Галерия

1

Думата „тройка” в Гърция придоби абсолютно ново значение в последната година. Тя престана да се използва само като бройно съществително в случаите на „тройка шишчета” или „тройка по математика”, а стана олицетворение на нова ера в модерната гръцка история, с която се отбелязва финансовия крах на иначе богатата и „разцъфтяваща” балканска страна.

След разгара на последната световна икономическа криза капиталовите пазара започнаха да внимават много повече на кой дават пари и при какви условия. Високият външен дълг, съмнителните статистически данни, големият бюджетен дефицит и острата зависимост на страната от чуждестранно кредитиране вкара нищо неподозиращата Гърция в окото циклона.

Изведнъж обикновеният грък се събуди един ден и му казаха, че е беден, а страната му е на ръба на фалита. Тогава в началото на 2010 година никой не повярва, а някои все още не го вярват.

Една от причините гърците да повярват, че страната им е без пукнат цент е помощта, която Гърция получи от Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка. След кратко колебание европейците с помощта на МВФ обявиха, че ще отпуснат 110 милиарда евро, за да вържат гащите на Гърция. Тя от своя страна пое ангажимент чрез Меморандума за финансова помощ да реформира местната си икономика, така че да я направи ефективна и конкурентна.

И понеже чужденците решиха да дадат парите си на държава, която има традиции да оползотворява отпуснатите й средства като Парис Хилтън в търговски център назначиха надзорна мисия от трите институции.

Пол Томсън от Международния валутен фонд, Серваас Дерууз от Европейската комисия и Клаус Мазух от Европейската централна банка бяха назначени да наглеждат как вървят реформите в страната и да съветват при нужда какви промени бих могли да бъдат направени, за да може Гърция отново да се изправи на крака.

И така идваме до същността. Когато искаме да обясним, че надзорната мисия на Пол Томсън, Серваас Дерууз и Клаус Мазух са на посещение в гръцката столица, казваме „Тройката пристигна в Атина”. След почти година новини около тройката и дейността й нямаше как да не се запитаме какво мислят читателите на GRReporter за нея и каква роля смятат, че изпълнява в Гърция.

Над 50 на сто от отговорилите читателите в българския сайт на GRReporter смятат, че работата на тройката е да сложи в ред финансите на Гърция, за да може тя да си изплати дълговете. На това мнение са обаче само една четвърт от гръцките читатели и една трета от отговорилите в англоезичната версия на сайта.

Вторият по популярност отговор е, че ролята на тройката в Гърция е да разпалва страстите гръцки докато трае кризата. На това мнение са 46% от участвалите в допитването на гръцкия ни сайт и 29% от англоговорещите ни читатели. Явно стачките, протестите и сълзотворния газ трогват повече западния свят, от колкото Балканите.

Прагматичните българи, които от години живеят с това, което произвеждат, а не на кредит и познават от първа ръка желязната хватка на МВФ не намериха място за страсти във фискалната консолидация и структурните реформи. Само 15% от тях смятат, че Пол Томсън и компания могат да предизвикат чувства на патос и те май нямат нищо общо с подобряването на местната икономика.

„Тройката няма място в Гърция, да си върви от където е дошла” също се хареса като решение на нашите читатели, като получи 24%, 26% и 27% съответно в българския, гръцкия и английския сайтове на GRReporter. На последно място и с очевидно пренебрежение нашите читатели са гласували за възможността, че надзорната тройка идва в Гърция, за да съобщава лошите икономически новини, които гръцкото правителство иска да си спести. Числата сочат и на трите сайта, че по-малко от 10% от гласувалите смятат това за реална възможност.

Е, на всички, които смятат, че тази възможност не е сериозна, ще ги подсетя: преди около 10 години в Гърция се направи опит да се преструктурира социално-осигурителната и пенсионна система. Само идеята за това надигна такава обществена вихрушка, че държавното управление остави тези планове. Днес реформата е факт.

Заплатите в държавната администрация в последните 20 години вървят само нагоре, а средната заплата в публичните предприятия е четири пъти по-голяма от средната заплата в частния сектор. Днес политиката е да се изравнят заплатите в двата сектора и служителите в държавната администрация да осъзнаят, че и те са смъртни, а не прасетата от оруелската алегория „всички животни са равни, но някои са по-равни от други”.

В този дух е и промяната на при държавната администрация, която до момента имаше официално работно време от седемчасов работен ден. Вече ще е осем, а някои говорят и за деветчасов работен ден. Заетите в частния сектор работят минимум 10 часа на ден както преди, така и сега.

Всичко се променя и тези промени положителни или отрицателни са свързани с новите икономически условия, в които Гърция търси новото си лице. Местни и чуждестранни икономисти, наблюдатели и обикновени хора са не мнение, че много от реформите, които се извършват днес е трябвало да се проведат поетапно и плавно в последните 20 години. Много гърци оценяват, че падането на хунтата през 1974 година и идването на надзорната тройка в са двете най-важни събития случили се  за последните 50 години. Каквото и да си говорим обаче тройката е факт. Дали й се предава по-важна роля от колкото има всъщност или не, историята ще реши.  

Благодарим на всички гласували и в трите версии на сайта и приканваме нашите читатели да изкажат мнението си в новата ни анкета, която този път ви пита: "Кои теми следите с най-голям интерес в GRReporter".