 месеца.

„Хората там практически нямат никаква медицинска помощ, а страдат от различни заболявания, които възникват или се задълбочават от факта, че са задържани в помещения с изключително лошите хигиенни условия и буквално са натъпкани един до друг”. По думите на Веизис в 70 на сто то случаите здравните проблеми на имигрантите в центровете са свързани с дихателната и двигателната, както и от дерматологичен характер.

„В 10 на сто от случаите става дума за стоматологични проблеми. Всички знаем какво означава зъбобол, а тези хора нямат достъп до лечение. Бих искал да спомена един случай, в който имигрант от Судан информирал няколко пъти охраняващите полицаи, че има зъбобол, но никой не се занимал с това. Завели го на лекар едва когато извадил зъба си сам, вследствие на което получил масивен кръвоизлив”. Според Веизис в центровете има диабетици, астматици, епилептици, дори хора, които са получили мозъчен удар, но за никой от тях не е предвидена медицинска помощ.

„Най-големият проблем е, че в центровете не се извършват медицински прегледи за да се установи състоянието на хората. Ако имаше такива много ситуации щяха да бъдат избегнати”, каза още той и допълни, че съществуват дори болни от туберкулоза, които след залавянето си от полицията нямат достъп до никакво лечение. „Освен че това е негативно за тях самите, те заплашват здравето на останалите, както и на хората, които работят в центровете”.

Лекари без граници са работили най-вече в имигрантските центрове в Северна Гърция. във видеоматериал и много снимки те представиха изключително лошите условия и пренаселените килии в тях. След престой от няколко месеца в тези условия голяма част от хората започват да имат и проблеми с психичното си  състояние.

Отговорничката по въпросите, свързани с имиграцията в Лекари без граници Йоанна Коциони посочи, че сред задържаните имигранти се намират и много непридружавани деца, бежанци, които имат право на международна защита и имигранти от страни като Сомалия и Еритрея, които е безсмислено да се намират там, след като не са обект на екстрадиция, заради ситуацията там.

„Освен това 36 на сто от пациентите, които поискаха психологична подкрепа заявиха, че са били жертва на тормоз в страната, от която идват, по време на пътуването или в Гърция преди да бъдат заловени”. Тя каза още, че през февруари и март 2013 екипът на организацията е преброил 9 случая на опити за самоубийство. „Не става дума за конкретна статистика, а просто за случаи, за които научихме докато бяхме там и смятаме, че са показателни”.

Заслужава да се отбележи, че имигрантите в центровете нямат медицински картони, затова Лекари без граници им дават по един „здравен паспорт”, в който описват тяхното състояние. „Здравните картони, които им издават болниците, когато успеят да стигнат до тях за лечение често не успяват да стигнат до тях, тъй като се случва докато бъдат изпратени в центъра имигрантите вече да бъдат екстрадирани”, каза Веизис. По време на интервенцията на Лекари без граници в центровете 345 имигранти с тежки заболявания са били преместени за лечение в болниците в Александруполи и Комотини.

От своя страна главната директорка на гръцкия филиал на организацията Мариета Провопулу призова гръцките власти да преустановят провеждането на масови задържания, особено когато имигрантите всъщност са бежанци и са защитени от международното право или непълнолетни деца.

„Работата на Лекари без граници в центровете спря преди три дни, след като бяхме уведомени, че правителството предприема мерки за осигуряването на медицинска помощ за настанените в центровете. Обявен е конкурс за лекари и социални работници. Ако обаче няма промяна относно медицинското обслужване на имигрантите организацията ще се върне там за да помогне отново”, каза тя.